Лицето на Шефа се вкамени. Той размишляваше.
— Но нищо не се е случило — промълви той тежко.
— Знам. Но аспирантът на Тайуд казва, че пътешествието сто години в миналото отнема едно денонощие. Ако предположим, че целта е Древна Гърция, получаваме двайсет века — двайсет дни очакване.
— Можем ли да го спрем?
— Не знам. Тайуд сигурно знае, но той е мъртъв.
Целият ужас на ставащото се стовари върху мен с пълна сила, далеч по-тежко от предишната нощ… На цялото човечество е издадена смъртна присъда. Това е само тягостна абстракция, но за мен е непоносимо реална. Защото присъдата е издадена и на мен. И на моята жена. И на моят син.
Невъобразима смърт. Прекратяване на съществуването, нищо повече. Прекъсната въздишка. Изпарена мечта. Падане в мъглявото непространство и невреме. Аз няма да умра — просто никога няма да съм съществувал.
Или все пак ще остане нещо — моята личност, его, душа? Друг живот? Друга съдба?
Тогава не казах нищо такова. Но ако можех да опиша ледената бучка в корема си, щях да използвам именно тези думи.
На Шефа също му хрумна нещо подобно.
— Тогава имаме още две седмици и половина. Не бива да губим време. Да действаме.
Мрачно се усмихнах:
— Да хукнем да гоним книжката?
— Не — студено отвърна Шефът. — Имаме две насоки за работа. Първо, ти може и да грешиш. Твоите разсъждения може да са лъжлива следа, подхвърлена ни за да скрие истинското положение на нещата. Това трябва да се провери.
Второ, ти може да си прав, и тогава трябва някак да спрем тази книга, без да я преследваме с машина на времето. Ако има начин, длъжни сме да го намерим.
— Не искам да ви прекъсвам, но ако това е лъжлива следа, по нея може да тръгне само ненормален. Ами ако съм прав и е невъзможно да бъде спряна книгата?
— Тогава, младежо, през следващите две и половина седмици ще съм много зает. И теб съветвам същото. Така времето минава неусетно.
Шефът, както винаги, беше прав.
— Откъде ще започнем? — попитах аз.
— Преди всичко трябва да направим списък на онези, на които Тайуд е плащал от правителствения фонд.
— Защо?
— Помисли. Това е твоя работа. Тайуд не е знаел древногръцки — това е само предположение, до напълно обосновано. Значи преводът е правен от някой друг. Едва ли безплатно. И Тайуд най-вероятно не е платил от личните си средства — с неговата професорска заплата.
— Може би е мислил повече за секретността, отколкото за икономиите — предположих аз.
— Защо? Какъв смисъл има да се крие? Нима това е престъпление — да преведеш учебник по химия на гръцки? На кой ще му хрумне да търси заговор в това?
Трябваше ни половин час за да открием в графата „консултанти“ Майкрофт Джеймс Боулдър и да изясним, че в университета заема длъжността професор в катедрата по философия и че сред многобройните му постижения е и свободното владеене на древногръцки.
Забавно съвпадение — Шефът още не беше успял да си сложи шапката, когато вътрешния телетайп ни съобщи, че професор Боулдър вече два часа седи в приемната и настоява да го пуснат.
Шефът остави шапката си и отвори вратата пред професора.
Професор Майкрофт Джеймс Боулдър беше сив. Сиви очи, сиви коси, костюм в миши цвят, и най- главното — сиво от напрежение лице, изпъстрено с тънки бръчици.
— Вече три дена се опитвам да накарам някой да ме изслуша, сър — тихо каза той. — Не можах да стигна до някой по-нависоко от вас.
— И няма нужда — отвърна Шефът. — Какво желаете?
— Крайно необходимо е да поговоря с професор Тайуд.
— Знаете ли къде е той?
— Абсолютно съм убеден, че е задържан от правителството.
— Защо?
— Известно ми е, че той планираше експеримент, нарушаващ изискванията за секретност. Доколкото мога да съдя, събитията от последните дни свидетелстват, че секретността е била нарушена, откъдето естествено следва, че опитът е бил проведен. Интересува ме дали е бил проведен до край.
— Професор Боулдър — започна Шефът, — вие, доколкото зная, владеете древногръцки.
— Да — спокойно отвърна професора.
— И за сметка на правителството сте превели за професор Тайуд учебник по химия?
— Точно така, като законно привлечен консултант.
— Но това действие, имайки предвид обстоятелствата, е престъпление — съучастничество в престъплението на Тайуд.
— Извинете, а каква е връзката?
— Нима Тайуд не ви е разказал за пътешествието във времето… или както той го нарича — микротемпорално пренасяне?
— А! — Болдер се усмихна леко. — Значи ви е разказал?
— Не, не ни е разказал — отряза Шефът. — Тайуд е мъртъв.
— Какво!? Не ви вярвам.
— Почина от инсулт. Гледайте.
Шефът подаде на Боулдър една от снимките, направени тази нощ. Лицето на лежащия на пода Тайуд беше изкривено от гримаса, но това не пречеше на разпознаването.
Боулдър въздъхна така, сякаш изскърцаха спирачки. Той се взира в снимката цели три минути — засякох го по часовник.
— Къде е направена снимката? — попита той.
— В атомната електроцентрала.
— Значи е завършил експеримента си?
Шефът сви рамена:
— Не можем да разберем. Намерихме го вече мъртъв.
Свитите устни на Боулдър се обезцветиха.
— Това непременно трябва да се изясни. Ще се наложи да се събере комисия и, ако е нужно, да се направи повторен опит.
Шефът го погледна мълчаливо и посегна за цигара.
Никога досега ритуалът по запалването на цигара не му бе отнемал толкова време.
— Преди двайсет години — произнесе той, оставяйки безполезно димящата цигара, — Тайуд е написал статия в списание…
— А, това ли — устните на професора трепнаха — ви е дало ключа? Забравете го. Тайуд беше физик и нищо не разбираше от история или социология. Просто така, ученическа мечта и нищо повече.
— Значи вие смятате, че изпратеният учебник няма да доведе до Златен век на цивилизацията?
— Разбира се че не. Нима може да се предполага, че продуктът на две хилядолетия мъчителен труд може да се внедри в общество, което още не е готово за това? Или ви се струва, че великото откритие или изобретение се ражда готово в мозъка на гения и не е свързано с културната среда, в която живее този гений? Нютон е обявил своят закон за притеглянето двайсет години по-късно, отколкото е могъл, защото тогавашната оценка на радиуса на Земята се е отличавала от истинската с десет процента. Архимед едва не открил диференциалното смятане, но не успял, защото не е познавал арабските цифри, изобретени от някакъв неизвестен индус!
Ако говорим за това, самото съществуване на робството в древните Гърция и Рим означава, че
