напръска със сок съседа. Най-лесно и безопасно се отделя месото от опашката. Остатъците се слагат не в собствената, а в отделна чиния. След ядене на раци в ресторант, от лявата страна на всеки гост се поднася купа с хладка вода с лимон върху чинийката. В нея пръстите се изплакват добре и се избърсват след това със салфетката. При домашни условия няма това изискване.
Ако са сервирани без черупки, охлювите се ядат забодени със специални вилички. С лъжичка може да се изяде сосът им. Ако са приготвени с черупките, с лявата ръка се хващат с щипците, а с дясната посредством виличка за охлюви се изважда месото. Сосът се абсорбира с щипците, налива се в лъжичката и се консумира.
Хайвер може да се яде намазан на филийка предварително или сервиран в чинията. Ако намазаната филийка е препечена, реже се с нож и вилица. На царска трапеза чер хайвер може да се яде и само с лъжичка, поръсен с чер пипер.
Рохко яйце се яде в чашка и с лъжичка, а при липса на чашка за яйце се изсипва в чинийка и се яде с лъжичка.
На масата винаги трябва да има вода, а не да се предлага направо вино. В случай, че липсва вода или сладка безалкохолна напитка, гостът може да си поиска. В някои страни е прието още при сядането на клиента в ресторант да му поднесат вода.
Хлябът не се отхапва направо от филията, а се отчупва залък по залък.
Маслото се взема по малко от масленика и се поставя в специална чинийка вляво или в левия ъгьл на голямата чиния. Ако на масата домакинята е пропуснала да сложи масло, проява на добър тон е да не се иска.
Поднесено на дървено плато преди десерта, сиренето се взема само с малък нож в дясната ръка и се поставя на хапка хляб, държана с лявата. Французите се считат за най-добри специалисти по сирената, които в тяхната страна са 300 вида.
Зелената салата в много страни се поднася накрая, предлага се само веднъж, яде се в нова чиния и с нови прибори.
Едничката зелена дръжчица на репичките, които се сервират като ордьовър с масло и хляб, се оставя в края на чинията.
Мед, сладко и конфитюр се вземат от купичката с дадената към тях лъжичка и се слагат в собствената специална или обикновена чинийка.
Ябълки и круши се разделят на четири и след това се белят. Ядат се с ръка. Не се белят на ленти. Ако се споделят, на другия трябва да се даде половинката с дръжката.
Прасковите се белят с нож и се ядат с вилица.
Зарзали, кайсии, череши, сливи се ядат с ръка.
Кокалчета, костици и костилки се плюят в лъжицата или вилицата и се оставят в края на чинията.
У дома резенът диня или пъпеш се реже успоредно на кората и после парче по парче. С вилицата се държи парчето, а с ножа се чистят семките. На половина като предястие се яде с лъжица. На официална маса динята, пъпешът и папаята се поднасят нарязани на малки парчета.
Гроздето се предлага на дребни чепки и зърната се ядат с ръка.
Портокалът се взема в лявата ръка и кората му се срязва надълго на 6 — 8 резена като звезда, обелва се и се разделя на резени с нож. За предпочитане е да е сребърен. Стоманата придава лош вкус на портокала. Предлагат се само цели резенчета.
Грейпфрутът се срязва напреко на две. С остър нож се прорязва край кората отвътре и през кожичките. Сервира се по половинка, поръсен със захар на вкус и се яде с лъжичка. Предлага се на закуска или като ордьовър, а не като десерт. За десерт може да се включи изчистен в плодова салата.
Ягоди и малини се сервират в индивидуални чинийки със захар и сметана или със сладолед, като се ядат с чаена лъжичка.
Бананът се срязва на върха и се полуобелва, за да се яде.
Ананасът се очиства и се разрязва на резени на масата, за да се почувства ароматът му. Резените се нареждат в кръг. Яде се с нож и вилица за плодове.
Когато се вдига чаша за пиене, лакетът трябва да е прилепен до тялото.
Преди и след глътка се избърсва устата.
Не се пие с пълна уста.
В момента в който се пие и не се яде, ножът и вилицата се поставят в чинията успоредно.
Добрият тон изисква при наздравица чашата да се вдигне и сътрапезниците да се погледнат в очите, но не и да чукат чашите си.
Когато с шампанското са сервирани бишкоти, позволено е да се топват. Шампанското се сервира изстудено, но не и ледено. Някои разбъркват с дървено чукче чашата си, за да се разгазира.
Консоме е бистър бульон от телешко месо, сервирано в чаши с две дръжки върху чинийка и с лъжичка. Консумира се студено или топло. Ако се сервира след ордьовъра, каквато е най-честата практика, трябва да е студено.
МАНИЕР НА ПОВЕДЕНИЕ. Важен елемент, по който се съди за човека, е както походката му, така и начинът му на сядане и стоене. По тях могат да се правят догадки за националността, произхода и професията му. Например всички, които са завършили някои военни академии имат еднаква походка. Като правило те стъпват изправени и стегнати, с ръце прилепнали до тялото, а не размахани.
Походката трябва да е без клатушкане. Само моряците имат такава походка, която е резултат от необходимостта да се пази равновесие на кораб. Жената трябва да стъпва грациозно, без прекалени поклащания. За хубава походка обувките трябва да бъдат с токове, но не прекалено високи. Препоръчва се ходене с изправен гръб, но когато се седи гърбът също трябва да бъде изправен.
Някога учителите и родителите поставяли гумичка на главата на децата, за да свикнат да пишат с изправен гръб и без да се навеждат.
На кратка визита се сяда почти на ръба на стола, без облягане и отпускане. На трапезата обаче столът се заема изцяло и гърбът се опира на облегалото. Навсякъде, дори у дома е редно да не свикваме да седим отпуснати, изгърбени или в изкривени пози. Някога в България и в Отоманската империя кръстосването на крака пред уважаван човек се е считало за особено неучтиво и даже обидно. В някои среди такава поза все още е неприемлива за жените. Разкрачената поза дори и в панталон е грозна.
Образец за добра поза по всички правила на възпитанието предложи Маргарет Тачър при първото си интервю пред съветската телевизия, което и българската публика можа да наблюдава: с прибрани и покрити от роклята колене и стиснати в полата ръце, с изправен гръб, леко вдигната глава и с усмивка.
От книгата на придворната г-жа Станчова може да се научи, че някога в двора на цар Фердинанд добрият тон не е разрешавал на неомъжена жена да седне на диван или канапе поради презумпцията, че до нея можел да седне мъж. Неомъжената млада жена трябвало да сяда винаги на стол.
Колкото и да е удобно, поставянето на краката върху ниска масичка е непрепоръчително.
В първите години след войната американски дипломат, който бил на посещение в Министерството на външните работи, сложил краката си на масичката. Българският дипломат веднага качил там своите.
Събуването на обувките пред вратата е навик на хора, живяли на село в кал и сред добитък. В мръсния град за домакинята също би било приятно, ако членовете на семейството и гостите се събуваха, но събуването не е прието. Редно е хората да не влизат в дом с мръсни и кални обувки и дрехи.
Един балкански дипломат бил поканен на вечеря у известен френски писател. Тъй като навън валял обилен дъжд, той понечил в антрето да събуе мокрите си обувки. Помислила, че може и да се съблече, домакинята едва го удържала.
ТАНЦИ. Който може и обича да танцува, трябва преди всичко да е в много чист и приличен външен вид, за да покани на танц. Няма възрастова граница за танцуването, ако човек е във форма и танцува прилично. Мъжът кани първо своята дама, после домакинята и след това останалите. От една и съща маса мъжът