— Мога ли да ползвам този кабинет за час-два?
— Да, но…
— Искам да прослушам всички записи. Да се запозная с програмирането на Джейн, с обажданията на Меръдаян, с разследването ти във Флагстаф. Предполагам, че ако се наложи, мога да ползвам лъскавия ти лазерен телефон?
— Да, разбира се.
— В такъв случай, изпарявай се оттук, Питър!
Не беше минал и час, когато тя закуцука към вратата, отвори я и повика Богърт. Когато той се появи, с него беше и Робъртсън. Двамата влязоха в кабинета.
— Здравей, Скот — поздрави вяло Сюзан.
Богърт се опита да отгатне нещо по лицето на бившата си колежка, но без резултат. Сблъска се с изражението на една корава старица, решила да направи нещата трудни за него. Той внимателно попита:
— Мислиш ли, че би могла да постигнеш нещо, Сюзан?
— Повече от това, което вече имам? Не, не мисля!
Богърт сви устни раздразнен, но Робъртсън попита:
— Какво направи, Сюзан?
— Помислих малко. Нещо, което не успях да убедя други да правят. Потрудих мислите си върху Меръдаян. Познавах го много добре. Имаше мозък, но беше дразнещо общителен. Мислех, че това ще ти хареса след мен, Питър?
— Промяната бе осезателна — не успя да се въздържи Богърт.
— Обзалагам се, че е тичал при тебе с резултата веднага, щом го е имал, нали?
— Така беше.
— И все пак, последното му съобщение, за отговора на Джейн, той ти е изпратил от самолета? Защо е чакал толкова дълго, а не ти е звъннал от Флагстаф?
— Предполагам, че е искал да провери информацията, или… Не знам — отговори Питър. — Това бе най-важното за него. Може би е искал да бъде сигурен за себе си?
— Напротив! За най-същественото той не би чакал и секунда. Освен това, щом е искал да отлага, защо не го е направил като хората? Докато пристигне в Корпорацията. Тук, с помощта на своя екип, би направил щателна проверка. Накратко казано, от една гледна точка е протакал твърде дълго, а от друга — изобщо не е чакал.
Робъртсън я прекъсна.
— Значи считаш, че има някаква измама…
Сюзан изглеждаше отвратена.
— Скот, не се съревновавай с Питър по тъпи забележки! Позволи ми да продължа. Втората гледна точка се потвърждава от факта, че е имал свидетел. Според записа Меръдаян е казал: „Горкото момче, подскочи два метра, щом чу очарователния глас на Джейн!“ Всъщност, това са били последните думи на бедния ни колега. Логичният въпрос е: защо трябва да подскача от изненада? Меръдаян вече е обяснил, че всички са свикнали с гласа на Джейн, защото са прекарали дни с нея. Защо способността й да говори трябва да ги стряска?
— Предположих, че причина за това са думите й. Тя е дала отговор на въпрос, който се чака вече цял век.
— Но те са очаквали това нещо от нея. За това е била там. Всъщност, обърни внимание на думите. Меръдаян твърди, че свидетелят е бил стреснат, а не удивен, ако схващате разликата. Реакцията му е дошла още в началото на изявлението на Джейн. Ако е бил удивен от съдържанието на изявлението й, той е трябвало първо да изслуша какво ще изрече и да го осмисли. Тогава думата „внезапно“ за реакцията на свидетеля не би трябвало да съществува.
Богърт вметна смутен:
— Мисля, че от това не може да се направят генерални изводи.
— Може — натърти студено Сюзан. — Аз съм роботопсихолог. Колегата ми също беше такъв. Длъжни сме да съпоставим тези две аномалии. Странното отлагане на съобщението на Меръдаян и още по- странната реакция на свидетеля.
— Тогава как ги обясняваш? — попита Робъртсън.
— За целта е необходима логика. Меръдаян се е обадил веднага, щом е чул резултата от Джейн. Това означава, че събитието се е случило в автомобила. Ако е станало във Флагстаф, той би се обадил от там.
— Но тогава…
— Нека да завърша. Не каза ли колегата, че са били транспортирани до самолета? Това означава, че с него е имало човек — шофьорът на колата.
— О, Господи…
— Питър, когато си чул съобщение с планетологично съдържание, веднага си помислил, че свидетелят е планетологист, нали? Там ти е грешката. Ти разделяш хората на категории и повечето от тях презираш и не приемаш. Роботът не може да направи това. Той сляпо се подчинява на Първия закон на роботиката. Не прави разлика между хората, на които ще се подчинява. За робота всички са равни. Такава е стратегията и на роботопсихолога, който трябва да се съобразява със спецификата на механичните същества. На Меръдаян през ум не му е минало да спомене, че свидетелят е бил шофьорът. За теб той, тъй като не е учен, е просто превозвач. Но за колегата ми е бил човек и свидетел.
Богърт клатеше глава недоверчиво.
— Сигурна ли си в това, което казваш?
— Разбира се! По какъв друг начин би обяснил стряскането на свидетеля? Джейн е била опакована, но не и дезактивирана. От записите разбирам, че Меръдаян не би допуснал такова нещо с интуитивен робот. Още повече, че Джейн–5, подобно на останалите от тази серия, не е била много приказлива. Точно това е дало резултат. Просветлението й е дошло именно по време на път. Естествено, тя е започнала да говори. Внезапно от контейнера се е дочул очарователният й контраалт. Ако ти беше шофьор, как би реагирал? Учудвам се как не е катастрофирал.
— Но ако е станало така, защо този човек не е дошъл при нас досега?
— Защо да го прави? От къде да знае, че е чул съобщение с такава важност? Между другото, не мислиш ли, че Меръдаян не го е притиснал да не казва на никого какво е чул? Би ли желал да се разчуе изявлението на робот, транспортиран нелегално по повърхността на Земята?
— Мислиш ли, че е запомнил чутото?
— Защо не? Шофьорите също имат мозък, Питър, нищо, че за теб стоят малко над приматите. Събитието, само по себе си, е било доста знаменателно и той със сигурност го е запомнил. Дори и да пропуска някоя цифра или буква, ние разполагаме с всички данни. Ако добре си спомням, съществуват петстотин и петдесет звезди, отстоящи на осемдесет светлинни години. Можеш лесно да откриеш посочените. Ако се наложи, имаш всички основания да използваш психоанализа…
Двамата мъже се взираха в нея и не вярваха на ушите си. Накрая Богърт намери сили за въпрос.
— Но как може да си толкова сигурна?
За момент Сюзан се изкуши да извика: „Защото позвъних във Флагстаф, глупак такъв! Говорих с шофьора и той ми каза какво е чул. Проверих сведението и данните съвпаднаха за три от звездите. Държа техните имена в джоба си!“
Но тя не каза нищо. Нека сам стигне до истината. Сюзан внимателно стана и каза иронично:
— Защо съм сигурна? Наречете го женска интуиция!
Информация за текста
© 1969 Айзък Азимов
© 2001 Пенка Дамянова, превод от английски
