за да може останалата им маса да получи ускорение в обратната.
— Сигурен съм, че разбирате, доктор Денисън — увери го Невил, — но обяснявам заради мистър Готстейн. Загубата на маса може да се намали до минимум, ако скоростта й се увеличи неимоверно, тъй като количеството движение е равно на масата, умножена по скоростта. Въпреки това, колкото и голяма да е скоростта, все някаква маса трябва да се изхвърли. Ако по начало масата, която подлежи на ускоряване, е огромна, то и изхвърлената маса също трябва да бъде огромна. Ако например Луната…
— Луната ли! — избухна Готстейн.
— Да, Луната — продължи спокойно Невил. — Ако трябва Луната да се изведе от орбитата й и да се изпрати извън Слънчевата система, законът за запазване на количеството движение ще се превърне в непреодолима пречка. Ако обаче импулсът се прехвърли в космическото яйце на друга вселена, Луната ще успее да се ускори до всякаква подходяща скорост, без загубата на каквато и да е маса. Ще бъде също като да се тика с пръст лодка нагоре по течението, за да си послужа с образ, който съм научил от прочетена някога земна книга.
— Но защо? Защо ще измествате Луната?
— Струва ми се, че е очевидно. Защо ни е необходимо задушаващото присъствие на Земята? Притежаваме необходимата ни енергия, разполагаме с удобен свят, в който има място да се разширяваме през следващите няколко века поне. Защо да не тръгнем по собствен път? При всяко положение ще постъпим така. Дойдох да ви предупредя, че не можете да ни спрете и да настоя да не предприемате никакви опити за намеса. Ще прехвърлим импулса и ще си тръгнем. Ние на Луната знаем точно как да се заемем с изграждането на помпени станции за енергия от космическото яйце. Ще използуваме колкото енергия ни е необходима и ще произвеждаме излишна, за да неутрализираме измененията, които са резултат от вашите енергийни станции.
— Доста мило от ваша страна да произвеждате в наша полза — подхвърли язвително Денисън, — но това няма да е заради нас, разбира се. Ако Електронните помпи станат причина да избухне Слънцето, това ще се случи много преди да успеете да се отдалечите дори от вътрешната част на Слънчевата система и ще се изпарите, където и да се намирате.
— Възможно е — отвърна Невил, — но ние във всеки случай ще произвеждаме повече енергия, така че това няма да се случи.
— Не е възможно да постъпите така — обади се възбудено Готстейн. — Не бива да се отдалечавате. Ако отидете твърде далеч, помпите от космическото яйце вече няма да неутрализират Електронната помпа, а, Денисън?
Денисън повдигна рамене.
— Щом стигнат в околностите на Сатурн, неприятностите ще започнат — ако мога да се доверя на умствените изчисления, които току-що направих. Но ще минат много години, преди да се отдалечат на такова разстояние, а до това време ние ще изградим космически станции на предишната орбита на Луната и ще монтираме на тях станции за енергия от космическото яйце. В същност не се нуждаем от Луната. Може да си върви… само че няма да го направи.
Невил се усмихна леко.
— Какво ви кара да мислите, че няма да го направим? Не е по силите ви да ни спрете. Няма начин, по който земните хора да ни наложат волята си.
— Няма да напуснете, защото е безсмислено. Защо да мъкнете цялата Луна? При масата на Луната ще бъдат необходими години, за да се постигне достатъчно ускорение. Ще лазите. Вместо това постройте космически кораби — кораби, дълги километри, които ще се задвижат от космическото яйце и ще притежават самостоятелна екология. Ще извършите чудеса със задвижването от прехвърления в космическото яйце импулс. Дори и да са необходими двадесет години, за да се построят корабите, те ще имат такова ускорение, че ще задминат Луната за една година, дори ако тя започне да се ускорява още днес. Корабите ще могат да променят курса си само за малка част от времето, което ще е необходимо на Луната.
— А помпите от космическото яйце, които няма да се неутрализират? Какви ще бъдат последствията за Вселената?
— Енергията, необходима за един или дори за няколко кораба, ще бъде значително по-малка, отколкото енергията, от която ще се нуждае цяла планета, и ще се разпределя в обширни райони на Вселената. Ще минат милиони години, преди да настъпят значими промени. Това си заслужава маневреността, която ще спечелите. Луната ще се движи толкова бавно, че ще трябва да я оставите в космическото пространство.
— Не бързаме да стигнем никъде — подметна презрително Невил, — а само да се отдалечим от Земята.
— Да си в съседство със Земята представлява предимство — продължи Денисън. — Имате приток от преселници. Културен обмен. Отвъд хоризонта ви се намира свят с два милиарда обитатели. Искате ли да се откажете от всичко това?
— С удоволствие.
— Това отнася ли се за всички хора на Луната? Или само за вас? Във вас проличава някакво напрежение, Невил. Не искате да излизате на повърхността. Другите лунарити излизат. Не им харесва особено, но отиват. Вътрешността на Луната за тях не е утроба, както е във вашия случай. За тях не е затвор, както е за вас. Във вас проличава някакъв невротичен фактор, който отсъствува в повечето лунарити или поне при тях е значително по-слаб. Ако отдалечите Луната от Земята, ще я превърнете в затвор за всички. Ще стане свят-затвор, от който никой — и не само вие — не ще може да се покаже, нито дори да види друг обитаван свят на небето. Навярно именно това желаете.
— Искам независимост, свободен свят, свят, недокосван отвън.
— Защо не построите кораби, колкото си искате. Щом прехвърлите импулса в космическото яйце, ще отлетите без никакви затруднения със скорост, близка до скоростта на светлината. Ще имате възможност да изследвате цялата Вселена само в течение на един човешки живот. Не желаете ли да летите на такъв кораб?
— Не — отвърна Невил с явно отвращение.
— Не искате ли? Или не можете? Дали не трябва навсякъде да водите със себе си Луната? Защо е необходимо да натрапвате на всички своята идиосинкразия?
— Защото така ще бъде! — заяви Невил.
Гласът на Денисън остана спокоен, но бузите му почервеняха.
— Кой ви дава правото да го твърдите? Има много жители на Лунния град, които вероятно не изпитват същите чувства като вас.
— Това не ви засяга.
— Много ме засяга. Аз съм преселник, който скоро ще получи право на гражданство. Не искам заради мен да прави избор друг човек, който не може да се покаже на повърхността и иска личният му затвор да се превърне в затвор за всички. Напуснах Земята завинаги, но само за да дойда на Луната, за да остана на четиристотин хиляди километра от родната планета. Не съм сключвал договор да ме откарат завинаги надалеч.
— Тогава се върнете на Земята — посъветва го с безразличие Невил. — Все още имате време.
— А другите граждани на Луната? Другите преселници?
— Решението е взето.
— Не е взето… Селена!
Селена влезе, изражението й беше тържествено, а в погледа й се четеше леко предизвикателство.
Невил изпъна крака. И двете му обувки паднаха на пода.
— Откога чакаш в съседната стая, Селена? — попита я Невил.
— Отпреди да дойдеш, Невил — отвърна тя.
Невил премести погледа си от Селена към Денисън и обратно.
— Вие двамата… — поде той, като посочи последователно с пръст от единия към другия и обратно.
— Не зная какво искаш да кажеш с това „Вие двамата“ — прекъсна го Селена, — но Бен разбра за импулса доста отдавна.
— Грешката не е на Селена — обясни Денисън. — Готстейн забеляза нещо да лети по време, когато
