разстояние представлява прекрасна стабилност.
— Чудото не е голямо — категорично възрази Селена.
Готстейн ги прекъсна.
— Позволете да отгатна за какво говорите. Искате да кажете, че материята може да изтича тук, или там, или където и да е във Вселената… произволно.
— Не съвсем произволно — поясни Денисън. — Вероятността от изтичане спада с увеличаване на разстоянието от пионизатора и бих казал — доста бързо. Големината на спадането зависи от няколко фактора и ми се струва, че забележително сме се справили с положението. Но дори и така, отскок от няколкостотин метра е твърде вероятен и в същност видяхте, че точно това се случи.
— Можеше да се премести някъде в града или дори в шлемовете ни.
— Не, не — отрече нетърпеливо Денисън. — Изтичането, поне при техниката, с която си служим, зависи твърде много от плътността на материята в нашата Вселена. На практика няма никаква възможност точката на изтичане да се премести от място с пълен вакуум в друго, където съществува атмосфера поне с една стотна от плътността на атмосферата в града или в шлемовете ни. Преди всичко, не би могло да се очаква на практика да се получи изтичане другаде, освен във вакуум, поради което се наложи да правим опитите тук, на повърхността.
— В такъв случай това не е като Електронната помпа?
— Съвсем не — отвърна Денисън. — При Електронната помпа има двустранно прехвърляне на материя, а тук — едностранно изтичане. И вселените са други.
— Питам се дали бихте вечеряли с мен тази вечер, доктор Денисън? — покани го Готстейн.
— Сам ли? — поколеба се Денисън.
Готстейн се опита да се поклони по посока на Селена, но успя да постигне само някаква пародия на поклон със скафандъра си.
— Ще бъда очарован при друг случай от компанията на мис Линстрьом, но сега ще трябва да говоря само с вас, докторе.
— Е, хайде, върви — подхвърли отсечено Селена докато Денисън продължаваше да се колебае. — И без това утре програмата ми е напрегната, а на теб ще ти трябва време, за да изживееш тревогата от нестабилността в точката на изтичане.
— Ами, тогава, Селена — рече несигурно Денисън, — ще ме уведомиш ли, кога ще бъде следващият ти свободен ден?
— Винаги ти се обаждам, нали? Пък и преди това ще се чуем… Защо вие двамата не тръгвате? Аз ще се погрижа за съоръженията.
15
Барън Невил премести тежестта си от единия крак на другия, както това се налагаше от ограниченото пространство и лунното притегляне. В по-голяма стая, при по-силното притегляне на Земята, щеше да се разхожда бързо напред-назад. Тук се накланяше от една страна на друга в повтарящо се леко плъзгане напред-назад.
— Значи си сигурна, че действува? Така ли е, Селена? Уверена ли си?
— Сигурна съм — отвърна Селена. — Вече пет пъти ти го казах, броих ги.
Невил сякаш не я слушаше. Каза с нисък, припрян глас:
— В такъв случай няма значение, че Готстейн е бил там? Не се ли опита да прекрати експеримента?
— Не, разбира се, че не.
— Нямаше ли признаци, че се кани да прояви властта си…
— Хайде, Барън, каква власт би могъл да упражни? Да не би Земята да изпрати тук полицейски сили? Освен това… знаеш, че не могат да ни спрат.
Невил престана да се поклаща, известно време стоя неподвижен.
— Значи не знаят? Все още не знаят?
— Разбира се, че не знаят. Бен гледаше звездите, когато дойде Готстейн. Тогава направих опита с изтичане на полето, даде резултат, а вече бях получила другото. Инсталацията на Бен…
— Не наричай инсталацията негова. Нали идеята беше твоя?
Селена поклати глава.
— Аз направих само някои неясни предложения. Подробната разработка е на Бен.
— Но ще успееш да я възпроизведеш. Нали няма да се наложи да търсим землянина заради интересите на Луната?
— Смятам, че ще мога да я възстановя в достатъчна степен, а нашите хора ще попълнят празнините.
— Много добре. Хайде да започваме.
— Още не. По дяволите, Барън, още не.
— Защо?
— Ние също се нуждаем от енергия.
— Енергия си имаме.
— Не е достатъчна. Точката на изтичане не е стабилна, прекалено нестабилна е.
— Но е възможно да се стабилизира. Сама го каза.
— Струва ми се, че е възможно, казах.
— За мен и това е достатъчно.
— Все пак по-добре ще е Бен да разработи подробностите и да я стабилизира.
Настъпи мълчание. Тънките черти по лицето на Невил бавно се изкривиха в гримаса, наподобяваща враждебност.
— Смяташ, че не ще мога да се справя? Така ли?
— Ще излезеш ли с мен на повърхността, за да работиш там?
Последва ново мълчание.
— Не ми се нрави язвителността ти — отвърна неуверено Невил. — И не желая да чакам дълго.
— Не мога да нареждам на природните закони. Но ми се струва, че няма да мине много време… А сега, ако нямаш нищо против, се нуждая от сън. Утре ще ме чакат моите туристи.
За миг Невил изглежда се канеше да посочи към собствената си спална ниша с предложение за гостоприемство, но жестът му, ако бе имал подобно намерение, не се осъществи, а Селена не даде признаци, че го е разбрала или че е очаквала предложението му. Тя му кимна уморено и излезе.
16
— За да бъда откровен, ще кажа, че се надявах — започна разговора Готстейн, като се усмихваше над така наречения десерт — лепкав, сладникав буламач, — че ще се виждаме по-често.
— Много любезно от ваша страна да проявявате такъв интерес към работата ми — отвърна Денисън. — Ако изтичането може да се стабилизира, уверен съм, че постижението ми — и на мис Линдстрьом, ще се окаже особено значимо.
— Говорите внимателно, като учен… Няма да ви обиждам и да ви предложа лунен еквивалент на ликьор; това е единственото подобие на нещо от земната кухня, което просто реших да не приемам. Можете ли да ми обясните на обикновен език какво прави постижението толкова значимо?
— Ще се опитам — поде предпазливо Денисън. — Нека да започнем с паравселената. В нея силното ядрено взаимодействие е по-силно, отколкото при нас, така че сравнително малки маси протони в паравселената могат да участвуват в ядрен синтез, който да поддържа горенето на звезда. В паравселената маси, еквивалентни на нашите звезди, биха избухнали. В нея има много повече на брой, но значително по- малки по размери звезди от нашите. Да предположим сега, че съществува свят, в който силното ядрено взаимодействие е забележимо не така интензивно, колкото е при нас. В такъв случай огромни маси от протони ще проявяват толкова слаба склонност към синтез, че ще бъде необходима твърде голяма маса водород, за да се поддържа дадена звезда. Такава антипаравселена — с други думи свят, противоположен на паравселената — ще се състои от доста по-малко на брой, но значително по-големи звезди, отколкото
