тях в мъжки род. Даваме им мъжки имена и им казваме „той“, или „него“. Този, ако математически конструираме мозъка му по моя план, ще попадне в координатната система ДжН. Първият робот ще бъде ДжН–1 и аз предполагам, че ще му викаме Джон–1… Защо да не го наречем Джейн–1? Така обществото ще разбере, че сме конструирали робот с интуиция!
Робъртсън поклати глава.
— Не схващам разликата. От твоите обяснения разбрах, че възнамерявате да отстраните последната бариера, която принципно разделя мозъка на робота от човешкия? Каква мислите, че ще е социалната реакция?
— Трябва ли да става публично достояние? — попита Меръдаян. Замисли се за момент и продължи: — Вижте, в едно нещо обществото е единодушно — жената не е толкова умна, колкото мъжа, нали?
Заседателите веднага се огледаха предпазливо, сякаш все още Сюзан Калвин беше сред тях. Меръдаян продължи:
— Ако провъзгласим робота за женски, публиката автоматично ще приеме, че Джейн–1 е умствено по- назад. Това ни предпазва от по-нататъшни обяснения.
— Всъщност има и друго — намеси се Богърт. — С колегата много внимателно сме изчислили параметрите на новата машина. Независимо от това дали ще бъде Джон, или Джейн, тя ще е изключително стабилна. Достатъчно разумна, но по-опростена, в сравнение с другите ни серии. Ще й бъде добавен само един елемент. Е, нека го наречем „интуиция“.
— Кой може да предвиди докъде ще ни доведе това? — измърмори Робъртсън.
— Меръдаян! Както знаете, Космическият скок вече е разработен като принцип. Стана възможно човекът да използва хиперскоростта, надвишаваща тази на светлината. Можем да посетим други планети от звездната система и да се върнем в оптимално време — за седмица, например.
— Това не е ново за нас — отбеляза Робъртсън. — Постигнахме го благодарение на роботиката.
— Точно така. Позволете да добавя, че не ни върши работа. Не можем да използваме хиперскоростта, освен за демонстрация. Космическият скок е рискован. От енергийна гледна точка е разточителен, следователно — и изключително скъп. Ако можехме да си го позволим, целта му би трябвало да е откриването на обитаема планета. Наречете това психологическа необходимост. Ако изхарчим двадесет милиарда долара единствено за научни данни, тогава всеки ще пита защо сме пропилели толкова пари. Ако рапортуваме обаче за откриването на населена планета, никой няма да се интересува от средства. Автоматично влизаме в ролята на космически Христофор Колумб.
— Е?
— Е, къде ще открием обитаема планета? Коя от всичките триста хилядите звезди и звездни системи, отстоящи на триста светлинни години, има шанса да бъде населена? Събрали сме огромно количество данни за съседните светове, но на кой има живот? Коя планета да посетим първа? Ние не знаем…
— Как може тази Джейн да ни помогне? — попита един от директорите.
Меръдаян понечи да отговори. После само махна с ръка към Богърт и онзи разбра. Изказването на началникът винаги тежи повече. Богърт не харесваше много тази идея. Ако проектът ДжН се окаже пълно фиаско, лепкавите пръсти на обвинението лесно щяха да сграбчат и него. От друга страна, пенсионирането му не беше много далече. Ако проектът успее, той би се оттеглил с лаврови венци. Може би причината бе в увереността на Меръдаян, но Богърт искрено вярваше, че имат големи шансове за успех. На глас той изрече:
— Типът ДжН ще сравни данните много по-бързо и точно от човека. За един ден той ще направи изводи, за които на нас са ни необходими десет години. Освен това ще му липсва предубеждението, което ученият неизбежно си създава вследствие на предишни свои теории.
След това изказване последва тишина. Накрая Робъртсън рече:
— Но всичко е относително, нали? Представете си, че роботът ни посъветва да отидем примерно на планета Скуиджи–17 или някъде другаде. Изминаваме тия светлинни години и откриваме, че там няма и следа от живот. Какво ще правим тогава?
Този път се намеси Меръдаян.
— Пак ще имаме полза. Ще знаем по какъв начин роботът е стигнал до това заключение. Това ще ни помогне много за овладяване на астрономическите детайли, дори и да не проведем Космическия скок. Между другото, можем да визираме пет планети с най-вероятен живот, от тях да откроим една. Така вероятността тя да бъде обитаема става 95 на сто. Така ще сме почти сигурни…
Продължиха дискусията дълго след това.
Отпуснатите средства не бяха кой знае колко, но Меръдаян разчиташе на последващо финансиране. Ако със сто милиона можеше да се спаси онова, постигнато с двеста, то те със сигурност щяха да бъдат гласувани.
Най-сетне Джейн–1 бе построена и пусната в режим на действие. Питър Богърт го… я разглеждаше мрачно.
— Защо е тази тънка талия? — попита накрая той. — Със сигурност тя не е доказателство за големия талант на конструкторите.
Меръдаян се усмихна.
— Виж, ако ще я наричаме Джейн, няма смисъл да изглежда като Тарзан, нали?
Богърт поклати глава.
— Това не ми харесва. Остава да й изваеш и гърди, а това са глупости. Ако жените разберат, че сме създали робот с техните прелести, тогава да не ти разправям какви перверзии може да се развихрят. Със сигурност ще имаме неприятности с женските движения.
— Може би тука си прав — съгласи се Меръдаян. — Никоя жена не би искала да я заменят, без тя самата да има вина за това. Съгласен съм с теб.
Джейн–2 нямаше тънка талия. Тя беше сериозен робот, който рядко се движеше и още по-рядко говореше.
Създателят й периодично тичаше при Богърт. Бързаше да сподели, че нещата с нея не вървят добре. Увереността на Меръдаян в успеха беше непоклатима. Не би се поколебал да нахълта в спалнята на началника си дори в три през нощта, за да сподели своя ентусиазъм.
Конструкторът сега обикаляше изтощен и блед, изглеждаше някак утихнал.
— Няма да говори — заяви уверено Богърт.
— О, тя приказва — каза Меръдаян. Отпусна се тежко на стола и прехапа устни. — Прави го рядко обаче!
Богърт стана и обиколи робота.
— Предполагам, че дрънка глупости? Е, щом не говори, значи не е жена, нали?
Колегата му направи опит да се усмихне.
— Проверката показа, че мозъкът й е някак изолиран — каза той.
— Известно ми е.
— Но когато бе поставен за зареждане във Физиологичния апарат, мозъкът бе надлежно модифициран!
— Разбира се.
— Тогава по някакъв начин бе разстроен. Проблемът е, че когато си имаш работа с такава голяма величина вероятности, нещата са…
— Несигурни? — попита Богърт. Собствената му реакция го изненада. Инвестициите на компанията бяха набъбнали. За почти две години резултатите бяха, меко казано, разочароващи. Въпреки неуспеха, той си бърбореше спокойно с Меръдаян и продължаваше да вярва в успеха.
Тайно се чудеше дали щеше да се чувства така, ако говореше със Сюзан Калвин. Меръдаян бе толкова ентусиазиран и погълнат, колкото тя никога не можеше да бъде. Освен това колегата му беше изключително уязвим, когато преживяваха неуспех. Превръщаше се в лесна мишена за присмех и критика. Това не можеше да се случи със Сюзан.
Меръдаян не отговори на последната му забележка. Не от презрение, присъщо на Сюзан, а просто защото не беше го чул.
— Проблемът е в разпознаването. Конструирали сме корелацията на Джейн–2 перфектно. Но когато
