са малки. Не се правят трохи, а още повече топчета от хляб.
Месото се яде с вилица и нож, като се отрязва парче по парче. Не е правилно да се нарязва отначало цялото парче като на децата. Ножът и вилицата не се прехвърлят от ръка на ръка. Англичани и американци не спазват това правило.
Не се критикува яденето, нито сътрапезниците, нито обслужващите. Всеки трябва да гледа в собствената си чиния.
Когато се яде, не се разговаря и когато се разговаря, не се дъвчи. Внимава се с казаното да не се отнеме апетитът на сътрапезниците.
На официална вечеря наш министър седи до млада и красива дама, съпруга на зам. министър на външните работи на чужда страна. Когато сервират рибата, той се обръща към очарователната си съседка, взима ножа и казва на преводачката: „Кажи й, че риба и жена се цепи през гърба“.
На масата е невъзпитано да чистим зъбите си чрез всмукване или с клечка, да поправяме грима си, да оставяме мазни петна от червило по чашите. Чашите се хващат за столчето с дясната ръка. Те се напълват с вино 3/4 до 4/5 от чашата, без да се вдига от масата. Коняк се сипва на самото дъно. Бутилката се накланя направо, а не наопъки. За наливане на шампанско чашата се вдига. Неопразнена чаша не се долива и не се настоява прекалено. Ако не искате да ви наливат вино, благодарете и кажете, че ви е достатъчно. Когато отказвате, не покривайте в никакъв случай чашата си с ръка. Дамата не си позволява да покрива с ръка чашата на съпруга си и не бива да си налива сама.
Редът на напитките зависи от блюдата и от обичаите на страната. При интимен обяд или вечеря едно добро вино е достатъчно. При празник или официален случай, докато в Източна Европа се започва със силен алкохол (ракия, водка) и се преминава към вината, във Франция след аперитива, който обикновено се разрежда с вода или лед, към предястията често се предлага сладко вино, после с рибата сухо бяло вино, с печеното-червено и със сирената отново червено. С десерта се поднася шампанско, а след кафето — коняк. При повече ястия могат да се сервират две бели и две червени вина, като се върви от по-слабото към по- силното, по-старото и по-скъпото вино. Ако домакинът сервира, бутилките могат да се поставят на масата, но ако има сервитьор, те се държат в специална кошничка в десния край на масата.
Добър тон е вместо да се сменят вината, цялата вечер да премине с шампанско, държано в кофичка с лед. Белите вина се поднасят студени, червените — „шамбрирани“, т.е. на стайна температура, на която трябва да са държани няколко часа предварително и в никакъв случай затоплени. Бутилките се отпушват два часа преди консумация. Тост вдига домакинът. Ако иска да изрази специално внимание към някого, изправя се и се обръща към него. Този за чието здраве се пие, отпива от виното, като благодарно кима с глава към всеки. Тостът трябва да е кратък.
Англичаните препоръчват три правила за един добър тост:
„Стани прав, говори високо и … си затвори устата!“
Ако се пие наздравица за домакина, не бива да се забравя и домакинята. Ако домакинът вдигне тост за присъстваща дама, редно е в продължение на вечерта да направи това и за останалите дами. Тъй като се предполага, че при наздравица чашата се изпива до дъно, прието е тостовете да се произнасят, когато е сервирана по-лека напитка. Обикновено това се прави при шампанското.
След отпиването на глътка отново се поглежда към избрания гост. Гост не бива да вдига тост за друг гост и не бива да измества домакините в ръководството на трапезата. Чукането с протягане през масата не се препоръчва. С бира, както и с безалкохолни напитки чашите не се чукат. Ако се пие за „здраве“, чашите се вдигат и жестът се съпровожда с кимане с глава. Когато се пие, не се говори, а когато се говори, чашата се оставя. Отпива се на малки глътки.
Когато обядът или вечерята привърши, домакинята кани гостите да преминат от трапезарията в гостната, или да се преместят на креслата в другия край на хола за кафето, ако не е било сервирано на масата. Учтиво е по-удобните места да се предложат на дамите. Едва тогава може да се пуши и то с разрешение, ако няма специален салон за пушене.
Най-елегантно е огьн за цигара да се поднесе със свещ. Когато се сервират пури, те не трябва да са наредени плътно една до друга (не се поднасят в кутия, от която не е взета нито една пура), така че при вземането да не се докосва частта, която се допира до устните. Всеки сам си запалва пурата, но преди това със специално ножче отрязва върха й (не го отхапва и изплюва като в каубойските филми). Преди първото вдишване на запалената пура пъстрият бандерол на пурата трябва да се махне.
Трябва да се знае, че цигара и пура се държат с показалеца и средния пръст, а не с показалеца и палеца. Цигарата се загасва навреме. Пожълтелите пръсти показват, че пушачът я държи неправилно. Запаленият връх на цигарата трябва да бъде по-високо от срещуположния й край. Цигарата не се тръска и не се пали от цигара. Пепелта не се ръси навсякъде, а за да се угаси не се натиска няколко пъти, защото мирише повече. Наръчниците за добри маниери сочат местата, където не се пуши. Днес навсякъде но света съветват да не се пуши изобщо, рекламите за цигари са забранени и все повече са местата, където пушенето е изключено, макар забраната да е изразена учтиво.
Освен кафе, на гостите може да се предложи чай или запарки от билки. След като се разбърка захарта, лъжичката се изважда и се оставя в чинийката. Когато се пие кафе или чай далеч от масата, с лявата ръка се държи чинийката, а с дясната чашката за дръжката.
Гостите не бива да си тръгват веднага след последната хапка. В случай, че наистина се налага, те поднасят извинения. След кафето и коняка също не бива да се задържат дълго.
След втората покана за „дижестив“, т.е. чашка силен алкохол за храносмилане като коняк, стара крушова ракия, или ликьор за дамите, ако домакините започнат да предлагат разхладителни безалкохолни напитки, гостите трябва да разберат, че отдавна е било време да си тръгнат.
Добрият тон изисква на тръгване гостите да благодарят за „чудесно прекараната вечер, в толкова приятна компания“ и пр., а не да изтъкват, че са преяли.
По-голям брой гости могат да се поканят на коктейл след 17 ч., обикновено от 18 до 20 ч. Поканите се изпращат десет дни предварително, а когато коктейлът е делови, дори три седмици по-рано. Отговор на поканата не се очаква. При пристигане и тръгване се поздравяват само домакините. Не е проява на добър тон поканените да се застояват след позволения час, както и да се интересуват само от бюфета. Важно правило на прием и коктейл е, каквото и да се консумира, едната ръка да е свободна.
Когато коктейлът е в градина, наричат го „гарден-парти“.
„Лънч“ е коктейл по обяд с богат бюфет, при който всеки сам пълни чинията си. Необходими за тази цел са тук-там малки маси за удобство. Добър е бюфетът, когато на всяка голяма маса са подредени удобно в края плата и купи с красиво украсени вкусни хапки, соленки, печени бадеми, фъстъци и пр., петифури, торти. Всичко трябва да е с размер на хапка, за да се избегне неудобството гостите да се окажат с коричка хляб в ръката или с препълнена уста, когато трябва да се запознаят с някого.
Прието е поканените да започнат да си отиват след като са си тръгнали най-почетните гости. Домакините се стараят да правят компания на почетните гости и да им благодарят, че са дошли, едва когато ги изпращат.
След като разговарял дълго с един почетен гост, при това маршал, един посланик поръчал на съветника си да му прави компания известно време, за да може сам да изрази уважение и към другите почетни гости. Съветникът с пълна още уста и с чаша в ръка гордо упражнил знанията си на местния език, за да побърза да благодари на маршала, че е дошъл. Маршалът се изчервил до уши и незабавно си тръгнал.
На чай или „файф а клок“ (пет часа) се събират обикновено дами, защото в пет часа след обяд мъжете са на работа. Всъщност това е една следобедна закуска за възрастни, пристига се след 16.30 ч. и не се остава след 18.00 ч. Не се носят нито цветя, нито подаръци. Чаят с лимон или кафето с мляко се сервират по желание на голяма маса или малки масички заедно със сухи сладки, сладкиши, петифури, торти и пр. Обичай е да се извадят най-хубавите сервизи и сребърните прибори.
НЯКОИ ПРАВИЛА ЗА ЯДЕНЕТО НА РАЗЛИЧНИ ХРАНИ. Агнешката главичка се разтваря с ръце, след като е била поднесена разцепена, но мозъкът и езикът се ядат с вилица.
Раците се хващат с лявата ръка отпред, а с дясната се разкъсват на парчета. Шийката, клещите и крачетата се изсмукват. Яде се само бялото месо. Меките и зеленикавите части от тялото не се ядат. На официални места се дават специални прибори за раци, с които трябва да се манипулира умело, за да не се
