както вече ви обяснихме. Доста неприятно, струва ми се.
— Вероятно, но ако нямах намерение да продължа. Самопречистването не е невъзможно. Всъщност работя над устройство, което ще обработва твърди храни, в които ще има неразграждащи се фракции — несмилаеми материи, така да се каже, които ще трябва да се изхвърлят.
— Ще трябва да разработите и анус.
— Еквивалент.
— Какво друго, Ендрю?
— Всичко друго.
— Дори генитални органи?
— Доколкото съвпадат с плановете ми. Моето тяло представлява платно, върху което възнамерявам да нарисувам…
Магдеску изчака той да завърши изречението си, но след като това не стана, го довърши сам.
— Човек?
— Ще видим — отвърна Ендрю.
— Това е дребна амбиция, Ендрю. Вие сте по-добър от човек. От мига, в който предпочетохте органиката, вие сте започнали да слизате надолу.
— Мозъкът ми не е пострадал.
— Вярно е. Съгласен съм. Но, Ендрю, новият напредък в протезиращите устройства стана възможен благодарение на вашите патенти и те се продават под ваше име. Всички ви признават за изобретател и ви се отдава дължимата почит — такъв, какъвто сте. Защо искате да продължите да играете с тялото си?
Ендрю не отговори.
Почестите не закъсняха. Той прие да членува в няколко научни дружества, включително и в едно, посветено на новата наука, която той бе създал; науката, която бе нарекъл робобиология, но бе преименувана в протезология.
На сто и петдесет годишнината от конструирането му „Ю. С. Роботс“ даде вечеря в негова чест. И ако Ендрю разкри някаква ирония в това, той си премълча.
Алвин Магдеску се бе пенсионирал, но дойде, за да председателствува вечерята. Сам той бе на деветдесет и четири години и все още беше жив, защото имаше протезиращи устройства, които между другото изпълняваха функциите на черния дроб и бъбреците. Вечерята достигна връхната си точка, когато Магдеску след кратка и емоционална реч вдигна чаша в чест на „сто и петдесет годишния робот“.
Лицевите мускули на Ендрю бяха конструирани отново, така че можеха да придават различни изражения на лицето му, но по време на цялата церемония той остана тържествено безучастен. Не му харесваше да бъде сто и петдесет годишният робот.
17
Накрая протезологията отведе Ендрю от Земята. През десетилетията след честването на сто и петдесет годишнината Луната се бе превърнала в свят, по-земен във всяко отношение от самата Земя, с изключение на гравитационното притегляне и гъсто населените градове в недрата й.
Там протезиращите устройства трябваше да се изработят, като се взима предвид по-слабото притегляне и поради това Ендрю прекара пет години на Луната, където работи с местните протезолози, за да направи необходимите изменения. Когато не работеше, той се разхождаше сред населението от роботи, всеки от които се отнасяше към него с присъщото им спрямо хората раболепие.
Върна се на сравнително скучната и тиха Земя и посети бюрото на „Фейнголд и Мартин“, за да съобщи, че се е завърнал.
Сегашният ръководител на фирмата, Саймън Дилонг, се изненада.
— Съобщиха ни, че се връщате, Ендрю (едва не каза „мистър Мартин“), но ви очаквахме едва следващата седмица.
— Изчерпа ми се търпението — заяви рязко Ендрю. Искаше веднага да стигне до съществения въпрос. — На Луната, Саймън, бях ръководител на изследователски екип от двадесет учени — хора. Издавах заповеди, на които никой не противоречеше. Лунните роботи ме почитаха като човек. Защо тогава не съм човешко същество?
В погледа на Дилонг блесна искрица на предпазливост.
— Скъпи Ендрю, както току-що сам обяснихте, към вас се отнасят като към човешко същество и роботите, и хората. В такъв случай вие сте човешко същество де факто — каза той.
— Да бъда човешко същество де факто не е достатъчно. Искам не само да се отнасят към мен като към човешко същество, но и по закон да бъда човек. Да бъда човешко същество де юре.
— Това е друг въпрос — отвърна Дилонг. — Ще се сблъскаме с човешките предразсъдъци и с несъмнения факт, че колкото и да приличате на човешко същество, вие не сте човек.
— В какво отношение не съм? — попита Ендрю. — Външността ми е човешка и вътрешните ми органи са еквивалентни на човешките. Всъщност вътрешните ми органи са еднакви с протезите на много хора. Имам артистичен, литературен и научен принос за човешката култура не по-малко от който и да е жив понастоящем човек. Какво повече може да се иска?
— Аз лично не бих искал нищо повече. Бедата е, че ще бъде необходим декрет на Световното законодателно тяло, за да ви определи за човешко същество. Искрено казано, не вярвам това да стане.
— С кого от законодателното тяло бих могъл да говоря?
— Може би с председателя на Комитета по наука и техника.
— Можете ли да ми уредите среща с него?
— Но вие съвсем не се нуждаете от посредник. С вашето положение можете…
— Не. Вие ще уредите срещата — Ендрю дори не осъзна, че дава пряка заповед на човешко същество. На Луната бе свикнал да го прави. — Искам той да знае, че фирмата „Фейнголд и Мартин“ ме подкрепя напълно по въпроса.
— Добре, но…
— Пълна подкрепа, Саймън. В продължение на сто седемдесет и три години по един или друг начин съм допринесъл за благото на фирмата. В миналото съм имал известни задължения към един или друг член на фирмата. Но сега нямам. Сега е по-скоро обратното и аз искам да си прибера дължимото.
— Ще направя каквото мога — съгласи се Дилонг.
18
Председателят на Комитета по наука и техника произхождаше от Източна Азия и беше жена. Казваше се Чи Ли Синг и прозрачните й одежди (затъмняващи онова, което тя не искаше да излага на показ) я караха да изглежда, сякаш бе опакована в луксозна пластмасова обвивка.
— Съчувствам на желанието ви да получите пълни човешки права — каза му тя. — В миналото е имало времена, когато групи от човешкото население са водили борби за пълни човешки права. Но какви права можете да искате вие, които да ви липсват?
— Толкова просто нещо — като правото ми на собствен живот. Роботът може да бъде разглобен по всяко време.
— Човекът може да бъде екзекутиран по всяко време.
— Екзекуцията може да бъде резултат само на законен процес. За разглобяването ми не е необходим никакъв процес. За да приключи съществуването ми, е достатъчна само думата на някой властен човек. Освен това… освен това… — Ендрю отчаяно се опитваше да не покаже никакви признаци на гореща молба, но грижливо конструираните устройства за човешки израз на лицето му и тонът на гласа му го издадоха. — Истината е, че искам да бъда човек. От шест поколения човешки същества го искам.
Ли Синг го погледна със съчувствие в тъмните си очи.
— Законодателите могат да приемат закон, с който да ви обявят за човек — те могат да приемат закон, с който да обявят за човек каменна статуя. Но дали ще направят това, е еднакво вероятно и в двата случая. Законодателите са хора като всички други и у тях винаги съществува известно подозрение към роботите.
