стаите, покрай които минавах, нито една интервенозна игла не изскочи от вена. Нито пък някоя подкожна пропусна да улучи подходящото място.
Понякога ме питаше съкрушено:
— Сигурен ли си, че ще имам шанс да спася човечеството?
— Абсолютно — успокоявах го аз. — Това е част от изцелението.
Но един ден Менандър дойде при мен страшно навъсен.
— Слушай — каза той, — току-що бях в банката, за да проверя банковата си сметка, която е намаляла, защото ти успяваш да се измъкваш от ресторантите преди да са представили сметката. Не можаха да ми дадат отговор, защото компютърът се повреди в момента, в който влязох. Всички бяха смаяни. Да не би изцелението да се е изпарило?
— Не може да се изпарява — казах аз. — Може би това няма нищо общо с теб. Може би е имало друг телеклуц наоколо, който да не е изцелен. Може и той да е влязъл в същия момент.
Но не беше така. Банковият компютър се повреди и в други два случая, когато той се опита да провери банковата си сметка. Неговата нервност за нищожни суми, за които бях пропуснал да се погрижа, беше доста некрасива от страна на един възрастен. Накрая, когато той минал покрай помещението, където се намирал компютърът, и той се повредил. Менандър дойде при мен в състояние, което бих могъл да окачествя единствено като паника.
— Появило се е отново, уверявам те. Върнало се е! — изкрещя той. — Този път не бих могъл да го понеса. Сега, когато вече съм свикнал с нормалния живот, не мога да се върна към предишния. Ще трябва да се самоубия.
— Не, не, Менандър. Отиваш твърде далеч.
Той спря точно преди да изкрещи отново и размисли върху разумната ми забележка.
— Прав си — каза той. — Наистина отивам твърде далеч. Вместо това, да речем, ще убия теб. В края на краищата никому няма да липсваш, а това ще ме накара да се чувствам малко по-добре.
Разбрах идеята му, но само донякъде.
— Преди да предприемеш каквото и да било — казах аз, — остави ме да направя проверка. Бъди търпелив, Менандър. Все пак досега това се е случвало само с компютри, а какво значение имат компютрите?
Тръгнах си преди да е успял да ме попита как би могъл да се информира за банковата си сметка, ако компютрите се повреждат винаги, щом се появи. Беше станал истински маниак на тази тема.
Какъвто беше и Азазел, макар и на друга тема. Изглежда, този път той наистина беше увлечен от това, което вършеше там с двете самини, и все още правеше салта, когато се появи. До ден-днешен не мога да разбера какъв беше смисълът на тези салта.
Не мисля, че изобщо се бе охладил, но успя да ми обясни какво се беше случило и после аз се изправих пред проблема да го обяснявам на Менандър.
Настоях да се срещнем в парка. Избрах доста оживено място, за да избягам мълниеносно в случай, че той загуби главата си, в преносен смисъл, и се опита да ме накара да загубя моята, в буквален смисъл.
— Менандър — казах аз, — твоят телеклуцизъм все още действа, но само спрямо компютрите. Само спрямо компютрите. Уверявам те. За всичко друго си излекуван завинаги.
— Ами добре тогава, нека това да важи и за компютрите.
— Оказва се, Менандър, че е невъзможно. Телеклуцизмът ти ще остане в сила само за компютрите и така ще е винаги.
Почти прошепнах последната дума, но той ме чу.
— Защо? Що за лекомислен, идиотски, неуместен, омниклустичен задник на болна британска камила си ти?
— Изразяваш се така, сякаш има много разновидности, Менандър, което е безсмислица. Не разбираш ли, станало е така, защото ти искаше да спасиш света.
— Не, не разбирам. Обясни ми спокойно. Имаш на разположение петнадесет секунди.
— Бъди разумен! Човечеството е изправено пред компютърна експлозия. Компютрите бързо ще станат по-сръчни, по-способни и по-интелигентни. Човешките същества ще стават все по-зависими от тях. Най- сетне ще бъде създаден компютър, който ще превземе света и ще остави човечеството без никаква работа. И тогава нищо не би му попречило да изличи човечеството от лицето на земята като ненужно. Разбира се, ние самодоволно се успокояваме, че винаги бихме могли да „дръпнем щепсела“, но ти знаеш, че няма да сме в състояние да го сторим. Компютър, достатъчно умен, за да върши работата на света без чужда помощ, ще бъде способен да защити собствения си щепсел и за тази цел да си намери собствено електричество. Той ще е непобедим и човечеството ще е обречено. Тъкмо тогава, приятелю, се появяваш ти. Ти ще се приближиш до него или може би ще нагласиш нещата така, че да минеш на няколко километра от него, той ще се повреди и човечеството ще бъде спасено! Човечеството ще бъде спасено! Помисли за това! Помисли за това!
Менандър помисли за това. Не изглеждаше щастлив.
— А през всичкото това време аз няма да мога да припаря до компютър — възмути се той.
— Е, компютъроклуцизмът трябваше да бъде дълбоко вкоренен и абсолютизиран, за да сме сигурни, че когато дойде времето, нищо няма да се обърка и компютърът няма да е в състояние по никакъв начин да се предпази от теб. Това е цената, която ти плащаш за този велик дар на спасението, за който самият ти помоли и за който ще бъдеш славен през цялата бъдеща история.
— Така ли? — възкликна той. — И кога ще стане това спасение?
Аз отвърнах:
— Според Азаз… моите източници, през идните шейсетина години. Но погледни нещата и от другата страна. Сега вече знаеш, че ще доживееш поне до деветдесетгодишна възраст.
— А междувременно — провикна се Менандър, без да го е грижа за това, как минаващите наоколо хора ни гледат, — междувременно светът все повече и повече ще се компютъризира и за мен ще станат недостъпни все повече места, ще бъда ограничен за все повече неща и ще се озова в тотална изолация, предизвикана от самия мен…
— Но накрая ще спасиш човечеството. Нали това искаше!
— По дяволите човечеството! — пронизително изкрещя Менандър и се нахвърли върху мен.
Успях да се измъкна, но само защото наоколо имаше хора, които хванаха бедния човек.
Сега Менандър се подлага на сериозни психоаналитични сеанси при психиатър фройдист. Това сигурно ще му струва цяло състояние и, разбира се, няма да му донесе никаква полза.
Джордж свърши тази история и се втренчи в чашата бира, която трябваше да платя аз.
— Нали знаеш, че има поука в тази история?
— Каква е тя? — попитах аз.
— Хората са просто неблагодарни!
Информация за текста
© 1983 Айзък Азимов
© 1993 Мая Савова, превод от английски
Isaac Asimov
Saving Humanity, 1983
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1106]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:47
