— Благодаря ви, сър.
— И това се дължи на теб, Ендрю, не го забравяй. Сигурен съм, че Майски е сложил край на обобщените схеми веднага след като те видя. Той не обича непредвиденото… Знаеш ли колко пъти те е искал, за да те изследва? Девет пъти! Но аз никога не му разреших да те вземе и сега, след като се пенсионира, ще ни остави на спокойствие.
И така, косата на Сър оредя и посивя, а лицето му подпухна, докато Ендрю изглеждаше по-добре, отколкото когато бе дошъл в семейството.
Мем се бе присъединила към някаква артистична колония някъде из Европа, а Мис бе станала поетеса в Ню Йорк. Те пишеха понякога, но не много често. Малка мис бе омъжена и живееше наблизо. Тя казваше, че не иска да се разделя с Ендрю и когато се роди детето й, Малък сър, позволи на Ендрю да държи биберона и да го храни.
Когато се роди внукът, Ендрю почувства, че Сър има кой да му замени тия, които го бяха напуснали. Нямаше да е толкова несправедливо да се обърне към него с молбата си.
— Сър, много щедро беше от ваша страна да ми позволите да харча парите си, както пожелая.
— Те са твои пари, Ендрю.
— Само благодарение на вашето добро желание, сър. Не вярвам законът да е можел да ви попречи да ги задържите за себе си.
— Законът не може да ме убеди да постъпвам нечестно, Ендрю.
— Въпреки всички разходи и въпреки данъците, сър, аз имам близо шестстотин хиляди долара.
— Зная, Ендрю.
— Искам да ви ги дам, сър.
— Няма да ги взема, Ендрю.
— В замяна на нещо, което можете да ми дадете, сър.
— И какво е то, Ендрю?
— Свободата ми, сър.
— Твоята…
— Искам да откупя свободата си, сър.
6
Не се оказа толкова лесно. Сър се бе изчервил, бе възкликнал: „Господи!“, бе се обърнал и излязъл от стаята.
Малка мис успя да го убеди, предизвикателно и грубо — и то пред Ендрю. В течение на тридесет години никой не се бе колебал да говори пред Ендрю независимо дали разговорът се отнасяше до него или не. Той беше само робот.
— Татко, защо го приемаш като лична обида? — каза му тя. — Той пак ще бъде тук. Ще ни бъде верен. Ендрю не може да постъпва другояче. Това е вградено в него. Той иска само една формалност на думи. Иска да бъде наричан свободен. Толкова ли е ужасно? Нима не го е заслужил? За бога, ние с него говорим за това от години.
— Значи от години говорите?
— Да, и той постоянно отлагаше от страх да не те обиди. Аз го накарах да говори с теб.
— Той не знае какво е свобода. Той е робот.
— Татко, ти не го познаваш. Прочел е всичко, което имаме в библиотеката. Не зная какво чувства вътре в себе си, но не зная какви са и твоите чувства. Когато разговаряш с него, виждаш, че реагира на различни абстракции също като теб и мен, а какво друго има значение? Ако реакциите на някой друг са като твоите, какво повече можеш да искаш?
— Законът няма да възприеме подобно отношение — рече гневно Сър. — Слушай, ти! — обърна се той към Ендрю с нарочно груб глас. — Не мога да те освободя освен по законен път, а ако отидем в съда, не само че няма да получиш свободата си, но и властите ще бъдат официално уведомени за парите ти. Ще ти кажат, че роботът няма право да печели пари. Нима това бълнуване заслужава да загубиш парите си?
— Свободата няма цена, сър — отвърна Ендрю. — Дори само възможността да я придобия си заслужава парите.
7
Съдът би могъл също да застане на становището, че свободата няма цена, и да реши, че на никаква цена, колкото и висока да е, робот не би могъл да откупи свободата си.
Простото изказване на областния прокурор, представител на онези, които се бяха противопоставили на свободата, беше:
„Думата «свобода» няма смисъл, когато се прилага спрямо робот. Само човешко същество може да бъде свободно.“
Той го заяви няколко пъти, когато изглеждаше подходящо; бавно, като спускаше ритмично ръцете си на бюрото пред него, за да подчертава думите.
Малка мис поиска разрешение да говори в полза на Ендрю. Казаха цялото й име, нещо, което Ендрю никога преди не бе чувал да се произнася.
— Аманда Лора Мартин Чарни, имате думата.
— Благодаря ви, ваше благородие — каза тя. — Аз не съм адвокат и не зная как подобава да се изказвам, но се надявам, че ще се вслушате в смисъла на думите ми, а не само в тяхното звучене.
Нека се помъчим да разберем какво означава да си свободен в случая на Ендрю. В някои отношения той и сега е свободен. Струва ми се, че вече над двадесет години никой в семейство Мартин не му е наредил да извърши нещо, което сме смятали, че той не би извършил по собствено желание.
Но ние можем, ако пожелаем, да му дадем нареждане да извърши каквото и да е, да му заповядваме колкото си искаме грубо, защото той е машина, която ни принадлежи. Защо да можем да постъпваме така, след като ни е служил толкова дълго и вярно и е спечелил толкова пари за нас? Той не ни дължи нищо повече. Длъжниците сме ние.
Дори и законно да ни бъде забранено да държим Ендрю в робство, той въпреки това ще ни служи по собствено желание. Да бъде обявен за свободен ще представлява само игра на думи, но за него ще означава много. Ще му даде всичко, а на нас няма да струва нищо.
За миг съдията сякаш потисна усмивката си.
— Разбирам мисълта ви, мисис Чарни. Факт е, че няма обвързващ закон в това отношение, няма и прецедент. Съществува обаче негласното схващане, че само човекът може да притежава свобода. Мога да създам нов закон тук, при условие че не бъде отхвърлен от по-висшестоящ съд, но не съм в състояние с лекота да пренебрегна това схващане. Позволете ми да поговоря с робота. Ендрю!
— Да, ваше благородие.
Ендрю за първи път проговори в съда и съдията за миг остана изненадан от човешкия тембър на гласа му.
— Защо искаш да си свободен, Ендрю? — запита го той. — Какво значение ще има това за теб?
— Вие бихте ли искали да бъдете роб, ваше благородие? — отвърна Ендрю.
— Но ти не си роб. Ти си един много добър робот, гениален робот, както чувам, можеш да се изявяваш артистично. Какво повече би могъл да направиш, ако си свободен?
— Може би нищо повече от онова, което върша сега, ваше благородие, но с повече радост. В тази съдебна зала бе казано, че само човешко същество може да бъде свободно. Струва ми се, че свободен може да бъде само онзи, който иска да бъде свободен. Аз искам да бъда свободен.
Именно това помогна на съдията да вземе решение. Съдбоносното изречение в решението му беше: „Нямаме право да откажем свободата на обект с достатъчно развит ум, за да разбере, понятието и да пожелае състоянието“.
След известно време решението бе потвърдено от Световния съд.
