— Така че ги изгорихте?
—
— Дали сте ги изгорили, или сте ги изхвърлили — каква е разликата? Важното е, че сте се отървали от тях.
— Няма нищо лошо… — започна слабо Нинхаймер.
— Нищо лошо? — прогърмя гласът на защитника. — Нищо лошо, освен че сега няма начин да ги видим, за да проверим дали върху някои определени листа от шпалтите вие не сте подменили безобидна част от копието на доктор Бейкър с лист от вашето копие, което вие съзнателно сте обезобразили по такъв начин, че да накарате робота да…
Обвинението възрази гневно. Съдията Шейн се наведе напред, а кръглото му лице правеше най- доброто, което можеше, за да приеме израз на гняв, равен на чувството, което изпитваше.
— Имате ли някакви доказателства, адвокате, за необичайното изявление, което току-що направихте? — попита съдията.
Защитникът отговори тихо:
— Не директни доказателства, ваша светлост. Но бих искал да изтъкна, че всъщност внезапната промяна в поведението на тъжителя от антироботизъм към внезапен интерес към роботиката, отказът му да провери шпалтите или да позволи на някой друг да направи това, внимателната небрежност да не позволи на никой да види книгата веднага след публикуването й, всичко много ясно сочи…
— Адвокате — прекъсна го нетърпеливо съдията, — тук не е място за мъчноразбираеми разсъждения. Тъжителят не е под съд. Нито пък вие го обвинявате. Забранявам тази линия на атака и мога само да посоча, че яростта, която трябва да ви е накарала да направите това, няма да помогне, а ще попречи на процеса. Ако искате да зададете основателни въпроси, адвокате, можете да продължите с кръстосания разпит. Но ви предупреждавам за друга подобна проява в тази съдебна зала.
— Нямам повече въпроси, ваша светлост.
Робъртсън прошепна гневно, когато защитникът се завърна на своето място:
— С какво ни помогна това, за бога? Съдията сега е настроен срещу вас.
— Но Нинхаймер е сплашен. И сме го подготвили за утрешния ход. Ще бъде готов.
Сюзън Калвин кимна сериозно с глава.
Останалата част от процеса протече по-спокойно. Беше извикан доктор Бейкър, който подкрепи повечето от твърденията на Нинхаймер. Доктор Шпайдел и доктор Ипатиев бяха извикани и изказаха много трогателно своя шок и тревога, породени от определени цитирани пасажи в книгата на доктор Нинхаймер. И двамата дадоха професионалното си мнение, че професионалната репутация на доктор Нинхаймер е била сериозно накърнена.
Шпалтите бяха предоставени като доказателства, както и копия от завършената книга.
Защитата не пожела други кръстосани разпити този ден. Обвинението престана да вика повече свидетели и процесът беше насрочен да продължи следващата сутрин.
Защитникът направи първия си ход в началото на заседанието на втория ден. Той предложи Робот ЕЗ– 27 да бъде допуснат като зрител на заседанието. Обвинението веднага направи възражение и съдията Шейн извика и двамата при себе си.
Обвинителят започна разпалено:
— Това очевидно е незаконно. Един робот не може да присъства в сграда, използвана от много хора.
— Тази съдебна зала — отбеляза защитникът — е затворена за всички, които нямат пряка връзка със случая.
— Голяма машина с
Съдията изглеждаше склонен да се съгласи. Той се обърна към защитника и каза доста неодобрително:
— Какви са причините за това ваше желание?
— Ще твърдим, че Робот ЕЗ–27 изобщо не би могъл, според начина, по който е конструиран, да се държи така, както описвате, че се е държал. Ще е необходимо да направим няколко демонстрации — каза защитникът.
— Не виждам смисъла — опонира обвинителят. — Демонстрации, проведени от служители на „Ю Ес Роботи“ нямат голяма тежест като доказателство, когато „Ю Ес Роботи“ е подсъдимият.
— Ваша светлост — каза защитникът, — валидността на което и да било доказателство трябва да определите вие, а не адвокатът на обвинението. Поне такова е моето схващане.
Съдията Шейн, чиито права бяха присвоени, се намеси:
— Схващането ви е правилно. Все пак присъствието на робот тук наистина поставя някои въпроси, свързани със законността.
— Разбира се, ваша светлост, нищо, което би означавало незачитане условията на съда. Ако роботът не присъства, ще ни бъде попречено да представим единствената си защита.
Съдията размисли.
— Възниква въпросът с транспортирането на робота дотук.
— Това е проблем, пред който „Ю Ес Роботи“ често се е изправял. Имаме камион, паркиран пред съдебната зала, конструиран според законите, отнасящи се до транспортирането на роботи. Робот ЕЗ–27 е в сандък и двама мъже го пазят. Вратите на камиона са подсигурени и са взети всички необходими предпазни мерки.
— Изглежда сте убеден, че решението по тази точка ще бъде във ваша полза — каза с раздразнение съдията Шейн.
— Съвсем не, ваша светлост. Ако не е в наша полза, просто ще върнем камиона. Нямам никакви намерения да въздействам на решението ви.
Съдията поклати глава.
— Предложението от страна на защитата е прието.
Сандъкът беше внесен с голяма количка и двамата мъже, които го придържаха, го отвориха. Съдебната зала се изпълни с мъртвешка тишина.
Сюзън Калвин изчака, докато дебелите плоскости от целуформ бяха свалени, след което протегна едната си ръка.
— Ела, Изи.
Роботът погледна към нея и протегна голямата си метална ръка. Той се издигаше над нея с половин метър, но я следваше кротко, като дете своята майка. Някой се изкикоти нервно, но спря при гневния поглед на доктор Калвин.
Изи се настани внимателно в големия стол, донесен от съдебния пристав, който изскърца, но го удържа. Защитникът започна:
— Когато стане необходимо, ваша светлост, ще докажем, че всъщност точно това е Робот ЕЗ–27, същият робот, работил в Североизточния университет през периода, с който се занимаваме.
— Добре — отговори съдията. — Това ще бъде необходимо. Аз поне нямам представа как можете да различите един робот от друг.
— А сега — продължи защитникът, — бих искал да призова първия свидетел на свидетелското място. Професор Саймън Нинхаймер, моля.
Свидетелят се поколеба и погледна съдията. Съдията Шейн попита с очевидна изненада:
— Призовавате
— Да, ваша светлост.
— Надявам се, че сте наясно, че докато той е ваш свидетел, няма да ви бъде позволена никоя от волностите, които бихте употребили, ако подложите на кръстосан разпит свидетел на обвинението.
Защитникът каза спокойно:
— Единствената цел на всичко това е да достигнем до истината. Единственото, което ще направя, е да му задам няколко учтиви въпроса.
— Е — каза колебливо съдията, — вие сте този, който се занимава със случая. Извикайте свидетеля.
