Разказвачът на вицове

ставаше все по-трудно да се формулират тези смислени въпроси.

Рационалният подход не беше достатъчен. Това, от което имаше нужда, бе да се намери рядък вид интуиция, същата нагласа на ума (само че в много по-силна степен), като на гросмайсторите в шахмата. Имаше нужда от ум, който да вникне в квадрилиони шахматни партии, да намери най-добрия ход и да го предприеме за броени минути.

Траск притеснено се размърда.

— А какво е направил Майърхоф?

— Вкарал е определен тип въпроси, които ми се виждат обезпокоителни.

— О, прекаляваш, Уислър. Това ли е всичко? Та никой не може да спре един Велик магистър, ако вземе да задава такъв тип въпроси, каквито му хрумнат. Нито ти, нито аз сме компетентни да преценяваме колко смислени са въпросите му. Това ти е известно. Зная, че ти е известно.

— Разбира се, че ми е известно. Но също така ми е известно що за човек е Майърхоф. Общувал ли си с него извън института?

— Боже господи, та това е невъзможно. Нима има хора, които общуват с Великите магистри?

— Не заставай на тази позиция, Траск. И те са хора, имай милост към тях. Минавало ли ти е някога през ума какво е да си Велик магистър? Да знаеш, че в света има само десетина души като тебе, че всяко поколение дава само един-двама Велики магистри, че светът зависи от тебе, че на тебе разчитат хиляди математици, логици и физици?

Траск сви рамене и промърмори:

— Боже, та аз бих се чувствувал цар на света!

— Не съм сигурен — нетърпеливо го прекъсна главният програмист. — Те въобще не се чувствуват царе. Нямат равни, с които да разговарят, нямат усещането за принадлежност. Виж какво, Майърхоф не пропуска нито една възможност да бъде с момчетата. Естествено не е женен, общуването не му се отдава с лекота, но все пак се насилва да се среща с хора, защото няма как. И знаеш ли какво прави, когато попадне сред нас, а това става поне веднъж седмично?

— Нямам никаква представа — отвърна държавният служител. — За пръв път чувам такива неща.

— Разказва вицове.

— Какво?

— Разказва вицове. При това хубави. Страхотен е. Може да преобрази всяка стара и тъпа история така, че да звучи интересно. Постига го с начина, по който разказва. Има талант за това.

— Аха. Е, хубаво.

— Или лошо. Тези вицове са много важни за него. — Уислър опря лакти на бюрото, взе да гризе нокътя на единия си палец и втренчено се загледа в една точка. — Майърхоф е различен от другите, знае го и вицовете са единственият начин, по който може да накара нас, обикновените тъпаци, да го приемем. Смеем се, врещим, тупаме го по гърба и дори забравяме, че е Велик магистър. Това е единственото нещо, с което ни привлича.

— Много любопитно. Нямах представа, че си психолог. И все пак какъв е смисълът на всичко, което ми казваш?

— Никакъв. Представяш ли си, ако Майърхоф изчерпи запаса си от вицове?

— И какво от това? — Траск погледна с недоумение.

— Ами ако вземе да се повтаря? Ако слушателите му започнат да се смеят по-сдържано или въобще престанат да се смеят? А това е единственото, с което предизвиква одобрението ни. Без него ще остане сам, а тогава какво ли ще му се случи? В крайна сметка, Траск, Майърхоф е един от дузината мъже, без които човечеството не може. Не можем да си позволим да му се случи нещо. Нямам предвид само неща от физическо естество. Не можем да си позволим дори да го оставим да се почувствува прекалено нещастен. Знае ли някой как би повлияло това на интуицията му?

— Е, започнал ли е вече да се повтаря?

— Доколкото знам, не, обаче си мисля, че според него не е така.

— Какво основание имаш да го твърдиш?

— Чух го да разказва вицове на Мултивак.

— Не може да бъде!

— Случайно го чух. Влязох при него без уговорка и той ме изгони. Обикновено е любезен и ми се вижда лош знак, че така се разстрои от нахълтването ми. Обаче фактът си е факт: разказваше виц на Мултивак и съм сигурен, че този виц ще бъде последван от цяла серия.

— Но защо?

Уислър сви рамене и яростно разтърка брадичката си.

— Тъкмо върху това размишлявах. Струва ми се, че се опитва да натрупа запас от вицове в паметта на Мултивак, за да получи в отговор нови варианти. Разбираш ли какво имам предвид? Наумил си е да създаде механичен разказвач на вицове, за да разполага с неограничен брой истории и да не се безпокои, че запасът може да се изчерпи.

— Господи!

— На пръв поглед в това може да няма нищо опасно, но лично аз смятам, че нещата вървят на зле, щом един Велик магистър е започнал да използува Мултивак за собствените си проблеми. Всеки Велик магистър в известна степен е умствено неуравновесен, затова не бива да се изпуска от очи. Майърхоф може би наближава критичната точка, след която ние ще изгубим един Велик магистър.

Траск направо попита:

— Какво искаш от мене?

— Можеш да провериш дали съм прав. Не е изключено да съм твърде близо до Майърхоф, за да имам вярна преценка, пък и въобще нямам особен нюх да преценявам хората. Ти си политик, това е повече в твоята област.

— Да преценявам хора ла, може би, но не и Велики магистри.

— И те са хора. Пък и кой освен теб би могъл да го направи?

Пръстите на Траск глухо забарабаниха но бюрото.

— Излиза, че ще трябва да се заема с въпроса — каза той.

Майърхоф продължи да говори на Мултивак.

“Един безумно влюбен събирал букет полски цветя за любимата си, но изведнъж загубил присъствие на духа, защото се бил озовал на ливада, където пасял едър и недружелюбен на вид бик. Бикът го гледал втренчено и заплашително риел с копито земята. Младият човек зърнал недалече един фермер зад някаква ограда и извикал: „Хей, господине, извън опасност ли е този бик?“ Фермерът преценил критично положението, плюл настрани и извикал в отговор: „Напълно!“ После плюл отново и добавил: „За тебе обаче не мога да твърдя същото.“

Майърхоф се канеше да премине на следващия виц, когато го извикаха. Всъщност никой не може да извика един Велик магистър. Майърхоф просто получи известие, че Траск, директорът на отдела, би желал много да се срещне с Великия магистър Майърхоф, ако Великият магистър би му отделил от времето си.

Великият магистър можеше безнаказано да хвърли известието настрани и да продължи да работи. Дисциплината нямаше отношение към него.

От друга страна, направеше ли това, щяха да продължат да го безпокоят. О, не без да проявяват уважение, но все пак нямаше да се откажат.

Затова Майърхоф неутрализира включените схеми на Мултивак и ги превключи по местата им. Натисна копчето, за да светне сигналът на вратата, така че никой да не се осмели де влезе в негово отсъствие, и тръгна за кабинета на Траск.

Траск се изкашля мрачната настойчивост в погледа на Великия магистър малко го плашеше. Каза:

— Не сме имали случай да се запознаем, Велики магистре, за което много съжалявам.

— Изпращал съм ви доклади — сковано му напомни Майърхоф.

Траск се чудеше какво се крие зад острия, неспокоен поглед на Майърхоф. Трудно му беше да си представи, че Великият магистър с изпито лице и черна права коса, от когото се излъчваше напрегнатост, може да се отпусне за толкова дълго време, та да разказва смешки.

— Докладите не са средство за общуване — рече той. — Научих, че имате чудесен запас от анекдоти.