Усети, че й се повдига, но не се страхуваше. Почти се възгордя от смелостта си. Мъжът, който се намираше до нея, не помръдваше, както и тя самата, но бе все още замаян. Този човек стоеше съвсем близо до нея на гарата.
— Хванали са и вас — проговори тя. — Кого още са хванали?
Чарли Гримуолд се чувстваше отпуснат и подпухнал. Опита се да вдигне ръка, за да си свали шапката и да заглади косата си, но откри, че това е доста трудно. Почти не можеше да се движи, сякаш бе обвит от нещо като гума. Затова се отпусна и мрачно погледна жената срещу себе си. Реши, че тя е на около трийсет и пет, хубава коса, а роклята й стоеше добре. В момента, обаче, той просто искаше да е някъде другаде и това, че има компания, та била тя и женска, не му подейства никак добре.
— Не знам, госпожо, аз просто си стоях на гарата.
— Аз също.
— А после нещо ми присветна. Не чух нищо. И сега съм тук. Трябва да са малките човечета от Марс или от Венера, или от някое друго подобно място.
— И аз така си мисля — кимна Мардж живо. — Изглежда се е приземила летяща чиния. Страх ли ви е?
— Не. Забавно е, не намирате ли? Мисля, че полудявам. Ако не е така,
— Смешно е наистина, аз също не съм уплашена. О, господи, ето едно от тях идва насам. Ако ме докосне, ще се разкрещя. Вижте ги тези криви ръце. Ами тази набръчкана кожа, цялата олигавена. Повдига ми се.
Ботакс се приближи предпазливо и заговори със стържещ глас:
— Същества! Ние няма да ви нараним, но сме принудени да ви молим да си съдействате.
— Ей, та то говори — каза Чарли. — Какво имащ предвид под „да си съдействате“?
— Двамата заедно — поясни Ботакс, — един с друг.
— А, какво е това? — Чарли погледна Мардж. — Разбирате ли за какво говори, госпожо?
— Нямам никаква представа — отговори тя надменно.
— Имам предвид, госпожо — Ботекс реши да употреби една дума, която беше чул като по-къс синоним на процеса.
— Какво — изкрещя Мардж с все сила, а лицето й пламна от гняв.
Ботакс и капитанът закриха с ръце слуховите си отвори, разположени по средата на вретеновидните им тела, изпитваха болезнени трептения от децибелите.
Мардж бързо и почти несвързано продължи:
— На всичкото отгоре и това. Аз съм омъжена жена, ей вие. Ако моят Ед беше тука, щяхте да си го получите от него. А ти, умнико — обърна се тя към Чарли, — който и да си, ако си мислиш…
— Госпожо, госпожо — заговори Чарли отчаяно. — Аз нямам нищо общо. Имам предвид, че съм далеч от идеята да се нахвърля върху една дама. Ама аз, аз също съм женен. Аз имам три деца. Чуйте…
— Какво става, изследователю Ботакс? — запита капитан Гарм. — Тази какафония е ужасна.
— Ами, процесът включва сложен ритуал — притеснено отговори Ботакс. — В първия момент те са неподатливи. Това повишава крайния ефект. Точно след тази фаза кожите им трябва да бъдат свалени.
— Трябва да бъдат одрани?
— Не точно одрани. Това са изкуствени кожи, които могат да бъдат сваляни безболезнено и трябва да бъдат свалени. Особено кожата на малката форма.
— Добре тогава, кажете й да си свали кожата. Наистина, Ботакс, никак не ми е приятна тази история.
— Не мисля, че ще е добре да казвам на малката форма каквото и да е. По-добре да следим ритуала отблизо. Тук имам откъси от онези космически разкази, за които мъжът от „Възпроизводителник“ периодично е писал. В тях кожите са сваляни насилствено. Ето тук има едно такова описание: „… който изпокъса дрехите на момичето. Остави около тънката й фигура само парцали. За момент почувства топлината на оголената й гръд върху лицето си…“ Продължава в същия дух. Разбирате ли, разкъсването, насилственото сваляне на дрехите, действа като стимул.
— „Гръд“!? — учуди се капитанът — не разпознавам светлинния сигнал.
— Измислих го, за да поясня. Отнася се за издутините по горната част на малката форма.
— Разбирам. Е, кажете на голямата форма да разкъса кожите на малката. Какво шантаво нещо е това съдействие.
— Господине — обърна се Ботакс към Чарли, — разкъсайте роклята на момичето, моля ви! Ще ви освободя за целта.
Мардж ококори очи. Тя се извърна към Чарли:
— Да не си посмял. Не смей да ме пипаш, сексуален маниак.
— Аз?! — учуди се Чарли. — Това не е моя идея. Да не си мислите, че ще тръгна да късам дрехи наляво и надясно? Слушай — обърна се той към Ботакс, — аз имам жена и три деца. Ако тя разбере, че съм късал рокли, ще си изпатя. Знаеш ли какво прави жена ми само като погледна към някоя друга жена? Слушай…
— Той още ли е неподатлив? — попита капитанът нетърпеливо.
— Явно чуждата среда удължава тази част от съдействието — поясни Ботакс. — Тъй като знам, че това протакане ви е неприятно, то аз сам ще изпълня тази част от ритуала. От време на време в разказите е описано как и представители на чужди планети осъществяват свалянето на кожите. Ето например тук — потърси той из бележките си — те описват тези създания като отвратителни. Съществата на тази планета имат глупави схващания, както разбирате. Никога не им се е случвало да си представят красиви индивиди като нас, с фина слуз, която да ги покрива.
— Давайте, хайде. Не губете целия ден.
— Да, капитане. Пише, че извънземният „… се приближи до момичето. Сграбчи я, а тя крещеше истерично. По тялото й се забиваха нокти и късаха дрехите на парцали, докато тя крещеше истерично.“ Виждате, че местното същество крещи от удоволствие, докато му свалят кожите.
— Хайде тогава, Ботакс, свалете ги. Но моля ви, не допускайте пищене. Аз целият треперя от звуковите вълни.
— Ако не възразявате — каза Ботакс вежливо на Мардж.
Един от плоските му пръсти, свит като кука, се приближаваше към презрамката на роклята й. Мардж отчаяно започна да се извива.
— Не ме докосвай, не ме докосвай. Ще ми олигавиш дрехите. Виж какво, тази рокля струва двайсет и четири долара и деветдесет и пет цента в магазина на Орбах. Не се приближавай, чудовище такова. Ама виж му само очите… — тя отчаяно се опитваше да отблъсне протягащата се към нея извънземна ръка. — Мазно чудовище с очи на насекомо, това си ти. Сама ще я сваля, само не я пипай с лигавата си ръка, за бога.
Тя посегна към ципа, като в същото време каза на Чарли:
— Не смей да гледаш.
Той затвори очи и присви рамене примирено.
— Е, добре — каза Мардж щом съблече дрехата си, — доволни ли сте сега?
Пръстите на капитан Гарм потрепваха от неудовлетворение.
— Това ли е гръдта? Другото същество защо гледа настрани?
— Прави го без желание, капитане, без никакво желание. Освен това гръдта още е покрита. Още кожи трябва да бъдат свалени. Когато е оголена, гръдта е много силен стимул. Непрекъснато е описвана като сфери от слонова кост, бели кълбета или други подобни изрази. Тук имам рисунки и скици, които съм взел от кориците на онези списания. Ако ги разгледате, ще откриете, че на всяка от тях съществата са с различно оголена гръд.
Капитанът замислено гледаше ту картините, ту Мардж и обратно.
— Какво е слонова кост?
— Това е друга измислена от мен светлинна дума. Тя означава роговото вещество на едно от големите,
