Ако човек е сам и бърза, трябва да се извини и обясни на този, който го спира.

Ако се наложи да чакаме някого на улицата, по-добре е да вървим напред-назад отколкото да стоим на едно място.

На улицата не се яде, не се вдига шум, не се хвърлят отпадъци. Не е редно да привеждаме в ред тоалета си и да се оглеждаме във витрините.

Когато една жена се задържа дълго около витрините или изпусне ключовете си пред мъж, това може да се приеме като „покана“.

Стопаните на кучета трябва да внимават питомците им да не безпокоят някого на улицата или в парка. На официални места не се водят, както и в дом с други кучета.

В някои градове като Ню Йорк например, онези, които разхождат кучета, прибират изпражненията им в кутия с лопатка, за да не бъдат глобени.

При среща обичайният поздрав е свързан и с ръкостискане. В някои страни като Германия, Белгия и Франция ръка се подава много често. Французите дори на работа се ръкуват със своите колеги на влизане и излизане, сутрин и следобед. Да не си подаде човек ръката, се счита за израз на неприязън или най-малко на невъзпитание.

В Англия и България е тъкмо обратното. Подадената ръка трябва да бъде нито влажна, нито отпусната, нито пък да стисне другата до болка, особено ако има пръстени. Първа подава ръка дамата. Ако е седнала, не става, освен ако ще се ръкува с много важна личност или с много възрастна дама. Ръка подава първо по-възрастният на по-младия, по-висшестоящият на по-нисшестоящия. Редът е същият, когато лицата са много на брой.

При близки и роднини е обичайно жените да се разце-луват по бузите. При мъжете е достатъчно полупрегръдка и потупване по гърба. Французите, белгийците и италианците се целуват за поздрав по двете страни, руснаците — по едната, другата и пак по първата защото: „Бог любит троицу“, дори и по устата, което не се възприема от другите нации. Германците и англичаните нямат навик да се целуват за поздрав.

Целуването на ръка и то с дълбок поклон и тракане на токове отдавна не е на мода. Елегантно е, според французите, да се направи един наподобаващ тази церемония дискретен жест, при който ръката на дамата се хваща леко отдолу само за пръстите и се вдига високо на няколко милиметра от устните, без да се докосва. Дамата, която познава този жест не дърпа, нито поднася подчертано ръката си, но я подава достатъчно високо, за да не кара кавалерът да се навежда прекалено ниско. Ръката винаги се подава на разумна височина и достатъчно протегната, за да може отсрещната страна да я поеме, без да бъде принудена да направи поклон.

Ha снимки може да се види как Сталин и Тито са подавали ръка именно по този начин, поставяйки отсрещната страна в неудобното положение да се наведе пред тях.

Ръка се целува само на омъжена, достатъчно възрастна или важна дама, но никога на улицата или ако дамата е с ръкавици. В дом, ако гостът целуне ръка на една от дамите, длъжен е да уважи по този начин всички присъстващи дами.

При среща с царски особи не е редно простосмъртен да се опитва да целуне ръка на принцеса, царица, кралица, императрица. Подчертано учтив поклон е достатъчен.

На раздяла нещата се повтарят, но вместо „добър ден“, „добър вечер“ или „как сте?“, което е повече поздрав, отколкото въпрос и не изисква отчет за здравословното състояние на поздравения, се добавя: „до скоро“, „до утре“ и пожелание за приятна вечер, приятна неделя, приятна почивка, лека работа или весели празници, ако предстоят скоро.

ПРЕДСТАВЯНЕ. Доброто възпитание изисква да представяме лицата, които познаваме на другите, които не ги познават. Редно е да се представи:

• първо мъжът на дамата, после дамата на мъжа;

• първо по-възрастният на по-младия, после обратното;

• първо по-нисшестоящият на по-висшестоящия, после обратното.

Дамата, по-възрастният и по-висшестоящият, първи подават ръка. Не е задължително да се казва „приятно ми е“. Ако трябва да се представи семейна двойка, казва се: „Господин и госпожа Иванови“. Ако трябва да се представи дама, за която не е известно дали е омъжена, но видимо не е младо момиче, за предпочитане е да се нарече „госпожа“. На неомъжената, но не особено млада жена няма да й мине през ум да се обади, че е госпожица.

Когато се представят гости в дома, светската домакиня добавя към имената им комплимент или обяснения на роднинската връзка.

Закъснелите поднасят извинения. В случай че не могат да присъстват, предварително изказват приемливи извинения.

КАВАЛЕРСТВО, рицарство, джентълменство, галант-ност. Преминала в български от романските езици, думата „кавалерство“ (кавалер — конник, рицар) се покрива до известна степен с „галантност“. Галантен на френски означава любезен, вежлив, а на италиански и испански — изискан и модно облечен. „Рицар“ идва от немски и холандски (конник), а джентълмен е английският знатен, благороден мъж. Във всяка от тези думи се влага смисъл на възпитание, порядъчност, образованост, почтеност, храброст, бляскавост, великодушие и изтънченост на обноските към дамите.

Тъй като галантността на аристокрацията се разпространила и сред другите класи, кавалер, особено галантен кавалер, е бил винаги онзи, който умеел да ухажва дамата. Френската дума galant (вежлив, учтив) е преминала в нашия език чрез руски. В женски род тя придобива смисъл на „наивна, лекомислена“.

Колкото и днес жените да са равни с мъжете в икономическо и политическо отношение, в обществото те все още имат право на някои прояви на особено уважение. Например при преминаване през тясно място кавалерът се извинява и внимава да не докосне дамата, отстъпва й да мине първа и при кръстосване. При придружаване по улицата дамата върви от вътрешната страна на тротоара, а ако има много хора, кавалерът минава напред, за да проправя път. По стълби нагоре дамата върви напред, а след нея мъжът. В асансьор на дамата се отстъпва да влезе и излезе първа. Ако има дама в асансьора, кавалерът сваля шапката си.

Ако се съди по старата представа за кавалера като човек, който в обществения транспорт отстъпва място на дамата да седне, може да се твърди, че днес такива мъже се срещат рядко и то не само на Балканите.

В ресторант мъжът влиза пръв. Избира масата, като се съветва със сервитьора и я предлага на дамата. Той се занимава с поръчката и ако поканата е негова, той урежда сметката. Прието е също и сметката да се подели, ако такава е уговорката или двамата да се редуват в поканата и плащането. На излизане кавалерът помага на дамата да се облече и да не забрави вещите си, отваря й вратата да излезе първа.

В колата жената не бива да очаква кавалерът да й държи вратата отворена като шофьор в ливрея, но все пак трябва да й я отвори отвън или седнал вътре, като я задържи полуотворена както при качването, така и при слизането. Вратите на вратата се затварят силно, но без блъскане (под ъгъл 45 градуса). Възпитаният човек иска разрешение да пуши или да пусне музика в колата.

В такси мъжът влиза пръв и сяда в дъното, така че да не трябва дамата да се мести навътре. В някои страни таксиметровите шофьори даже водят до себе си куче, за да не се сяда на предната седалка до тях. В служебна кола с шофьор най-почтено е задното дясно място. От него важният пътник слиза точно където трябва, без да заобикаля. Обратно, в кола, шофирана от приятел или уважаван човек, никога не се сяда на задната седалка и не се оставя мястото до него празно.

На среща с дама — съпруга, сестра, майка, приятелка — мъжът винаги трябва да се появи малко по- рано, а с приятел, партньор или клиент — навреме.

Този, който кани на театър, кино, ресторант и пр., трябва да бъде пръв на уреченото време и място. Закъснелият прави опит да телефонира, че закъснява, а при невъзможност да го стори, при пристигането просто се извинява най-любезно, без да се впуска в подробни обяснения.

Мьжът, който очаква дама в кафене или ресторант, може да приеме закъснение с пет минути.

На улицата, в обществения транспорт, в заведения важно правило е под никакъв предлог да не се допират хората наоколо, особено жените. Западноевропейските философи говорят за общества, в които хората се докосват. Може да се направи произволния извод, че използването на осезанието вместо словото е признак на по-ниска култура и възпитание, както в някои страни потупват но съответната ръка, за да покажат ляво и дясно, посочвайки пътя. Потупването, подхващането за ръка погрешно се счита от някои за

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату