Какво е това нещо, наречено „любов“?

по-слабо интелигентни същества от планетата.

— А! — капитан Гарм премина в пастеленозеления спектър от задоволство. — Това обяснява нещата. Малкото същество е от военните части и това са бивни, с които мачка врага.

— Не, не. Те са доста меки, доколкото знам — каза Ботакс и малката му, кафява ръка посочи към обекта на дискусията, при което Мардж изпищя и се отдръпна.

— Каква друга роля имат тогава?

— Мисля, че се използват за хранене на малките — каза Ботакс след известен размисъл.

— Малките ги ядат? — запита капитанът, потресен.

— Не ядат точно тях. Обектите произвеждат течност, с която малките се хранят.

— Хранят се с течност от живо тяло?! Пфу — отврати се капитанът и се хвана за главата с всичките си три ръце, като измъкна рязко средната си ръка изпод обвивката, сякаш за да удари Ботакс.

— Мазно, триръко чудовище с очи на насекомо — изкрещя Мардж.

— Уха-а-а! — реагира веднага Чарли.

— Ей, ти, я си дръж очите затворени.

— Слушайте, госпожо, опитвам се да не гледам.

Ботакс отново се приближи:

— Госпожо, бихте ли свалили останалото?

Мардж се изправи максимално, доколкото имаше свобода на действие на малката площадка, към която бе като прикована.

— Никога! — изкрещя жената.

— Аз ще го махна тогава, ако желаете.

— Не ме докосвай! За бога, недей да ме докосващ! Виж я само слузта по него. Добре, ще ги сваля — заговори тя тихо и започна да сваля останалите си дрехи, като хвърляше убийствени погледи по посока на Чарли.

— Нищо не се случва — отбеляза капитанът силно неудовлетворен, — а и този екземпляр тук изглежда дефектен.

Ботакс почувства намека за своята собствена некомпетентност.

— Доведох ви два съвършени индивида. Какво не му с наред на съществото?

— Гръдта не е направена от кълба или сфери. Знам какво е сфера, а и в тези картинки те пак така са изобразени. Онова там са големи сфери. Това същество, обаче, няма нищо повече от малки парчета суха плът. А и те са почти безцветни.

— Глупости — възропта Ботакс, — трябва да допуснете естествени вариации при индивидите. Нека питаме самото същество. Госпожо, вашите гърди дефектни ли са?

Очите на Мардж се отвориха широко и няколко мига тя не можа да реагира по никакъв друг начин, освен с диви викове „Истински са!“.

— Аз може и да не съм Джина Лолобриджида или Анита Егберг — отприщи се най-после словесният поток, — но съм си съвсем наред. Господи, де да беше тука моят Ед… Слушай ти — обърна се тя към Чарли, — кажи им ти на тия лигави същества, дето са с очи на насекоми, че на развитието ми нищо му няма.

— Госпожо — поясни Чарли, — аз не гледам, не си ли спомняте?

— Да де, не гледаш! Достатъчно си видял вече, така че просто можеш да си отвориш калпавите очи и да се застъпиш за една дама, ако си поне малко джентълмен, какъвто сигурно не си.

— Ами какво да кажа — започна Чарли, поглеждайки косо Мардж, а тя през това време си бе поела въздух и пъчеше гърдите си, — не искам да се забърквам в такива деликатни работи, но… предполагам, че сте си наред.

— Предполагаш ли? Ти сляп ли си или какво? Аз съм била кандидатка за мис Бруклин в случай, че не знаеш. И се провалих заради талията, а не заради…

— Добре, добре. Хубави са. Честно. Те са нормални — мъжът чевръсто закима по посока на Ботакс, — тя си е наред. Не съм голям експерт, разбирате ме, но за мен те са съвсем наред.

Мардж се успокои.

Ботакс също се успокои. Той се обърна към Гарм:

— По-голямата форма прояви интерес, капитане. Стимулът проработи. Сега трябва да направим и последната процедура.

— И тя е?

— Няма светлинно определение за нея, капитане. Процесът се състои в допирането на органите за говорене и хранене на двете форми. Все пак съм измислил светлинен сигнал и за този процес. Наричам го „целувка“.

— Тази гадост няма ли да свърши? — простена капитанът.

— Това е кулминацията. Във всички разкази след като кожите са махнати насила, те преплитат крайниците си и се потапят в горещи целувки. Това е възможно най-смисленият и точен превод на описанието на тази последна фаза. Ето един пример, само един, който се употребява най-често: „Той прегръщаше момичето, а устните му бяха притиснати към нейните.“

— Може би едното същество е искало да погълне другото.

— Съвсем не — отрече Ботакс, — това са изгарящи целувки.

— Как така „изгарящи“? Да не би да се получава горене?

— Не смятам така. Мисля, че по този начин описват покачването на температурата при това действие. Може би колкото по-висока е температурата, толкова по-успешно ще е възпроизвеждането. Без тази стъпка малките няма да бъдат създадени.

— Това ли е всичко? Само това? — капитанът приближи дланите си една към друга, без да смее да изрази мисълта си по светлинен начин.

— Това е всичко — каза Ботакс. — В нито един от разказите не съм намирал сведения за по-нататъшна физическа активност за възпроизводство. Нищо не е отбелязано дори и във „Възпроизводителник“. Понякога, след описанието на целуването те пишат по някой ред от символи, които приличат на звездички, но смятам, че това е знак за повече целувки. По целувка за всяка звезда, когато искат да имат многобройно потомство.

— Нека направят само едно малко същество сега, моля ви.

— Разбира се, капитане.

— Господине, ще целунете ли госпожата? — в интонацията на Ботакс явно пролича сурова решимост.

— Слушайте, аз не мога да се движа — реагира Чарли.

— Ще ви освободя.

— На госпожата може да не й хареса — продължи Чарли.

— Можеш да си съвсем сигурен, че няма да ми хареса. Стой далеч от мен — предупреди Мардж.

— Бих искал, госпожо, но как ще реагират те, ако не го направя? Вижте, не искам да ги ядосвам. Можем само… нали знаете… една малка целувчица.

Тя се колебаеше, защото разбираше правотата на предупреждението му.

— Добре, но без щуротии. Нямам навика да стоя така като на повикване пред всеки, на когото му скимне.

— Знам, госпожо. Не е по моя вина, трябва да признаете.

— Същински чудовища, при това лигави — замърмори гневно Мардж. — Като ги гледам как командват, сигурно се мислят за богове или нещо такова. Богове от слуз, това са те!

— Ако може, госпожо? — приближи се мъжът до нея. Той изрази почитанията си с едно докосване до главата, жест, който символизираше свалянето на шапка пред дамата. Едва после сложи внимателно ръце върху голите рамене на Мардж и се наведе към нея.

Жената се стегна до такава степен, че жилите по врата й изпъкнаха. Устните им се срещнаха.

— Аз не улавям никакво покачване на температурата — светлинният сигнал отбеляза раздразнението на Гарм.