Основно правило е да не се правят посещения без покана, уговорка или телефонно обаждане, въпреки че има практика, въведена от американците да се прави „сюрпрайз парти“, т.е. сюрпризиране. Редно е да не се носят пакети, които не са предназначени за дома, който се посещава. На тръгване гостите чакат да им отворят вратата.
Ако случайно при служебна визита или визита в дом се забележи нещо нередно, добрият тон изисква да не се дава гласност на това.
По време на визита при министър-председателя един посланик задряма. Българският домакин тактично помоли преводачката да продължи да превежда, да повтори казаното и посланикът постепенно дойде на себе си.
В друг случай при него се яви гост с незакопчан панталон. Всички се направиха, че не виждат.
При официална визита е добре да се внимава за името на госта.
Наш държавник, уверявайки френския посланик Мишел Фонтен, че ние сме възпитани в духа на френската литература, многократно го прекръсти на г-н Лафонтен.
На тръгване гостите чакат да им се отвори вратата.
Понякога и това не помага:
Ha аудиенция при Жискар д’Естен, след обичайните 30 минути, служители в ливреи отвориха широко вратите на кабинета му. Това не попречи на българския гост да продължи обстойно мисълта си, но и на домакина любезно да го изслуша.
Излишно е да се напомня, че в служебни срещи не е редно да се уреждат лични въпроси.
ПРИЕМИ, ОБЕДИ, ВЕЧЕРИ, КОКТЕЙЛИ. Домакинът отправя поканата достатъчно рано и определя разумни часове (12.30 — 13 ч. за обяд, 18.00 — 18.30 ч. за прием, 19.00 — 19.30 ч. за „чашка“ аперитив, 20.00 — 20.30 ч. за вечеря). Когато се каже: „Елате към осем“, това означава осем без четвърт. Закъснелите винаги се извиняват.
Приятно е на гости в дом да се занесе букет цветя или бутилка, особено първия път. На официален обяд или вечеря не се носи нищо.
Обядът може да бъде интимен, празничен, делови и официален.
На интимен обяд или вечеря се кани един или двама. В този случай покривката трябва да е безупречна, както и сервирането. Обикновеното меню се обогатява с още едно блюдо. Ако сервира домакинята, тя поставя съда с яденето в средата на масата, сяда и предлага на гостите като започва от по-старшия.
На обяд за семеен празник гостите са много, менюто е специално за случая, масата е украсена с цветя, а за сервирането помагат външни лица или по-млади членове от семейството.
На делови или официален обяд се кани обикновено в ресторант. В този случай предварително се избира заведението и се запазва маса. Уместно е да се предупредят гостите какъв ще е ресторантът, за да знаят как да се облекат.
Придружен от дама, мъжът влиза пръв. Когато са двама мъже, пръв влиза канещият. Същото е при жените. Когато двойките са няколко, пръв влиза мъжът, който кани, след него дамите и накрая мъжете. Канещият има грижа за всичко. Когато му посочат масата, той дава път на дамите да седнат на местата, от които се открива най-добра гледка. Обикновено дрехите се дават на гардероб след настаняването. Мъжът подава шапката си, която до този момент е държал в ръка, палтото и чадъра си. Дамата прави същото, но ако реши, че и е студено и остане наметната, особено ако е с деколтирана рокля или с кожено палто, това ще е напълно в реда на нещата.
Менюто се избира грижливо, сервитьорът се разпитва, но не се принуждава да чака дълго. Канещият прави поръчката на ястията и вината. Ако забележи, че гостите му се колебаят да поръчат по-скъпи ястия, сам им ги предлага. Ако ресторантът с битов, гостите се доверяват на вкуса на своя амфитрион.
В луксозен ресторант сервитьорът бди всичко да е наред. В противен случай, този който кани, трябва да се грижи за гостите си.
Сметката се урежда дискретно. Листчето е поставено в кърпата, но преди да се плати е редно сметката да се провери и спокойно да се обърне внимание на сервитьора, ако има грешка. Банкнотите се поставят в сгънатата кърпа, а след рестото се оставя бакшиш. Никога не бива да се коментират цените на ястията и сметката с гостите или пред тях. Добре е канещият да се е осведомил предварително за цените.
Официалният обяд или вечеря в дома на домакините изисква много внимание и грижа както за менюто, подредбата на дома, аперитива, масата, нареждането на гостите, така също и за разговора на трапезата. За официален обяд или вечеря мястото на всеки гост се определя с картонче, поставено между чинията и чашата. Картончето може да е с декорация.
Практиката на френското министерство на външните работи е картончетата да се пишат на ръка.
В дома местата на гостите се посочват от домакинята. Избрала (или приготвила) менюто, тя знае за кои от ястията да отправя по-настойчиви покани.
Още с пристигането си всеки гост се представя от домакинята на останалите и се настанява да седне. След малко домакинът предлага аперитив — уиски, вермут с лед, с газирана или негазирана вода, сокове придружени със соленки, ядки, маслини, чипс, дребни сандвичи.
При обикновена визита не бива да се бърза с почерпката, за да не си помисли гостът, че искат да го отпратят бързо. Добре е да не му налагаме да играе с нас любимите ни карти, табла и пр., тъй като това може да му е неприятно. Не трябва да го забавляваме със семейния албум и да не ставаме преди него, макар да е казал: „време е да тръгвам“.
Гостът сам избира напитка от предложените, но преди да отпие, изчаква да види дали е сервирано на всеки. Освен „наздраве“, може да се отбележи и специално случаят, по който са събрани гостите.
Ако поканата не е само за аперитив, след известно време гостите се канят на масата и домакинята им посочва местата. Ако масата е правоъгълна, домакините са разположени един срещу друг в средата на дългата страна. Почетните места са за дамата отдясно на домакина, а за мъжа — отляво на домакинята. Съществува и английски обичай домакинът и домакинята да седнат в двата срещуположни тесни края на правоъгълната маса, а редът на почетните места е същият. Ако гостите са разпределени на няколко маси в едно и също или в отделни помещения, домакинът и домакинята сядат на отделни маси.
Когато масата е във форма на буква П (за големи банкети, сватби и пр.), почетна е външната напречна страна. При такива случаи трябва винаги да се изготви план на масата и гостите да могат да се запознаят предварително с него. При подреждането на масата се редуват мъже и жени. Семейните двойки се разделят, освен ако са младоженци.
На посочените места на трапезата дамите сядат първи, а мъжете изчакват и сядат, когато всички са настанени. Не се започва с яденето преди да е сервирано на всички. При сядането всеки кимва на съседа си. Ако се случат непознати, представят се взаимно сами.
Супа, напитки и кафе се поднасят отляво, а блюда и цигари-отдясно.
Цветята на масата не бива да са високи, за да не пречат на сътрапезниците да се виждат.
Вилицата е от лявата страна на чинията, извитата й страна се опира на масата.
Супената лъжица е вдясно.
Десертната лъжичка е от горната страна на чинията.
Ножът-вляво от лъжицата, острието сочи към чинията.
Десертният нож е поставен между чинията и лъжичката за десерт, с насочено острие към чинията.
Лъжичките за десерт могат да не се нареждат, а да се дават едновременно с десерта.
Когато обядът или вечерята са официални, приборите се сменят след всяко ястие и са подредени по реда на сервираните блюда. Добре е да се внимава кога да се оставят в чинията, за да бъдат отнесени или да се оставят на масата, ако не се предвижда смяна.
Сяда се тихо, близо до масата на целия стол, а не на крайчеца. Гърбът трябва да е добре изправен, стойката леко наведена напред, ръцете прибрани и само китките се опират на масата.
Салфетката се поставя на коленете още преди сервирането. С нея устните леко се потупват, а не се бършат. След употреба салфетката се оставя настрана смачкана. За плодовете може да има и книжна салфетка.
През масата никой не се протяга, а вежливо моли съседа си да му подаде нужното.
Супа се предлага само веднъж. Всички останали блюда-по два пъти. Гарнитурите към печеното се предлагат отделно.
Яде се безшумно, със затворена уста, без да се избързва и изпреварват останалите. Залъците трябва да
