Помнех. През онази година се намирах именно в Индия. Но не разбирах накъде клони Шефът.
— Та така — продължи той, — ами ако остатъците от тази ненавист са оцелели в съзнанието на Тайуд и до наши дни? Защо да хвърля в миналото цял фунт? За да докаже откритието си? Той вече го е доказал с части от милиграма. Дори това стига за Нобелова награда. С част от милиграма не може да постигне само едно — той не може да унищожи електроцентралата. Значи именно това се е опитвал да постигне. Той е намерил начин да се погълне невъобразимо количество енергия. Като изпрати в миналото осемдесет фунта отпадъци, той може да унищожи целият плутоний в света. И за дълго да се избави от ядрената енергия.
Тирадата му изобщо не ме впечатли, но се опитвах да скрия това.
— Смятате, че е успял да направи подобен номер за втори път? — попитах аз.
— Моята теория се основава на предположението, че Тайуд не е бил съвсем нормален. Какво ли не може да хрумне на един безумец? Освен това, зад него могат да стоят други — по-малко образовани и по- умни, — онези, които са готови да продължат делото на Тайуд.
— Открили ли сте такива хора? Или поне следите им?
След кратка пауза Шефът посегна към цигарите. Извади една, повъртя я между пръстите си. Чаках търпеливо. Шефът решително остави цигарата без да я запали.
— Не — каза той и погледна първо към мен, а после — през мен. — Не те ли убедих?
Свих рамене:
— Нещо тук не е наред.
— Имаш ли своя идея?
— Да. Но не искам да говоря за нея. Ако не съм прав, това е най-голямата грешка в историята. Ако съм прав — най-страшната истина.
— Слушам те — каза Шефът и пъхна ръка под бюрото.
Ето, че дойде и моят час. Бронираните стени на стаята не пропускаха нито звук, нито излъчване от какъвто и да е вид; те можеха да бъдат разрушени само от ядрен взрив. А след натискането на бутона, на бюрото на секретаря му светваше надпис „Не ме свързвайте дори с президента на САЩ“. Както сега.
Аз се облегнах назад и попитах:
— Шефе, помните ли как се срещнахте със съпругата си? За първи път?
Шефът очевидно си помисли, че този въпрос е non sequitur3. А какво друго можеше да си помисли? Но, по някакви свои причини, реши да не ме прекъсва.
— Аз кихнах — отвърна той с усмивка — и тя се обърна. Това се случи на един ъгъл.
— А защо бяхте на този ъгъл? А тя? Помните ли защо сте кихнали? Къде сте настинали? Откъде е долетяла тази прашинка? Помислите само колко много фактори да довели до това, да се окажете в нужното време и в нужното място и да се срещнете с бъдещата си жена!
— Но ние сигурно щяхме да се срещнем и някъде другаде?
— Убеден ли сте? Не можете да знаете колко момичета не сте срещнали, само защото в критичния момент сте се обърнали или сте закъсняли? Вашият живот се разклонява във всеки миг и на всеки разклон вие правите избор, и така е с всички хора. Започнете отпреди двайсет години и разклоненията ще ви отведат много далеч.
Кихнали сте — и сте се запознали с едно момиче, а не с друго. Защото сте взели определени решения, също както момичето, с което не сте се срещнали, и мъжът, с който се е запознало това момиче, и всички, с които сте се срещали в последствие, вашето семейство, нейното семейство, техните семейства — и вашите деца.
Заради това, че преди двайсет години сте кихнали, днес са живи пет, или петдесет, или петстотин човека, които са могли да умрат, и са умряли онези, които са могли да живеят. А сега се отдалечете на двеста или две хиляди години в миналото — и едно кихане може да заличи всички хора на Земята!
Шефът потри врата си:
— Теорията за разходящите кръгове. Четох един разказ…
— И аз. Това не е нова идея. Просто искам да си я припомните, преди да ви дам да прочетете разказ, написан от професор Елмър Тайуд преди двайсет години. Преди последната война.
Копията от филмчето бяха в джоба ми, а от бялата стена се получаваше превъзходен екран — именно затова я бяха построили. Шефът искаше да се откаже, но аз настоявах на своето.
— Не, сър — казах аз. — Искам да ви прочета това. А вие слушайте.
Той се облегна назад.
— Статията — продължих аз, — е озаглавена „Първата велика грешка на човечеството!“. Ако си спомняте, преди войната разочарованието от неспособността на Обединените Нации достигна връхната си точка. Ще ви прочета само откъси от първата част на статията…
И започнах да чета:
— … Това, че човекът, независимо от всичките му технически достижения, не е успял да реши великите социални проблеми на днешния ден, е втората велика грешка в историята. А първата, още по-голяма трагедия, се състои в това, че някога тези проблеми били решени, но решението им се е оказало краткотрайно, тъй като е предшествало сегашния технически прогрес.
Хляб без масло или масло без хляб — и никога и двете…
Спомнете си Елада, в която са развити философията, математиката, етиката, изкуството, литературата — цялата наша култура… По времето на Перикъл Гърция е приличала на сегашния свят в миниатюра, на кипящ котел от културни и идеологически противоречия. Но после дошъл Рим, възприемайки гръцката култура, но подарил и укрепил мира. Разбира се, Pax Romana4 е устоял само двеста години, но оттогава не е имало подобна епоха…
Войните са спрели. Национализмът е престанал да съществува. Всеки жител на империята е бил римски гражданин — включително Павел от Тарса и Йосиф Флавий. Властта на империята била призната от Испания, Магриба и Илирия. Още е съществувало робство, но това е било неспецифично робство — като наказания, като компенсация за парични дългове, като следствие от военни поражения. Но никой от жителите на империята не е ставал роб заради цвета на кожата или мястото на раждане.
Религиозната търпимост е била абсолютна. Ако по този въпрос е правено изключение за ранните християни, това е било така само заради факта, че те самите се отказвали от принципа за търпимостта, настоявайки, че само на тях е открита истината — мисъл, противна на всеки цивилизован римлянин.
Но защо човекът не е успял да запази своите постижения — когато цялата култура на Запада се подчинявала на единен център, при липса на религиозни и национални конфликти?
Само защото технологията в епохата на елинизма е останала недоразвита. А при липса на развита технология развлеченията — а оттам и културата, и цивилизацията — за избранниците се превръщали в робство за мнозина. Защото тази цивилизация не е могла да осигури комфорт и свобода за всички.
А после угнетените се обърнали към задгробния свят и религиите, отхвърляйки светските съблазни — и науката в буквалния смисъл на думата се оказала погребана за хиляда години. Нещо повече, даденият от елинизма начален тласък отслабнал, и империята не разполагала с технологии за да отбива атаките на варварите. Едва в началото на шестнайсти век военната мощ станала производна на промишлеността дотолкова, че развитите страни можели без проблем да отблъскват набезите на номадите…
Само си представете какво би станало, ако древните гърци бяха овладели дори основите на съвременната физика и химия. Представете си възходът на империята, съпровождан с развитието на науките, технологиите, промишлеността; империя, в която робите са заменени от машини, в която всеки човек има право на достоен живот, в която легионът се превръща в бронирана дивизия, срещу която не могат да устоят пълчищата варвари. Представете си империя, разпростряла се из цялото земно кълбо, лишена от религиозни и национални предразсъдъци.
Империя, в която всички хора са свободни, и всички хора са братя.
Само ако можеше да се промени историята и да се предотврати най-голямата грешка на човечеството…
На това място спрях.
— Е? — попита Шефът.
— Е — отвърнах аз, — не е трудно да свържем тази статия с два от фактите: Тайуд е разрушил атомна електроцентрала, за да изпрати нещо в миналото, а в личния му сейф открихме учебник по химия на древногръцки.
