вече Ендрю не прислужваше на масата. Вмести това му наредиха да чете книги за конструиране на мебели и той се научи да прави шкафове и бюра.
— Това са поразяващи произведения, Ендрю — заяви Сър.
— Приятно ми е да ги правя, сър — отвърна Ендрю.
— Приятно ти е?
— Някак си веригите на мозъка ми провеждат по-леко. Чувал съм ви да употребявате думата „приятно ми е“ и начинът, по който я използвате, отговаря на това, което чувствам. Приятно ми е да ги правя, сър.
3
Джерълд Мартин заведе Ендрю в районното бюро на „Юнайтид Стейтс Роботс енд Мъкеникъл Мен“. Като член на местното законодателно тяло той лесно успя да уреди среща с главния робопсихолог. Всъщност именно като член на местния законодателен орган той бе успял да се снабди с робот — през онези дни, когато роботите бяха рядкост.
Навремето Ендрю не разбра нищо, но по-късно, когато бе научил повече неща, той се върна отново към тази сцена и я видя в нова светлина.
Робопсихологът Мертън Мански слушаше, като все повече смръщваше вежди и на няколко пъти успя да спре пръстите си да не барабанят по масата. Чертите на лицето му бяха изопнати, по челото имаше бръчки и сякаш можеше да е и по-млад, отколкото изглеждаше.
— Роботиката не е точна наука, мистър Мартин — каза той. — Не мога да ви го обясня подробно, но математиката, с която се определя разполагането на позитронните схеми, е твърде сложна и позволява само приблизителни решения. Естествено, тъй като изграждаме всичко въз основа на трите закона, те са неотменими. Ние, разбира се, ще сменим вашия робот.
— О, не — възпря го Сър. — Въобще не става въпрос за неизправност от негова страна. Той изпълнява превъзходно всички възложени му задачи. Важното е, че освен това прави чудесни дърворезби и никога не се повтаря. Създава произведения на изкуството.
Мански беше объркан.
— Странно. Разбира се, ние вече се опитваме да изготвяме обобщени схеми… Действително ли влага творчество според вас?
— Вижте сам. — Сър му подаде малка дървена сфера, върху която беше изрязана сцена на игра — момчетата и момичетата бяха толкова малки, че едва се различаваха, но имаха идеални пропорции и толкова естествено се сливаха с влакнестия строеж, че самите нишки сякаш също бяха изрязани.
— Той ли го е направил? — възкликна Мански. Върна сферата, като поклати глава. — Чиста случайност. Нещо в схемата.
— Можете ли да го повторите?
— Вероятно не. Нищо подобно не сме забелязали досега.
— Много добре! Нямам нищо против Ендрю да е единственият.
— Предполагам, че компанията ще иска да върнете вашия робот за изследвания — рече Мански.
— И дума не може да става — заяви решително Сър. — Не си го въобразявайте дори. — Обърна се към Ендрю: — А сега да си вървим.
— Както пожелаете, сър — отвърна Ендрю.
4
Мис бе започнала да ходи по срещи с момчета и не се свърташе много из къщи. Сега хоризонтът на Ендрю се запълваше от Малка мис, вече не толкова малка. Тя никога не забрави, че първото изрязано от дърво украшение той бе направил за нея. Носеше го на сребърна верижка на врата си. Тя първа възрази против навика на Сър да раздава произведенията му.
— Татко, ако някой ги иска, нека да плаща за тях. Струват си.
— Не ти прилича да си алчна, Манди.
— Не на нас, татко. На художника.
Ендрю дотогава не бе чувал тази дума и когато остана сам, я потърси в енциклопедията. След това отново направиха посещение, този път при адвоката на Сър.
— Какво мислиш за това, Джон? — попита го Сър.
Адвокатът беше Джон Фейнголд. Имаше бяла коса, издут корем и контактните му лещи бяха оцветени по края в яркозелено. Той разгледа малката плочка, която Сър му бе дал.
— Красива е… Но вече зная новината. Това е резба, направена от твоя робот. Същия, когото си довел.
— Да, Ендрю ги прави. Нали така, Ендрю?
— Да, сър — отвърна Ендрю.
— Колко би платил за това, Джон? — попита Сър.
— Не мога да кажа. Не съм колекционер на такива неща.
— Ще повярваш ли, че ми предложиха двеста и петдесет долара за такова малко нещо? Ендрю изработи столове, които се продадоха по петстотин долара. В банката има двеста хиляди долара от произведенията на Ендрю.
— Господи, той те прави богаташ, Джерълд.
— Полубогаташ — уточни Сър. — Половината е по сметка на името Ендрю Мартин.
— На робота?
— Точно така. И искам да зная дали това е законно.
— Законно? — Столът на Фейнголд изскърца, когато той се облегна в него. — Няма такъв прецедент, Джерълд. Как твоят робот подписа необходимите документи?
— Той може да се подписва и аз занесох подписа му в банката. Него самия не го заведох. Има ли още нещо, което трябва да се направи?
— Хм. — Очите на Фейнголд сякаш обърнаха погледа си навътре за миг. След това той каза: — Можем да учредим съвет за попечителство, който да се занимава с всички финансови въпроси от негово име, и така ще поставим слой изолация между него и враждебния свят. С изключение на това съветът ми е да не правим нищо. Засега никой не те спира. Ако някой има възражения, нека той да заведе дело.
— А ти ще се заемеш ли със случая, ако бъде заведено дело?
— Разбира се, ако ми се заплати.
— Колко?
— Нещо като това. — Фейнголд посочи дървената плочка.
— Нормално — съгласи се Сър.
— Ендрю, доволен ли си, че имаш пари? — обърна се Фейнголд към робота.
— Да, сър.
— Какво смяташ да правиш с тях?
— Да плащам за неща, сър, за които в противен случай ще трябва да плаща Сър. Така ще му спестя разходи, сър.
5
Такива случаи се появиха. Поправките бяха скъпи, а още по-скъпо струваха подобренията. С годините се произвеждаха нови модели роботи и Сър се грижеше Ендрю да получава всяко ново устройство, докато той се превърна в образец на метално превъзходство. Всичко беше платено от Ендрю. Той настояваше за това.
Само позитронните схеми оставаха недокоснати. По този въпрос Сър беше категоричен.
— Новите не са толкова добри като твоите, Ендрю — твърдеше той. — Новите роботи нищо не струват. Компанията се научи да прави по-точни схеми. Новите роботи не дават отклонения. Те вършат онова, за което са предназначени, и нищо друго. Аз те предпочитам пред тях.
