— Техният пионизатор направи възможен успеха.
— Би могло да се спомене с благодарност… Доктор Барън работи ли действително с вас върху проекта?
— Косвено.
— Защо тогава да го включвате?
Денисън сведе поглед и замислено изчетка крачолите си с ръка.
— Така ще бъде по-дипломатично — отвърна той. — Помпата от космическото яйце ще трябва да се монтира на Луната.
— А защо не на Земята?
— Първо, необходим ни е вакуум. Прехвърлянето е еднопосочно, а не двупосочно както при Електронната помпа и в двата случая необходимите условия за практическото осъществяване са различни. Върху повърхността на Луната вакуумът е в огромни количества; докато, за да се постигне на Земята, ще бъдат нужни колосални усилия.
— И все пак е възможно, нали?
— Второ — продължи Денисън, — при два огромни източника на енергия от противоположни посоки с нашата Вселена в средата, ще се получи нещо като късо съединение, ако двата преходни пункта бъдат твърде близо един до друг. Разделяне от четиристотин хиляди километра вакуум като Електронната помпа работи само на Земята, а помпата от космическото яйце само на Луната, ще бъде идеално… дори необходимо. А щом ще работим на Луната, ще бъде мъдро, дори етично, да вземем предвид чувствата на лунните физици. Трябва да им дадем дял.
— Такива ли са напътствията на мис Линдстрьом? — усмихна се Готстейн.
— Уверен съм, че така би ни посъветвала, но предложението е достатъчно логично, за да се сетя и сам за него.
Готстейн се изправи, протегна се, после подскочи два-три пъти на място по неестествения начин, налаган от лунната гравитация. Всеки път присвиваше колене. Седна отново и каза:
— Опитвал ли сте да го правите понякога, доктор Денисън?
Денисън поклати отрицателно глава.
— Предполага се, че подпомага кръвообръщението в долните крайници. Правя го винаги, когато усещам, че краката ми започват да изтръпват. Скоро ще замина за кратко посещение на Земята и се опитвам да не свиквам много с лунното притегляне… Да поговорим ли за мис Линдстрьом, доктор Денисън?
— Какво за нея? — попита Денисън със значително променен тон на гласа.
— Тя е туристически гид.
— Да. Вече го казвахте.
— Изтъкнах също, че е странен помощник за физик.
— В действителност аз съм само любител физик и предполагам, че тя е любител помощник.
Готстейн вече не се усмихваше.
— Не си играйте, докторе. Направих си труда да открия каквото мога за нея. Досието й разкрива много неща — поне би ги разкрило, ако някой го беше погледнал по-рано. Уверен съм, че е интуитивистка.
— Много от нас са такива — рече Денисън. — Не се съмнявам, че в известно отношение и вие сте интуитивист. Със сигурност зная, че и аз притежавам известна интуиция.
— Има разлика, докторе. Вие сте опитен учен, а аз — надявам се — съм опитен администратор… Докато мис Линдстрьом, макар да е достатъчно добра интуитивистка за да ви бъде полезна в областта на съвременната теоретична физика, в действителност работи като туристически гид…
Денисън се поколеба.
— Липсва й специално образование, сър. Нейният интуитивизъм е на изключително високо ниво, но слабо се поддава на съзнателно управление.
— Тя не е ли резултат на едновремешната програма за генно инженерство?
— Не зная. Но не бих се изненадал, ако се окаже, че е така.
— Имате ли й доверие?
— В какво отношение? Тя ми помогна.
— Знаете ли, че е съпруга на доктор Барън Невил?
— Връзката е емоционална, не законна, струва ми се.
— Тук на Луната никоя от връзките не е „законна“, както ние я наричаме. Същият Невил ли е, когото искате да поканите като трети съавтор на статията, която ще напишете?
— Да.
— Това просто съвпадение ли е?
— Не. Невил се заинтересува от мен при пристигането ми и съм уверен, че той е помолил Селена да ми помага.
— Тя ли ви го каза?
— Обясни ми, че той се интересува от мен. Струва ми се, че това е напълно естествено.
— Не ви ли идва наум, доктор Денисън, че е вероятно тя да работи за собствените си и на доктор Невил интереси?
— В какво отношение техните интереси биха могли да се различават от нашите? Тя ми помагаше без задръжки.
Готстейн промени положението си и размърда рамене, сякаш изпълняваше упражнения по обтягане на мускулите.
— Доктор Невил — поде той — навярно знае, че толкова близка нему жена е интуитивистка. Нима няма да се възползува от нея? Защо да остава туристически гид, ако не, за да прикрива тази своя способност… с определена цел.
— Доколкото разбрах, доктор Невил често разсъждава по такъв начин. Трудно ми е да подозирам ненужни конспирации.
— Откъде знаете, че са ненужни? Докато космическият ми скакалец висеше над лунната повърхност, точно преди да се появи кълбото светлина над инсталацията ви, гледах надолу към вас. Вие не бяхте при пионизатора.
Денисън се позамисли.
— Не, не бях. Гледах звездите. Често ми се случва, когато съм на повърхността.
— А какво правеше мис Линдстрьом?
— Не видях. Обясни, че е усилила магнитното поле и накрая изтичането пробило.
— Обичайно ли е тя да работи с инсталацията без вас?
— Не. Но мога да разбера порива й.
— А трябваше ли да се получи някакво изхвърляне?
— Не ви разбирам.
— Не съм уверен дали и на мен самия ми е ясно. Сред земната светлина се видя някаква бледа искра — сякаш нещо прелетя през пространството. Нямам представа какво е било.
— И аз не зная — увери го Денисън.
— Не можете ли да се сетите за нещо, което естествено да е свързано с експеримента и…
— Не.
— Какво тогава е правила мис Линдстрьом?
— Все още нищо не ми идва наум.
За миг между тях настъпи пълно мълчание. После Готстейн каза:
— В такъв случай, както виждам нещата, вие ще се опитате да коригирате нестабилността на изтичането и ще помислите за статията, която ще напишете. Аз ще задвижа нещата от другия край и при предстоящото си посещение на Земята ще уредя статията да се публикува и ще предупредя правителството.
Това беше явно указание, че срещата е приключила. Денисън се изправи, а Готстейн подхвърли небрежно:
— И си помислете за доктор Невил и мис Линдстрьом.
