извърши свързването, тя не може да отличи истинския резултат от незначителния. Този проблем не може да се разреши лесно. Как да накараш робота да работи качествено, като не можеш да предвидиш каква корелация ще направи?
— Предполагам, че си мислил да намалиш потенциала на диода W–21. После да го свържеш с…
— Не! Не… — Гласът на Меръдян премина в шепот. — Не е възможно да разбъркаш всичко. Може да направим това само за себе си. Главното е да я накараме да отсее важното и да извлече извода. Ако успеем да направим това, ще видиш, че роботът ще започне да отговаря по интуиция. Не знам как ще го постигнем, освен ако не стане случайно!
— Струва ми се, че искаш непосилни неща от нея! Искаш да прилича на гений — отбеляза сухо Багърт.
Меръдаян закима енергично.
— Точно така, Питър! Толкова пъти съм се страхувал да си го призная. Моля те, не ми се подигравай! Не влизай в тона на другите!
— Наистина ли целта ти е робот-гений?
— Какво са думите? Опитвам се създам мислеща машина, която да прави уникални корелации с огромна скорост. Това трябва да заложа в позитронните уравнения на полето, но все още не успявам!
Той изгледа недоволен Джейн–2 и попита:
— Кои са предимствата ти, Джейн?
Роботът извърна глава към Мерядаян, но не издаде звук. Ученият прошепна:
— Сега търси из корелационните банки.
Най-сетне Джейн–2 изрече безизразно:
— Не съм сигурна. — Това бяха първите произнесени от нея думи.
Меръдаян изви очи нагоре.
— Тя не прави разлика между създаване на уравнение и неокончателен резултат.
— Разбрах това — измърмори Богърт. — Слушай Меръдаян, ще успееш ли да постигнеш нещо, или да сведем загубите само на половин милиард?
— Ще успея! — отсече ученият.
Джейн–3 беше абсолютен неуспех и Меръдаян беснееше.
Тя беше грешка и ученият не можеше да вини никого за това, освен себе си. Въпреки че Меръдаян се чувстваше унижен, всички запазиха мълчание. Оставиха го сам да направи корекции в заплетената математика на позитроните.
Изтече почти година, преди да бъде готова Джейн–4. Меръдаян отново бе ентусиазиран.
— Тя го има — прецени той. — Джейн–4 притежава висок коефициент на разпознаване!
Увереността му стигна до там, че я изправи пред Борда на директорите. Поставиха й задача. Не математическа, разбира се. Всеки робот би могъл да я реши. Въведоха й объркани данни, които в основата си бяха верни.
След експеримента Богърт отсече:
— Това не означава кой знае какво!
— Прав си — съгласи се Меръдаян. — Задачата беше елементарна за Джейн–4, но нали трябваше да им покажа нещо?
— Известно ли ти е колко сме изхарчили досега?
— Хайде, Питър, не започвай пак! Сам прецени колко далеч сме стигнали! Работата ни е не е отишла напразно. Изминалите три години бяха същински ад за мене, но успях да създам нова технология за калкулация. От този момент нататък, за всеки създаден от нас робот, ще спестяваме по петдесет хиляди долара.
— И какво от това?
— Как какво? Уверен съм, че n-измерната сума на вероятността ще намери широко приложение. Моите роботи ДжН ще я открият! Щом веднъж постигна това, което искам, нашият проект ще изплати инвестициите за пет години, дори да ги увеличим три пъти.
— Какво имаш предвид като казваш „щом веднъж постигна това, което искам“? Какво не е наред с Джейн–4?
— Нищо! Просто може да бъде усъвършенствана. Мислех, че усещам накъде вървя, когато я оформях. Сега, след тестовете, вече знам какво трябва да подобря и ще го направя!
След почти година Джейн–5 беше факт. Този път увереността на Меръдаян нямаше граници.
Джейн–5 беше по-дребна и слаба от обичайните роботи. Въпреки че й липсваха женските форми на Джейн–1, около себе си тя излъчваше атмосфера на женственост.
— Дължи се на стойката й — отбеляза Богърт. Ръцете й висяха грациозно. Като се обърнеше, сякаш имаше извивка на гръдния си кош.
— Сега я чуй — предложи Меръдаян. — Как се чувстваш, Джейн?
— В отлично здраве съм, благодаря — отговори Джейн–5. Гласът й беше нежен контраалт — типично женски.
— Защо си направил това, Клинтън? — попита раздразнен Богърт.
— Важно е от гледна точка на психологията. Искам хората да я мислят за жена, да се отнасят с нея като с жена!
— Кои хора?
Меръдаян се взираше съсредоточено в Богърт, пъхнал ръце в джобове.
— Двамата с Джейн трябва да заминем за Флагстаф!
Богърт мислено отбеляза, че колегата му не каза Джейн–5. Това наистина беше единствената, неповторимата, мечтаната от тях Джейн.
— Защо?
— Там се намира Световният център по планетология, нали? Т.е. изследват звездите и изчисляват вероятността за тяхната населеност, не е ли така?
— Така е, но се намира на Земята!
— Известно ми е.
— Действията на роботите там строго се контролират. Не считам, че е необходимо Джейн да ходи на това място. Събери всички книги по основи на планетологията и накарай Джейн да ги абсорбира.
— Това няма да стане! Питър, защо не искаш да разбереш, че Джейн не е обикновен робот? Тя притежава интуиция.
— И какво от това?
— Означава, че не ние определяме от какво се нуждае, кое може да използва! Такъв подход се прилага върху коя да е сметачна машина. Изчиташ й сухи данни, отдавна загубили давност, и чакаш резултат. Джейн трябва да има действаща информация, да слуша гласове, спорове. Необходим й е достъп до всякакви данни, дори и до безполезните. Как бихме могли да предвидим кога нещо в нея ще прищрака и ще открие правилния отговор? Ако знаехме това, нямаше да изхарчим толкова средства за конструирането й, нали?
Богърт започна да се дразни.
— Тогава доведи при нея всички планетолози — заяде се той.
— Тук те нямат тази стойност. Ще бъдат лишени от естествената си среда. Искам Джейн да ги гледа как работят, да наблюдава приборите им, кабинетите, техните бюра. Трябва да уредиш транспортирането й до Флагстаф. Бих предпочел да не обсъждаме това повече!
За момент прозвуча като Сюзан. Богърт примига.
— Трудно ще бъде да се уреди. Преместването на експериментален робот…
— Джейн не е експеримент! Тя е пета поред от серията!
— Предишните четири всъщност не работеха…
Меръдаян вдигна ръце отчаян.
— Кой те кара да запознаваш правителството с тези подробности?
