че за всеки един лицето на другия представляваше черно-бяла снимка, получена посредством фотоелементи.
Инициативата за тази „среща“ беше на Куин. Именно Куин се обади пръв и заговори доста безцеремонно:
— Рекох си, ще ви е интересно да знаете, Байърли, че смятам да направя обществено достояние факта, че носите защитен екран против рентгенови лъчи.
— Виж ти! В такъв случай сигурно вече сте го направили. Имам чувството, че нашите предприемчиви представители на печата вече от доста време подслушват всичките ми телефонни разговори, които водя от кабинета, та затова през последните седмици съм се окопал вкъщи.
Байърли говореше така, сякаш води разговор с близък приятел.
Куин присви устни.
— Този разговор няма опасност да бъде подслушан. Взел съм мерки, макар и с известен риск за себе си.
— Не се съмнявам. Никой не знае, че вие стоите зад тази кампания. Поне това не е казано официално. Иначе то е обществена тайна. На ваше място бих се разтревожил. Та казвате, нося защитен екран, а? Предполагам, че сте открили това, когато рентгеновата снимка, направена онзи ден от вашата пионка, се е оказала преекспонирана.
— Давате ли си сметка, Байърли, как на всички ще стане съвсем ясно, че вие се боите от рентгенов преглед?
— С което ще стане и ясно, че вие или вашите хора сте посегнали незаконно на личната ми неприкосновеност.
— Кого интересува това?
— Може и да интересува някого. Във всеки случай то е показателно за вашата и моята тактика, не мислите ли? Вие пет пари не давате за правата на отделния гражданин. А аз много държа на тези права. Аз няма да се подложа на рентгенов преглед не за друго, а защото по принцип държа на правата си. И когато ме изберат, ще защищавам по същия начин правата на другите.
— От това несъмнено ще излезе интересна предизборна реч. Но никой няма да ви повярва. Звучи твърде високопарно, за да е искрено. И още нещо — изведнъж с по-твърд тон, — онзи ден вашето „домочадие“ не е било в пълен състав.
— В какъв смисъл?
— Според този рапорт — той запрелиства книжата пред него, които се виждаха на видеофона — едно лице е липсвало — сакатият.
— Точно така — каза спокойно Байърли, — сакатият. Моят стар учител, който живее при мен, сега е в провинцията — вече два месеца е там. Такива случаи се определят като „крайна необходимост от почивка“. Да имате някакви възражения?
— Вашият учител, казвате. Той не беше ли някакъв учен?
— Някога беше юрист — преди да осакатее. После получи официално разрешение да се занимава с биофизически изследвания. Има собствена лаборатория и съответните органи, към които можете да се обърнете, са уведомени подробно за работата, която той върши. Тя не е кой знае какво, но за него, горкия, е хоби, което му запълва времето. А аз му помагам, доколкото мога.
— Разбирам. Ами този… учител… разбира ли от производство на роботи?
— Не мога да съдя за познанията му в една област, в която самият аз съм невежа.
— А той има ли някакъв достъп до позитронни мозъци?
— Попитайте за това вашите приятели от „Ю. С. Роботс“. Те ще знаят най-добре.
— Ще бъда кратък, Байърли. Вашият сакат учител е истинският Стивън Байърли. А вие сте робот, създаден от него. Ние можем да докажем това. Именно той е претърпял автомобилна катастрофа, а не вие. Това може да се провери.
— Нима? Тогава проверявайте. Желая ви успех.
— Можем да обискираме и имението на вашия тъй наречен учител. Да видим какво ще се намери в него.
— Как да ви кажа, Куин — усмихна се широко Байърли, — за съжаление моят тъй наречен учител е болен човек. Имението в провинцията е нещо като санаториум за него. При това положение правото му на лична неприкосновеност има двойно по-голяма сила. Няма да можете да получите разрешение за обиск, ако не представите сериозни причини. Но независимо от това аз няма да ви преча.
Последва пауза. Куин се наведе напред, така, че лицето му изпълни целия екран и проличаха тънките бръчки по челото му.
— Байърли, защо упорствувате все още? И без това няма да ви изберат.
— Така ли?
— Нима това не ви е ясно. Не виждате ли, че отказът ви да опровергаете обвинението, че сте робот — което бихте могли да сторите много лесно, като нарушите един от Трите закона, — още повече убеждава хората, че наистина сте робот?
— Засега виждам само, че от малко известен и не особено забележителен юрист станах фигура от световна величина. Не може да се отрече, че ви бива в рекламата.
— Но вие все пак сте робот.
— Казано, но недоказано.
— Доказано достатъчно, за да не ви изберат.
— Тогава успокойте се — вие печелите.
— Довиждане — каза Куин, за първи път с отсянка на злоба в гласа си, и екранът угасна.
— Довиждане — каза невъзмутим Байърли пред празния екран.
Байърли доведе учителя си в града една седмица преди изборите. Автопланът се спусна в покрайнините.
— Ще останеш тук, докато минат изборите — каза му Байърли. — Ако нещата тръгнат зле, по-добре да си по-настрана.
В хрипливия глас, който се изтръгна от кривата уста на Джон, би могло да се долови безпокойство.
— Нима има опасност от изстъпления?
— Фундаменталистите се заканват, тъй че теоретически такава опасност има. Но аз не мисля, че ще успеят да направят нещо. Те не са реална сила, а само постоянен дразнител, който след време може да доведе до смутове. Нали нямаш нищо против да останеш тук? Не ми се ще да се безпокоя за теб.
— Добре, оставам. Все още ли мислиш, че всичко ще мине добре?
— Убеден съм. Някой да те е безпокоил там?
— Не.
— И ти изпълни добре задачата си.
— Дори много добре. Можеш да бъдеш спокоен.
— Тогава разполагай се и утре гледай телевизията.
Байърли стисна коравата му ръка.
Сбърченото чело на Лентън беше самото напрежение. Той имаше незавидната задача да ръководи предизборната агитация за Байърли, но как се води предизборна агитация, когато кандидатът хем отказва да разкрие стратегията си, хем отхвърля стратегията на своя доверен, когото е упълномощил да води агитацията.
— В никакъв случай! — това бяха любимите му думи, а напоследък станаха единствените му думи. — Казвам ти, Стив, в никакъв случай!
Той се изправи пред прокурора, който прелистваше машинописния текст на речта си.
— Хвърли това, Стив. Погледни, тази тълпа е организирана от фундаменталистите. Кой ще те слуша? По-скоро ще те замерят с камъни. Защо трябва да излизаш пред публика? С какво е по-лош един видеозапис?
— Ти искаш ли да спечеля изборите? — попита меко Байърли.
— Какви ти избори! Нищо няма да спечелиш, Стив. Аз се мъча да спася живота ти.
