А другият е Жискар, който познава Илайджа само от Аврора, но който успя да спаси живота му там.
Без тези два робота Илайджа Бейли нямаше да постигне своята цел. Външните светове все още щяха да господстват, Заселническите светове нямаше да съществуват изобщо, а всички вие нямаше сега да сте тук. Сигурна съм в това. Вие също. Питам се само дали мистър Томас Бистърван е наясно?
Данил и Жискар са почетни имена на тази планета. С тях наричат наследниците на Илайджа Бейли по негово изрично настояване. Аз пристигнах тук на борда на кораб, чийто капитан се казва Данил Жискар Бейли. Колко ли от присъстващите в залата и зрителите носят имената Данил или Жискар? Е, двата робота зад мен са същите онези, в чиято памет се дават тези имена. Нима те заслужават отношението на Томас Бистърван?
Шумът в залата ставаше все по-неудържим и Гладиа умолително вдигна ръце.
— Един момент. Един момент. Нека завърша. Не съм ви казала още защо доведох роботите с мен.
Мигновено се възцари тишина.
— Тези роботи — каза Гладиа — никога не са забравяли Илайджа Бейли, също както и аз. Спомените ни от онова време не са избледнели ни най-малко през изминалите десетилетия. Когато реших да се кача на кораба на капитан Бейли, когато разбрах, че е възможно да посетя и Бейлиуърлд, как можех да не взема Данил и Жискар със себе си? Те искаха да видят планетата, която съществува благодарение на Илайджа Бейли; планетата, на която той е прекарал последните години от своя живот и на която е умрял.
Да, те са роботи, но те са интелигентни роботи, които са служили предано и до край на Илайджа Бейли. Не е достатъчно да се уважават всички човешки същества; трябва да се уважават всички интелигентни същества. Затова ги доведох тук — завърши Гладиа. После пое дъх и извика високо с интонация, която автоматично изтръгна от публиката и отговор: — Грешно ли съм постъпила?
Цялата зала отекна от оглушителния вик „Не!“; всички се бяха изправили на крака, пляскаха, тропаха, викаха, крещяха — безспир и безспир.
Гладиа гледаше усмихната и сред несекващата врява си даде сметка за две неща. Първото беше, че е плувнала в пот. Второто — че е по-щастлива от когато и да било.
Сякаш цял живот бе чакала този миг. Мигът, в който тя — израснала в изолация и след двайсет и три десетилетия зад гърба си — най-сетне разбра, че може да се изправи пред цели тълпи от народ, може да им въздейства, може да ги подчини на волята си.
Тя слушаше нестихващия, бурен отклик на публиката, който продължаваше още… и още… и още…
35
Доста по-късно — тя бе изгубила представа за времето — Гладиа най-сетне дойде на себе си.
Събитията достигаха до нея като в неясен сън — първо нестихващият шум, после солидният конвой на охраната, който й проправяше път сред тълпата, гмуркането в някакви безкрайни тунели, които сякаш потъваха все по-дълбоко и по-дълбоко под земята.
Бе загубила връзка с Д.Ж. и изобщо не беше сигурна дали Данил и Жискар я следват. Искаше да попита за тях, но се оказа заобиколена от някакви безлики хора. Смътно реши, че роботите са с нея, защото в противен случай щеше да усети суматохата, която неизбежно би настъпила при опита да ги разделят.
Когато най-после се озова в някаква стая, двата робота бяха с нея. Не знаеше къде точно се намира, но стаята беше доста просторна и чиста. В сравнение с дома й на Аврора беше жалка дупка, но в сравнение с корабната каюта беше направо луксозна.
— Тук ще бъдете в безопасност, мадам — каза последният от охраната на излизане. — Ако имате нужда от нещо, достатъчно е само да ни се обадите — и той й посочи някакъв уред на малката масичка до леглото.
Гладиа погледна нататък, но докато се обърне да попита какво представлява това и как се използва, той вече си беше отишъл.
Добре де, помисли си тя, все някак ще се оправя.
— Жискар — уморено продума Гладиа, — виж коя от тези врати е за банята и разбери как работи душът. На всяка цена трябва да взема един душ.
Тя се настани върху някакъв стол, като внимаваше да не го пропие с потта си. Вече започваше да се сковава от неестествената си поза, когато Жискар се появи.
— Мадам, душът е пуснат — обяви той — и температурата е нагласена. Има някакъв твърд предмет, който предполагам, че е сапун, някаква примитивна хавлиена материя, както и разни други принадлежности, които могат да се окажат полезни.
— Благодаря ти, Жискар — отвърна Гладиа с ясното съзнание, че в момента използва Жискар тъкмо в разрез с високопарните си приказки отпреди малко. Но обстоятелствата променят нещата…
Струваше й се, че до този миг никога не бе изпитвала толкова остра нужда от един душ. И определено никога не му се бе наслаждавала толкова. Тя се къпа много по-дълго от необходимото, а когато свърши, дори и през ум не й мина да се запита дали хавлиите са дезинфекцирани. Сети се за това чак след като се изтри, но тогава вече бе късно.
Разрови нещата, които Жискар беше извадил — пудра, дезодорант, гребен, паста за зъби, сешоар, — но не можа да открие нищо, което да прилича на четка за зъби. Накрая се отказа да търси и се изми с пръст, което й се видя крайно незадоволително. Не намери и четка за коса. Насапуниса гребена преди да се среши, но така и не посмя да го използва. Откри някаква дреха, която й се стори подходяща за спане. Изглеждаше чиста, но пък висеше прекалено свободно.
— Мадам — тихо изрече Данил, — капитанът пита дали може да говори с вас.
— Да, струва ми се — разсеяно отвърна Гладиа, докато продължаваше да рови за друга нощница. — Пусни го да влезе.
Д.Ж. имаше уморен, направо измъчен вид, но щом Гладиа се обърна да го посрещне, немощно се усмихна насреща й, после отрони:
— Трудно може да повярва човек, че сте прехвърлила двайсет и три десетилетия.
— Моля? С това нещо?
— Именно с него. То прозира… Или не сте забелязала?
Гладиа хвърли към нощницата си един поглед, изпълнен със съмнение, после въздъхна:
— Добре, щом толкова се впечатлявате, но това не променя факта, че съм живяла на този свят близо два и половина века.
— Никой не би се досетил по вида ви. Сигурно на младини сте била много красива.
— Не си спомням да са ми казвали някога подобно нещо, Д.Ж. Винаги съм смятала, че дискретният чар е най-многото, на което мога да разчитам… Както и да е, я ми кажете, как се използва този уред?
— Фонобоксът ли? Просто натискате тук отдясно, при което ще ви попитат от какво имате нужда, и оттам нататък се оправяте.
— Добре. Ще ми трябват четка за зъби, четка за коса и дрехи.
— Ще се погрижа да получите четката за зъби и за коса. Колкото до дрехите, за тях вече са се погрижили. В гардероба имате окачени калъфи с дрехи. Вътре ще намерите най-доброто, което може да ви предложи модата на Бейлиуърлд, но, разбира се, това не пречи да останете разочарована. И не мога да ви гарантирам, че ще са ви по мярка. Повечето жени тук са по-високи от вас и определено по-широки и по- пълни… Но няма значение. Мисля, че поне на първо време ви чака усамотение.
— Защо?
— Е, милейди. Тази вечер вие май държахте цяла реч и ако не ме лъже паметта, не пожелахте да си седнете на мястото, въпреки че на няколко пъти ви казах да го направите.
— Останах с впечатлението, че всичко мина успешно, Д.Ж.
— Така беше. Пожънахте нечуван успех — Д.Ж. се усмихна широко и се зачеса по брадата на дясната си страна, сякаш внимателно претегляше думите. — Всеки успех обаче си има своята цена. Бих казал, че в момента вие сте най-известната личност на Бейлиуърлд — на всеки му се иска да ви види и да ви докосне. Ако се появите навън, мигновено ще предизвикате размирици. Поне докато нещата не се поуталожат. Не сме сигурни колко може да трае всичко.
И после, вие накарахте да викат за вас даже и ястребите. Но утре, когато хипнозата и истерията си отидат, те ще побеснеят. Дори Стареца Бистърван да не е възнамерявал да ви убие след вашата реч, до
