възможност на цивилизациите да направят гигантски скок напред? Но ти самият разбираш колко нищожен е подобен шанс. А по другите планети е пълно с бедняци, които жадуват за по-добър живот.
— Когато му дойде времето, тази планета ще бъде разрешена за заселване.
— И кога ще дойде това време? Колко ли хора ще умрат в мизерия, вместо да си създадат нов живот?
— Новородените идват на мястото на имигрантите. Така че в крайна сметка срокът на преселването няма голямо значение.
— Нека забравим крайния резултат и да помислим за живите от плът и кръв.
Тревелян не можеше да сдържа гнева си.
— Стига толкова демагогия, Мърдок! Вие сте толкова алтруист, колкото и бойният лазер.
— А ти — изсъска Фаустина, — ти си машина. Нямам търпение да те разглобя на части.
— Чакай, чакай — смъмри я Мърдок. — Успокой се, още не сме свършили.
За миг сведе поглед към земята, сетне отново погледна Тревелян.
— Ще ти опиша ситуацията. Когато забелязахме, че ни следиш, решихме да те доведем тук, защото след откриването на свръхновата щяха да нахлуят учените и друг някой може би щеше да намери нашата Сполука. А ти би могъл да се върнеш, без да кацаш. Ако го направеше, ние щяхме да отидем до най- близките населени с хора планети, да вземем доброволци и да ги превозим дотук безплатно. И щяхме да заселим Сполука още преди да успееш да разръчкаш твоята Служба. Тогава нищо нямаше да можете да ни сторите.
— Досетих се за вашия план — отвърна Тревелян — и по обратния път имах намерение да посетя всички населени светове на Скорпион, за да обявя, без да уточнявам местоположението на Сполука, че заселването й е забранено. Съзнателното нарушаване на забраната щеше да бъде оправдание за нашата намеса и насилственото изселване на колонистите. Службата трябва да поддържа авторитета си.
— Откъде накъде си въобразяваш, че ще се върнеш? — От усмивката на Фаустина капеше жлъч.
— Успокой се — повтори Мърдок и се обърна към Тревелян: — Предположих, че ще кацнеш, и не съм сгрешил. Ние развяхме пред носа ти червен парцал и ти веднага се впусна насам. Аз знаех, че твоят кораб е по-зле въоръжен от моя. Сега си в ръцете ми.
— Какво смятате да правите с мен? — попита координаторът.
— Честно казано, някои от моите момчета… хм… са жадни за кръв, но аз не виждам смисъл да те убиваме. За един корди ти си прекрасно момче, Майк. На Земята не знаят накъде сме се отправили. Нямам намерение да се връщам там, свършил съм си всичката работа. Ако някога ме попитат, ще им кажа, че дори не съм подозирал за преследването. Може би ще имам нужда от твоя кораб, за да насоча кордите по лъжлива следа.
Мърдок сияеше.
— Виж какво ще ти кажа, Майк. Хайде да ти намерим някакъв красив остров сред океана. Ще ти оставим инструменти и хранителни запаси, ще ти покажем какво става за ядене от местните растения. Всички знаят, че вие, кордите, по душа сте философи. Сигурно ще се зарадваш да получиш на разположение няколко години за размисъл. Ако искаш, ще се постарая да ти изпратя и жена. А после самичък ще те отведа в космодрума, който ще построим. Според мен това е честно предложение.
Тревелян въздъхна с пълна гръд.
— Правилно ли съм ви разбрал? Вие искате да ме задържите, за да не мога да докладвам на Службата за случилото се тук?
— Имаш късмет — подхвърли му Фаустина. — Хуан е с толкова нежна душа — да, правилно си разбрал.
— Разбирате ли, че действията ви са сериозно нарушение на правата на личността? — попита Тревелян. — Нима ще имате смелостта да попречите на длъжностно лице на Съюза да изпълни задълженията си?
Мърдок почервеня от яд:
— Да вървят по дяволите задълженията ти!
— Заповядвам ви да ми позволите да се върна в звездолета си и да не ми пречите да излетя от планетата.
Фаустина изпръхтя.
— Не сте ли съгласни? — учуди се Тревелян. Почака малко, но отговорът беше само лекото прошумоляване на вятъра в листата. — Добре. Сега сондирането на мозъка ми ще покаже, че сте виновни за опит да извършите престъпление, а уликите са предостатъчно за арестуването ви. Доброволно ли ще дойдете с мен?
— Ти да не си мръднал? — възкликна Мърдок.
— Съпротивлението ви при ареста — продължи Тревелян — ще ме принуди да използвам сила.
Охраната на Мърдок стисна бластерите. Фаустина засъска. Дори капитанът извади оръжието си.
А Тревелян скръсти ръце на гърдите си.
— Ако моята Служба не уважаваше правата ви, цивилизацията нямаше да струва и пукнат грош. Но цивилизацията е длъжна да се защитава. Признавам, че отвличах вниманието ви от моя колега — разнесоха се тихи проклятия, — но едва ли можете да твърдите, че съм ви поставил клопка. Той е тук, под покрива на една сграда, върху гравитационна платформа с акумулаторни батерии, въоръжен с ракети с ядрени заряди. Микрофонът в джоба ми му дава възможност да чува разговора ни. Ако не се предадете, ще ви унищожи.
Тревелян не обръщаше внимание на виковете на охраната. Той не откъсваше очи от водачите им.
Мърдок извади предавател, за да даде заповед на останалите на „Кампесино“
— Покажи им, че си тук, Пушачо — тихо каза Тревелян.
Никой не видя откъде излетя торпедото, твърде голяма беше скоростта му. Мигновено небето запламтя в пурпурен адски огън. Ударната вълна едва не събори всички, тъпанчетата на ушите им се огънаха от рева. Костите пред храма подскочиха.
— Твърде близо. — В устата на Тревелян се появи метален вкус. — Ще са ни необходими антирадиационни инжекции. Мисля, че вие, Хуан, ще се съгласите — следващият изстрел може да ни уцели. А след това моят ридонит лесно ще се справи с вашите наблюдатели.
— Ти също ще умреш — изхриптя Мърдок.
— Не ми се иска да умирам, но на карта е поставено нещо повече от моите желания.
Фаустина се изтръгна от ръката на Мърдок, измъкна бластера от него и насочи дулото му към корема на Тревелян.
„О-о-о — мислено простена той. — Та аз съвсем не съм герой! Но жителите на тази планета са могли да запазят смелост, когато върху тях се е изсипал безсмисленият гняв на небето.“
— Ще те убия със собствените си ръце! — крещеше Фаустина.
Тревелян можеше да избие оръжието от ръцете й, но другите щяха да се нахвърлят върху него. Затова той само я погледна втренчено. По бузите й се търкаляха сълзи.
— Ако направите това, моят колега ще ви унищожи.
Мърдок измъкна бластера от нея. Тя се опита да го задържи, но главатарят я удари с юмрук и я събори на земята. Дишаше тежко, лицето му блестеше от пот.
— Какво искаш?
— Ако сте запознати с психологията на ридонитите — погледът на Мърдок подсказа на Тревелян, че той разбира за какво става дума, — би трябвало да знаете, че Пушача без никакво угризение на съвестта ще убие и мен заедно с вас. Той смята обаче, че това е нежелателен изход. Както и разрушаването на прекрасния площад. Затова нека намерим по-приемливо решение.
— Попитах те какво искаш, дяволе!
— Да се върна в кораба си. Пушача ще ме следи по радиото. При най-малкото подозрение ще открие огън. В най-лошия случай ще взриви и двата звездолета и ще чака някой друг, който повече уважава паметта на мъртъвците, да открие планетата. А аз ще долетя на площада, ще взема Пушача и незабавно ще напусна планетата. Можете да не се безпокоите, няма да ви навредя. Тъй като ще излетя пръв и моят звездолет има по-голяма скорост, аз ще стигна преди вас до най-близкия от обитаемите светове и ще обявя, че заселването на Сполука е забранено. Едва ли някой ще се реши да ви последва, като знае, че
