знак на доброжелателност.
Един много възрастен българин от Аржентина, дошъл на посещение в родината, се скандализирал, че още на слизане от самолета, хората побутвали седемдесетгодишната му съпруга. Явно не ставало и дума за ревност.
По-скандален пример за такова доброжелателно докосване предоставя една фотография на българско официално лице на посещение във Ватикана, подхванало Светия отец под лакътя.
Когато се обръщаме към непознат за упътване, неучтиво и неясно е да запитаме само така: „Влакът за София“, защото може да означава „на кой коловоз“ или „в колко часа тръгва“. Необходимо е да се уточни въпросът и да се добави „моля“, „ако обичате“, „бихте ли“ и пр., без да се прекалява с формулите на учтивост.
ТЕЛЕФОНЕН РАЗГОВОР. Когато търсите някого по телефона, уверете се дали не сте на погрешен номер, представете се и кратко поставете въпроса. Ако започнете с неприятното „ало, кой?“, рискувате да чуете неприятни отговори и разговорът да продължи излишно. Да креснете само едно „Иванов?“ с въпросителна интонация е също така неучтиво. По-добре е да кажете името си, отколкото да отговорите с широко разпространеното у нас „един приятел“. Хубаво е да се усети кога отсрещната страна е притеснена и бърза, за да не се задържа излишно.
По време на телефонен разговор не поддържайте друг разговор в стаята. Трябва да се говори ясно, нито тихо, нито прекалено високо.
Когато се звъни на вашия телефон, независимо дали у дома или на работа, редно е с вдигането на слушалката да отговорите „да, моля?“. Ако не търсят вас, не се провиквайте от място „Иване-е-е, за тебе е“, а оставете слушалката и идете да кажете на Иван, че го търсят по телефона. Ако него го няма, попитайте какво и от кого да му предадете.
Ако ви търсят у дома близки или далечни познати или непознати, не употребявайте началническото „кажете!“ или „кажи!“-това просто не е добър тон. Френското „слушам ви“ на български напомня за казарма. Англичаните имат израза „С какво мога да ви помогна?“, който е толкова употребяван че точният му смисъл е забравен. Започвайки с „моля“ или „как сте?“ разговорът трябва да се насочи към същността.
Когато нямате секретар и вдигате директен служебен телефон, прието е сами да назовете името и службата си и тогава да използвате „кажете“ или „слушам Ви“. Служебният телефон не трябва да се използва за частни и при това продължителни разговори. Когато сте на гости и ползвате с разрешение чуждия телефон, правете го с мярка и избягвайте разговори с провинцията или с чужбина. Когато ви помолят да ползват вашия телефон, услужете с готовност и се оттеглете от помещението, без да проявявате любопитство.
Не бива да се забравя, че по телефона се уреждат срещи, покани, изразява се благодарност за нещо дребно, но при по-важни проблеми, съболезнования или дълбока благодарност се отива лично или се изпраща писмо.
Когато се свързвате чрез секретар, не карайте отсрещната страна да ви чака и ако се налага, предложете да се обадите по-късно.
Класическо правило е при прекъсване на разговора да позвъни отново онзи, който пръв е потърсил и не търсещият, а търсеният да сложи любезно край на разговора. Не е редно търсещият да се опитва да го продължава безконечно. Ако ви се обаждат, а вие бързате, вежливо помолете да се чуете по-късно.
Не споделяйте важни лични проблеми по телефона. Записаният телефонен разговор може да послужи за доказателство в съда.
Разговорите от улична кабина трябва да бъдат още по-кратки.
Не бива да се звъни у хората по работа или за услуги сутрин рано, вечер късно или в празници. Както в отношенията си с хората, така и но телефона трябва да се стараем да бъдем приятни и да предизвикваме положителни емоции.
Френският драматург Саша Гитри бил известен сладкодумец и му приписвали следната реплика: „Боже, колко беше хубава ти онази вечер по телефона!“
ВИЗИТНИ КАРТИЧКИ. Освен името и професията или поста си, нежененият мъж може да пише във визитната си картичка както домашния, така и служебния си адрес.
Жененият мъж трябва да има два вида визитни картички — едната с името и служебния адрес, а другата на името на г-н и г-жа X с домашния им адрес.
Съществува изкушението чрез визитната си картичка човек да се представи за професор, директор и изобщо за по-важна личност.
Един български дипломат с ранг първи секретар при посолство, беше си подготвил визитки със следния текст: X… У… Първи секретар на Народна република България.
Неомъжената жена вписва само името и презимето, но никога адреса си. Тя може да го добави на ръка за когото желае.
Омъжената жена може да ползва семейни картички, лични визитки без адрес и ако упражнява професия — картички с професионален адрес. На вдовиците е позволено да впишат домашния си адрес.
Визитните картички се използват при запознаване, когато трябва да се благодари за получено известие за сватба, кръщене, за подарък, за официална вечеря или в отговор на покана. Визитна картичка се оставя, когато в посетения дом е нямало никого.
Визитна картичка в пликче се поставя в букети и подаръци.
Важно е да се знае, че на нея могат да се добавят няколко думи, кратко писмо, но винаги в трето лице и без подпис.
Някога визитна картичка се е оставяла с подгънато ъгълче, за да не може да бъде използвана от друг, но тази практика е заменена с написването на нещо.
В дипломацията е прието за поздравления или благодарност върху визитката да се напише саморъчно и с молив.
ПОЩЕНСКИ КАРТИЧКИ трябва да се избират според получателя или онова, което изпращачът желае да му каже. Текстът трябва да е кратък и винаги с подпис.
ПОКАНИ. При официални случаи поканите се изпращат най-малко десет дни предварително с писмо или на специално напечатан картон.
За приятелски събирания поканата може да се отправи по телефона. Например: „Свободни ли сте да дойдете на вечеря в четвъртък 5 март?“. При липса на телефон — със саморъчно писъмце. Устната покана трябва да е изрична, за да бъде сигурна домакинята за датата, часа и броя на гостите. Поканата може да се потвърди още веднъж и на самия ден. Само много близки приятели могат да се поканят в същия ден без предизвестие.
Важно е да се знае, че писмени покани се изпращат само при официални случаи и се пишат в трето лице.
Не се канят едновременно хора, които са скарани, разведени или с остро противоположни схващания.
На най-почетния гост, който се кани пръв и често датата на събитието зависи от него, се съобщават имената на другите гости.
Освен при делови обяд или вечеря, редно е съпругата (съпругът) да се кани заедно с поканеното лице.
На покана се отговаря незабавно: „приемам с удоволствие“, „съжалявам, имам поет ангажимент“ или „съжалявам, ще отсъствам“.
При двукратен отказ на покана може да се счита, че поканеният не желае да се отзове на поканата.
2. КУЛТУРА НА ПОВЕДЕНИЕТО НА ГОСТИ, В РЕСТОРАНТ И НА МАСАТА
ВИЗИТИ. В днешно време, освен в дипломацията, визитите за учтивост за празници, след сватба, при новопристигнал висш служител, а даже и за именни дни са вече рядкост. На гости се ходи „на чашка“ и добрият тон препоръчва да не се предлагат богати трапези, които задължават връщане на визитата по същия начин.
