Аз трябва да защитавам Федерацията. Слушайте,
— Какви незабавни мерки смятате да предприемете? — лицето на Бордовия Магистър придоби сурово изражение.
— Още не съм решил. Но мисля, че съм склонен да организирам една скромна експедиция към въпросната планета.
— Чакайте сега. — Старият психолог се изправи поривисто и заобиколи бюрото. — Ясно ли ви е напълно какво вършите? — сграбчи той секретаря за лакътя. — Възможностите на този масов експеримент надхвърлят всички предварителни разчети от ваша или от моя страна. Човек не може да знае какво разрушава с намесата си.
— Аз зная. Да не мислите, че съм във възторг от онова, което правя? Тази работа съвсем не е геройска работа. Все пак съм психолог и искам да разбера какво става, но съм изпратен тук, за да защитавам Федерацията. Ще го правя, докъдето се простират възможностите ми… ама че мръсна работа! Но не мога да не се заема с нея.
— Още не сте я обмислили добре. Какво можете да знаете вие за прозренията, които тя би ни дала за усвояването на основните закони на психологията? Всичко ще придобие много по-големи размери, ще доведе до сливането на две галактически системи. Това ще ни изпрати в невероятни за нас висини. Те ще отворят пред нас знания и сила, власт — милиони пъти по-големи от щетите, които биха ни причинили роботите. Ако изобщо са метало-електрически суперхора, съмнявам се да е така.
— Сега пък вие си играете на „дали или“ — вдигна недоумяващо рамене секретарят.
— Чуйте ме. Правя ви предложение. Блокирайте ги. Изолирайте ги със своите кораби. Струпайте там охранители. Но не ги закачайте. Дайте ни още време. Дайте ни възможност. Длъжни сте!
— Мислих си за такова нещо. Но се налага да представя идеята пред Конгреса за одобрение. Планът ще е скъп, да знаете.
— За какви разходи говорите вие? — Бордовият Магистър се хвърли на стола си в пристъп на диво нетърпение. — Осъзнавате ли изобщо каква ще е отплатата, ако успеем?
Мъри се замисли, после се усмихна с половин уста:
— Ами ако те осъществят междузвезден полет?
— Тогава ще оттегля възраженията си — отвърна веднага другият.
— Ще го обсъдим с Конгреса — изправи се секретарят.
Бранд Горла се стараеше да запази изражението на лицето си безпристрастно, докато наблюдаваше прегърбения Бордови Магистър. Неговите възторжени приказки пред членовете на експедицията бяха кухи, безмислени и започваха да го изнервят:
— И какво възнамерявате да правите сега?
— Изпратих да доведат Тиър Реало. — Бордовият Магистър не се обърна, само раменете му леко потръпнаха. — Този малък глупак миналата седмица е заминал за Източния Континент…
— Защо?
— Как мога да проумея капризите му? Не разбирате ли, че Мъри е прав? Онзи е психически ненормален. Не биваше да го оставяме без наблюдение. Ако го познавах, нямаше да допусна такава ситуация. Сега се връща, но повече няма да се меси. Трябваше вече да е тук преди два часа — промърмори той накрая.
— Намираме се в невъзможна ситуация, сър — отбеляза Бранд.
— Така ли смятате?
— Ами… Мислите ли, че Конгресът ще се съгласи да има някакъв патрул извън света на роботите? Въпросът опира до пари, а жителите на Галактиката няма да одобрят прахосването им. Психологическите уравнения се превръщат в аксиоми от общ характер. Всъщност не разбирам защо Мъри се съгласи да докладва пред Конгреса.
— Наистина ли? — Бордовият Магистър най-после се обърна с лице към своя подчинен. — Ами… глупакът се смята за психолог. Галактиката да ни е на помощ, ето го слабото му място. Ласкае се от мисълта, че сърце не му дава да унищожи света на роботите. А на Федерацията това й е хубавото, че иска точно унищожаването им. И той ще се хвърли към някакъв разумен компромис. Конгресът няма да се съгласи с него изцяло, няма нужда да ме уверявате как е. — Гласът му бе тих, спокоен. — Но аз ще помоля да ни дадат десет години, две години, шест месеца… толкова, колкото успея да изкопча. Все нещо ще получим. Междувременно ще получим нови данни за света. По някакъв начин ще укрепнем и ще удължим срока на споразумението, щом изтече. Ще запазим проекта.
Известно време никой не проговори, тишината бе нарушена пак от Бордовия Магистър:
— Ето тука вече Тиър Реало има съществена роля — отбеляза той с горчивина.
Бранд Горда го наблюдаваше мълчаливо и чакаше.
— От тази точка Мъри вижда онова, което ние не успяхме — продължи Бордовият Магистър. — Реало е инвалид в областта на психологията, но е единствената ни реална следа към този случай. Ако му направим изследвания, ще имаме груба картина на роботите, изопачена, разбира се, защото обкръжението там е недружелюбно, враждебно. Все пак няма да обръщаме внимание на това, ще направим оценка… Ох, всичко това ми дойде до гуша.
Сигналната лампа светна и Бордовият Магистър въздъхна:
— Тука е. Добре, Горла, сядайте, така ме изнервяте. Хайде да го видим.
Тиър Реало премина през вратата като комета и се спря внезапно задъхан по средата на стаята. Огледа пронизително първо единия, после другия.
— Как стана всичко това?
— Кое всичко? — запита хладно Бордовият Магистър. — Седнете. Искам да ви задам няколко въпроса.
— Не. Първо вие отговорете на
—
Реал седна. Очите му с напълниха със сълзи:
— Те искат да унищожат света на роботите.
— Не се тревожете за това.
— Но вие казахте, че могат да го направят, ако роботите усвоят междузвездните пътувания. Вие така казахте. Вие сте глупак. Не виждате ли…
Реало се задави.
— Моля ви да се успокоите и да говорите смислено — намръщи се Бордовият Магистър.
— Но те ще усвоят междузвездните пътувания много скоро — процеди Реало и изскърца със зъби.
Двамата психолози се втурнаха към дребния мъж:
— Какво!!!
— Ами… ами вие какво си мислите? — изправи се Реало отчаян до ярост. — Вие да не сте си въобразили, че се приземих в някаква пустиня или насред океан и направих сам изследванията си? Вие живота за някаква книжна история ли го взимате? Веднага, щом кацнах, ме заловиха и ме отведоха в един голям град. Поне за мене беше голям. Много различен от нашите. Има… Но аз няма да ви кажа какво има.
— Оставете града сега — изкрещя Бордовият Магистър. — Хванали са ви. После!
