— Струва ми се, че също така правдоподобно ще изглежда и твърдението, че удобството, което някои намират в лунните пещери, е резултат от въплътяване на желанието за връщане в утробата. В същност — добави той замислено, — като се имат предвид температурата, налягането, естеството и смилаемостта на храната, съществува достатъчно основание лунната колония — моля да ме извиниш, Селена, — лунният град да се смята за съзнателно уподобяване на ембрионалната среда, в която се развива фетусът.
— Мисля, че Барън нито за миг няма да се съгласи с теб — рече Селена.
— Уверен съм, че няма — отвърна Денисън.
Погледна полумесеца на Земята, като се втренчи в далечните облачни слоеве по ръба му. Замълча, погълнат от гледката и макар Селена да се върна при пионизатора, той остана на мястото си.
Взираше се в Земята сред гнездото й от звезди и поглеждаше към назъбения хоризонт, където понякога му се струваше, че вижда облаче дим — може би там падаше малък метеорит.
По време на предишната лунна нощ с известна загриженост бе показал подобно явление на Селена. Тя не се обезпокои.
— Поради трептенето на Луната — обясни му Селена — от време на време Земята се измества леко на небето, лъч земна светлина изскача над малко възвишение и попада върху повърхността зад него. Вижда се като облаче дим. Нещо обикновено. Не му обръщаме внимание.
— Но понякога може да е и метеорит — възрази Денисън. — Никога ли не падат метеорити?
— Падат, разбира се. Всеки път, когато излизаш, вероятно те удрят няколко. Скафандърът те предпазва от тях.
— Нямам предвид частици космически прах. А истински метеорити, способни да те убият.
— И такива падат, но са малко, а Луната е голяма. Досега никой не е ударен.
И докато гледаше небето и мислеше за това, Денисън видя нещо, което в мигновеното си замисляне сметна за метеорит. Но прелитащата през небето светлина можеше да бъде метеорит само на Земята с нейната атмосфера, но не и на лишената от въздух Луна.
Светлината в небето се оказа дело на човешка ръка и Денисън не успя да подреди впечатленията си, когато стана ясно, че е малка ракета. Спущаше се бързо, за да кацне край него.
От нея излезе само един човек в скафандър, а пилотът остана вътре — виждаше се неясно като тъмно петно върху илюминаторите.
Денисън зачака. Етикетът на скафандрите изискваше новодошлият, който се присъединява към някоя група, да се представи пръв.
— Тук е представителят Готстейн — съобщи новият глас, — както вероятно сте успели да отгатнете по клатушкането.
— Аз съм Бен Денисън — обади се Денисън.
— Да. Така си и мислех.
— Мен ли търсите?
— Точно така.
— С космически скакалец? Бихте могли…
— Да се възползувам от изхода Р-4 — допълни Готстейн, — който се намира на по-малко от хиляда метра от тук. Да, наистина. Но не търсех само вас.
— Е, няма да ви питам за пояснение на думите ви.
— Няма причина да бъда прекалено сдържан. Навярно не сте очаквали да се заинтересувам от факта, че провеждате експерименти на лунната повърхност.
— Не е тайна и всеки може да прояви интерес.
— Но изглежда, че никой не знае подробности за експериментите. Освен, че работата ви някак е свързана с въпроси, засягащи Електронната помпа.
— Предположението е логично.
— Дали е така? Струваше ми се, че за да имат въобще някаква стойност, експерименти с такъв характер ще изискват доста огромна инсталация. Разбирате, че не става въпрос за собствените ми познания. Съветвах се с хора, които са длъжни да го знаят. А съвсем ясно е, че не работите с такава инсталация. Поради това ми хрумна, че вероятно не сте вие точно предметът на моя интерес. Докато привличахте вниманието ми, навярно други вършат по-важна работа.
— Защо ще ме използуват като средство за отвличане на вниманието?
— Не зная. Ако имах представа, нямаше да съм толкова обезпокоен.
— Значи съм бил под наблюдение.
— Да, точно така — изхили се Готстейн. — Откакто пристигнахте. Но докато работехте на повърхността, наблюдавахме целия район на километри във всяка посока. Колкото и странно да е, доктор Денисън, по всичко изглежда, че вие и помощничката ви сте единствените на лунната повърхност, излезли по някаква друга, а не обичайна причина.
— А защо това да е странно?
— Защото явно считате, че вършите нещо с паянтовото си устройство, каквото и да е то. Не мога да повярвам, че сте некомпетентен, затова смятам за полезно да ви изслушам, ако ми обясните какво правите.
— Провеждам експерименти по парафизика, сър, точно както се твърди в слуховете. Към това мога да добавя, че експериментите ми засега са само отчасти успешни.
— Струва ми се, че вашата сътрудничка е Селена Линдстрьом Л., туристически гид.
— Да.
— Необичаен избор на помощник.
— Тя е интелигентна, проявява желание, интерес и е изключително привлекателна.
— И желае да сътрудничи със земен жител?
— И изявява желание да работи с преселник, който ще стане лунен гражданин, веднага щом изпълни условията за такъв статут.
Селена се приближи. Гласът й прозвуча в ушите им.
— Добър ден, мистър Готстейн. Не искам да подслушвам и да се намесвам в частен разговор, но в скафандрите подслушването е неизбежно в цялата зона до хоризонта.
Готстейн се обърна.
— Здравейте, мис Линдстрьом. Не възнамерявам да водя тайни разговори. Интересува ли ви парафизиката?
— О, да.
— Не сте се отчаяла от неуспеха на експериментите.
— Не са пълен провал — отвърна тя. — Неуспехът е много по-малък, отколкото си мисли доктор Денисън в момента.
— Какво? — Денисън се завъртя рязко на пети, едва не загуби равновесие и вдигна облак прах. И тримата бяха обърнати с лице към пионизатора и над него, само на метър и половина над него, като ярка звезда блестеше светлина.
— Повиших напрегнатостта на магнитното поле — обясни Селена, — а ядреното взаимодействие остана стабилно… после започна да отслабва и…
— Започна да изтича! — викна Денисън. — По дяволите! Не го видях как стана.
— Съжалявам, Бен — извини се Селена. — Най-напред беше потънал в собствените си мисли, после пристигна Готстейн и не устоях на възможността сама да опитам.
— Но какво точно е онова, което виждам там? — попита Готстейн.
— Енергия, отдава се спонтанно от материя, която протича от друга вселена в нашата — обясни Денисън.
Още докато говореше, светлината изгасна и в същото време на доста метри по-нататък светна по- далечна, по-бледа звезда.
Денисън се втурна към пионизатора, но Селена с цялата си лунна грация се спусна стремително и стигна първа. Тя изключи полето и далечната звезда изгасна.
— Точката на изтичане не е стабилна, нали разбираш — рече тя.
— Не е в малък мащаб — съгласи се Денисън, — но като се има предвид, че изместване от една светлинна година теоретично е също толкова възможно, колкото и изместване от стотина метра, това
