— Не ме притеснява правителството. То би могло да разбере специфични случаи. Безпокои ме общественото мнение. За петдесет години сме стигнали твърде далеч. Не искам, ако загубиш контрол, да ни върнеш пак там и…
— Няма да загубя контрол! Направо търсиш под вола теле! Слушай, Корпорация „Роботи и механични същества“ може да си позволи частен самолет. Ще се приземим тихо в най-близкото търговско летище. Ще уредим там да ни чака специален транспорт, който ще ни откара незабавно до Флагстаф. Джейн ще бъде опакована. Така ще бъде очевидно, че някакво обикновено оборудване се придвижва до лабораториите. Няма да привлечем ничие внимание. Ще съберем екипа там, за да му обясним точната цел на визитата. Не се съмнявам, че те ще разберат мотивите ни правилно и ще ни съдействат.
Богърт се замисли.
— Рискованата част от плана са самолетът и специалният транспорт. Ако се случи нещо с тях…
— Нищо няма да се случи!
— Най-сигурни ще бъдем, ако дезактивираме Джейн по време на транспорта. Така, ако някой я открие…
— Забрави това, Питър! Не можем да го направим! Та тя с лекота прави асоциации от деня на своето създаване. Можем да замразим информацията, която притежава, но не и асоциациите й.
— Но ако се разбере, че транспортираме действащ робот…
— Никой няма да разбере!
Меръдаян не отстъпи и самолетът бе осигурен. Последен модел, автоматичен Компюто-джет, но се управляваше от пилот на Корпорацията. Контейнерът, в който бяха настанили Джейн, пристигна благополучно на летището. След това специален транспорт я откара на Земята. Джейн достигна Флагстаф без никакви инциденти.
Не бе изминал и час от пристигането им, когато Меръдаян веднага позвъни на Питър Богърт. Както винаги, изпаднал в неудържим екстаз, той бързаше да го сподели със своя началник.
Съобщението пристигна по обичайната лазерна тръба, но доста разбъркано и на пръв поглед неразбираемо. Въпреки това Богърт се ядоса. Всеки с достатъчно технологични умения, правителството например, би могъл да го разгадае. Единственото сигурно нещо бе, че управляващите нямаха причина да се съмняват и да го правят.
— По дяволите, защо беше нужно да се обаждаш? — попита раздразнен Питър.
Меръдаян не му обърна внимание.
— Беше истинско вдъхновение! Тя е абсолютен гений, казвам ти! — шепнеше ученият.
За момент Богърт занемя в слушалката. След това извика, загубил контрол:
— Искаш да кажеш, че вече имаме отговора?
— Не, дай ни време, за бога! Искам да кажа, че гласът й беше същинско вдъхновение. Слушай, без проблем транспортирахме Джейн до централата на Флагстаф и я разопаковахме. В момента, в който тя пристъпи напред, всички се отдръпнаха. Изплашиха се, разбираш ли? Щом мастити учени забравят за Трите закона на роботиката, какво остава за обикновения човек? Тогава отчаяно си помислих, че всичко е свършило, преди да започне. Ако тя се разбеснее, после всеки само това щеше да си спомня.
— Казвай нататък!
— Джейн ги поздрави рутинно. Тя каза: „Добър ден, господа! Радвам се да се запознаем!“ Красивият й контраалт прозвуча така очарователно! И знаеш ли какво стана? Един започна несъзнателно да си намества вратовръзката, а друг — да си оправя прическата. Онова, което най-много ме впечатли, знаеш ли кое беше? Най-възрастният от всички започна да проверява дали случайно не е разкопчан дюкяна на панталона му. Всички са луди по нея. Имаха нужда единствено от гласа й. За тях тя вече не е робот, а момиче!
— Искаш да кажеш, че й говорят?
— Дали й приказват? Да, непрекъснато. Трябваше да й въведа и секс-информация. Биха поискали данни от нея още сега. Всичко е условен рефлекс. Слушай, мъжът реагира на гласа. В най-интимните моменти той не гледа. Гласът в ухото ти е този…
— Добре, Клинтън, разбрах те! Къде е Джейн сега?
— С тях. Не биха я пуснали за нищо на света!
— По дяволите, човече! Върви при нея! Не я изпускай от очи нито за секунда!
Обажданията на Меръдаян през десетдневния им престой във Флагстаф не бяха толкова чести. Освен това ставаха и все по-малко екзалтирани.
Ученият докладваше, че Джейн слуша внимателно и понякога отговаря. Популярността й не намалява. Получава достъп до всяка подробност, но резултат няма.
— Съвсем нищо? — попита Богърт.
Меръдаян веднага зае отбранителна позиция.
— Не може да се каже, че е съвсем нищо. Работим с интуитивен робот. Как да си сигурен какво става вътре в него. Тази сутрин Джейн попита Йенсен какво е закусвал.
— Астрофизикът Роситър Йенсен?
— Да. Оказа се, че той не е закусвал изобщо. Изпил е само чаша кафе.
— Значи Джейн се учи да приказва. За това ли отидоха толкова много средства…
— О, не започвай пак! Това не беше просто разговор. Джейн попита, защото в мозъка й се върти някаква корелация.
— Каква може да е тя?
— Как бих могъл да знам? Ако знаех, щях аз да бъда Джейн! Нямаше да имаме нужда от нея! Но трябва да означава нещо. Програмирана е да отговори на въпроса коя планета е обитаема и…
— Тогава ми се обади, като го направи! Не е необходимо да ми описваш възможни корелации и тем подобни глупости!
Всъщност Богърт и не се надяваше на такова обаждане. С всеки изминал ден той все повече се отчайваше. Когато съобщението за постигнатия успех най-сетне пристигна, той не беше подготвен за него.
Самият Меръдаян бе толкова въодушевен и развълнуван, че шепнеше.
— Тя го направи! Аз самият вече се бях отчаял! За всяко нещо бе получила информация по два, дори три пъти, но тя не отговаряше… Сега съм в самолета. Връщаме се. Току-що излетяхме.
Богърт успя да се овладее.
— Не си играй с мен, човече! Имаш отговора? Тогава кажи ми го!
— Тя го има. Назова ми три планети, отстоящи на осемдесет светлинни години. Всяка от тях има от шестдесет до деветдесет процента вероятност да е населена. На една от тях е почти сигурно, че има живот. Там процентът е 97,2. Когато се завърнем, тя ще ни покаже какво й е дало основание да направи този извод. Предчувствам как всички астрофизици и космолози ще…
— Сигурен ли си?
— Да не мислиш, че имам халюцинации? Дори имам свидетел. Бедното момче направо подскочи, когато великолепният й глас започна да извива тонове…
Точно в този момент метеорит разби самолета. От Меръдаян бяха останали само късове плът. Частите на Джейн не биха могли да комплектуват нищо, което да бъде от полза.
Скръбта никога до този момент не бе попарвала така жестоко Корпорация „Американски роботи и механични същества“. Разрушенията бяха глобални и безвъзвратни, но фирмата едва ли би могла да носи последствия за незаконния експеримент. Робъртсън се опита да намери утеха в този факт.
Питър поклати глава и измърмори:
— Загубихме най-големия шанс компанията да добие огромно обществено признание. Да надхвърлим прословутия Франкенщайнов комплекс. Какво щеше да означава робот да реши проблема със съществуването на обитаема планета? Пак роботи разработиха Междузвездния скок. Роботите щяха да отворят Галактиката за нас. Господи, нямаше начин да се изчислят ползите за човечеството, както и за нас, разбира се.
— Бихме могли да построим нова Джейн, дори и без Меръдаян, нали? — попита Робъртсън.
— Възможно е, разбира се. Но можем ли отново да разчитаме на качествена корелация? Ами ако Меръдаян е имал просто късмета на първия, а след него започне да не ни върви? Метеоритът унищожи…
