с приборите. Роуз се стараеше да не го гледа, докато яде. Широката му уста, която нямаше устни, разсичаше застрашително лицето му, когато той поглъщаше и дъвчеше храната; масивните му челюсти се движеха неравномерно насам-натам — още един белег за това, че някога в еволюционния си път той е бил копитно животно. Роуз изведнъж се запита дали след като остане сам в стаята си ще преживя храната, когато изведнъж я обзе паника да не би Дрейк да си помисли същото и да стане отвратен от масата. Но той приемаше всичко много спокойно.
— Предполагам, доктор Толан, че цилиндърът до Вас съдържа цианид? — запита той вежливо.
Роуз се сепна. Тя не бе забелязала цилиндъра — метален предмет от рода на древните земни манерки за вода, който по цвят се сливаше изцяло с кожата на съществото и бе прикрит от дрехите му. Но не остана незабелязан от полицейските очи на Дрейк.
— Точно така — хоукинианецът съвсем не се притесни, а измъкна с пръстите си копитца гъвкаво маркуче, което по цвят съответстваше на жълтеникавата му кожа, и го пъхна в единия край на широката си уста.
На Роуз й стана неудобно, сякаш видя част от интимното облекло на чужденеца.
— Чист цианид ли има в него? — продължи Дрейк невъзмутимо.
— Надявам се не смятате, че хората са застрашени от него — примигна насмешливо гостенинът. — Зная колко опасен е за Вас, а на мен не ми трябва много от него. Газът в цилиндъра съдържа пет процента циановодород, останалото е кислород. Сместа не може да се излее, освен ако не пия направо от цилиндъра, но това не е необходимо.
— Разбирам. А този газ Ви е жизнено необходим?
Роуз я побиха тръпки. Човек не бива да задава въпроси от подобно естество ей така — право куме, та в очи. Невъзможно е да се предвиди кои са чувствителните точки в психиката на един извънземен. А Дрейк
— Вие не сте ли биолог, господин Смолит? — хоукианецът бе все така невъзмутим.
— Не, доктор Толан.
— Но вие сте в близка връзка с госпожа
— Да, аз се ожених за госпожа-доктор, но така и не успях да стана биолог — по лицето на Дрейк се появи тънка усмивка. — Останах си един дребен държавен чиновник. Приятелите на моята съпруга ме наричат полицай.
Роуз прехапа нервно устни. Пришелецът на свой ред сложи пръст в раната на чуждата за него психика. На планетата Хоукин бе установена строго кастово разделение и междукастовите връзки бяха ограничени. Но Дрейк нямаше представа от това.
— Ще ми позволите ли, госпожо Смолит, да разясня на съпруга Ви някои неща за нашите биохимични процеси? — обърна се гостът към стопанката. — На вас няма да ви е интересно, защото съм сигурен, че ги познавате много добре.
— Не ще и питане, доктор Толан.
— Разбирате ли, господин Смолит, Вашата дихателна система, както и на всички земни същества, които се нуждаят от въздух, е под контрола на определени ензими, в чийто състав влизат метали. Така са ме учили. Обикновено металът е желязо, понякога е мед. И в двата случая малки количества цианид се съединяват с тези метали и парализират дихателната система. Хората могат да се спасят, ако вдишват кислород, в противен случай умират за няколко минути.
Животът на моята планета не е построен така. Основните дихателни съединения не съдържат нито желязо, нито мед. Всъщност в тях няма никакви метали. Поради тази причина моята кръв е безцветна. Нашите съединения съдържат определени органични вещества, които са жизненоважни. Тези вещества могат да бъдат поддържани при наличието на малки количества цианид. Характерните за нас протеини са се формирали в продължение на милиони години от развитието на един свят, в чиято атмосфера има по-малко от един процент циановодород. Осигурява ни го биологичният кръговрат на нашата планета — доста микроорганизми отделят газ.
— Изяснихте ми картината пределно ясно, доктор Толан. Много ми е интересно — каза Дрейк. — А какво става, ако не вдишвате цианид? Да не би тогава животът Ви да секва ей така? — той щракна леко с пръсти.
— Не съвсем. Липсата на цианид за нас не е фатална като при вас. Ако не вдишвам цианид, ще започна бавно да се задушавам. Случва се понякога в непроветрени помещения на моята планета количеството газ да падне под необходимия минимум. Последиците са много болезнени и трудно излечими.
Роуз бе длъжна пред самата себе си да признае колко добре се държа Дрейк. Той наистина бе заинтригуван. А и чужденецът, слава богу, не се обиди от неуместния на места разпит.
Останалата част от вечерята премина без инциденти. Атмосферата бе почти приятна.
През цялата вечер Дрейк проявяваше голямо любопитство към живота на планетата Хоукин. Нещо повече — той бе погълнат от темата. Почти не даде възможност на жена си да се намеси в разговора, но тя бе доволна от така стеклите се обстоятелства.
Дрейк седеше, кръстосал крака, сключил ръце и наблюдаваше внимателно гостенина. Застинал в характерната си поза, хоукинианецът посрещаше спокойно погледа му.
— Трудно ми е да си мисля за Вас като за доктор — заяви в един миг Дрейк.
— Разбирам какво имате предвид — примигна насмешливо другият. — На мене ми е трудно да си мисля за Вас като за полицай. В моя свят полицаите са високо образовани и забележителни хора.
— Така ли? — този път гласът на Дрейк прозвуча сухо, а после той побърза да промени темата — Предполагам, че не сте тук на почивка.
— Не, изпратен съм по сериозна работа. Имам намерение да проуча тази странна планета, която Вие наричате Земя, защото никой от нас досега не е правил тук никакви изследвания.
— Странна ли казвате? В какъв смисъл?
— Той знае ли нещо за Забавянето на смъртта? — обърна се пришелецът към Роуз.
— Неговата работа е много сериозна — смути се жената. — За съжаление съпругът ми няма време да се задълбочава в моята работа. — Тя знаеше, че нещата не стоят точно така, затова се обърка още повече. А и хоукинианецът реагира отново по начин, който тя не можа да разбере.
— Винаги съм се чудил колко малко вие, хората, проумявате своите собствени необичайни характери — чужденецът насочи вниманието си отново към Дрейк. — Вижте, в Галактиката има пет разумни раси. Всички те са се развивали независимо една от друга. И все пак си приличат удивително. В края на краищата интелектът се нуждае от определени физически подобрения, за да разцъфне. Оставям този въпрос на вниманието на философите. Но не е необходимо да ви говоря за него надълго и нашироко, защото Вие непременно сте мислили по него.
Сега, когато различията между отделните разумни същества са проучени по-отблизо, отново и отново се оказва, че вие, земляните, сте уникални, в много по-голяма степен от останалите. Например, единствено на Земята животът зависи от ензими, които съдържат метали, за да се осъществява процесът на дишане. Единствено за вас циановодородът е отровен. Единствено вие от всички интелигентни същества сте месоядни. Вие имате единствената форма на живот, която не е произлязла от тревопасни животни. И най- интересното от всичко е, че вие сте единствената разумна форма на живот, която спира да расте, щом достигне зрялост.
Дрейк се усмихна в отговор, а сърцето на Роуз изведнъж започна да бие ускорено. Най-хубавото в него бе точно тази усмивка — напълно естествена, в нея нямаше и капка неискреност, тя не бе нито на йота пресилена. Дрейк просто свикваше с присъствието на чуждото създание. Държеше се любезно… сигурно го правеше заради нея. Тази мисъл й хареса и жената започна да си я повтаря от време на време. Той го прави заради нея, той се отнася дружелюбно към хоукинианеца заради самата нея.
— Вие не изглеждате много едър, доктор Толан — каза Дрейк все така усмихнат. — А трябва да призная, че сте по-висок от мен с няколко сантиметра. Имате ръст около метър и седемдесет. Да не би да се дължи на младостта Ви или жителите на вашата планета са обикновено дребни?
— Не. Ние растем бавно. На моята възраст, за да порасна с още няколко сантиметра, ще са ми нужни
