— А е важно, приятелю. Дойдох тук, защото и аз не харесвам Тирани, подобно на баща ти. Вече петдесет години те потискат моя народ. А това е много време.
— Не се занимавам с политика.
В гласа на Джонти отново се прокрадна раздразнение.
— О, не съм някой от техните агенти, който се опитва да те примами в клопка. Просто ти съобщавам истината. Заловиха ме преди година, както сега сложиха ръка на баща ти. Но аз съумях да се измъкна и дойдох на Земята, където реших, че ще съм в безопасност, докато подготвя завръщането си. Това е всичко, което трябва да знаеш за мен.
— Повече е, отколкото съм искал, сър — Байрън с мъка прикриваше досадата в гласа си. Джонти все повече го дразнеше с префърцунените си маниери.
— Зная. Казвам ти го само за да добиеш представа при какви обстоятелства се запознах с баща ти. Той работеше с мен, или ако искам да съм точен — аз работех с него. Познаваше ме добре, но не като най- изтъкнатия благородник от планетата Нефелос. Разбираш ли?
— Да — кимна Байрън, вперил празен поглед в мрака.
— Няма да се разпростирам излишно. Дори тук разполагам със сигурни източници на информация и зная, че е бил хвърлен в затвора. Това е повече от сигурно. Но дори и да беше само подозрение, покушението срещу теб потвърждава верността му.
— Как?
— Ако Тирани е задържала бащата, нима би оставила сина на свобода?
— Да не искаш да кажеш, че агентите на Тирани са поставили радиационната бомба в стаята ми? Това е изключено.
— Защо да е изключено? Постави се на тяхно място. Тирани господства над петдесет свята, сто пъти повече са свободните планети. В подобно положение пряката употреба на сила не е най-целесъобразният метод. Изобретателност, интригантство, покушения — ето това са техните похвати. Мрежата, която са хвърлили в Космоса, е не само широка, но и здраво стегната. Уверен съм, че тя се простира на петстотин светлинни години разстояние и достига дори Земята.
Байрън се чувстваше като в кошмар. Някъде отдалеч се чуваше шум от плъзгащите се по коридора оловни екрани. В стаята му броячът вероятно продължаваше да нашепва.
— Това, което казваш, звучи невероятно — рече той. — Още тази седмица възнамерявах да се върна на Нефелос. Всички го знаят. Защо им е да ме убиват тук? Само да почакат малко и ще бъда в ръцете им.
Изпита облекчение, че успя толкова лесно да обори думите на другия.
Джонти се наклони напред и дъхът му разроши косите на Байрън.
— Баща ти е известен човек. Неговата смърт — след като е задържан на Тирани, екзекуцията му е въпрос единствено на време — ще бъде посрещната с негодувание дори сред поробените народи. А то ще е в твоя подкрепа, защото ти ще наследиш поста Фермер на Уайдмос. Ще бъде твърде рисковано да екзекутират и теб. Едва ли биха желали да създават мъченици. Предпочитат да загинеш при нещастен случай, по възможност на някоя далечна планета.
— Не ти вярвам — каза Байрън. И това беше последната му защита.
Джонти се надигна, като надяваше фините си ръкавици.
— Отиваш твърде далеч, Фаръл — рече той. — Ролята ти щеше да изглежда по-убедителна, ако не се преструваше, че си в пълно неведение по въпроса. Вероятно баща ти наистина ти е спестявал някои горчиви истини от живота за твое добро, но въпреки това се съмнявам, че не ти е вдъхнал поне малко от възгледите си. Като например омразата към Тирани. Дори да не го признаваш, у теб е заложено желанието да се бориш против тях.
Байрън сви рамене.
— Възможно е вече да е замислял как да те използва — продължи Джонти. — Причината за престоя ти на Земята е убедителна и не е изключено да е съчетана с определена задача. А сега, след като си разкрит, агентите на Тирани вземат мерки да те премахнат.
— Звучи ми като глупава мелодрама.
— Нима? Добре, така да бъде. Щом не желаеш да се вслушаш в истината, изчакай развоя на събитията. Ще има и други опити за покушение срещу теб и не е изключено още следващият да успее. От този момент, Фаръл, ти си обречен.
Байрън вдигна глава.
— Чакай! А ти какъв интерес имаш от всичко това?
— Аз съм патриот. Бих желал отново да видя кралствата независими, управлявани от свободно избрани правителства.
— Не. Говоря за твоя личен интерес. Не съм свикнал с голия идеализъм, пък и на теб не ти отива. Съжалявам, ако наскърбявам чувствата ти.
Джонти се отпусна назад.
— Конфискуваха земите ми — обясни той. — А преди да избера изгнанието, живеех в унизително подчинение от тези негодници. Заклех се отново да си върна достойнството, завещано ми от дедите и отнето, когато Тирани дойде на власт. Това достатъчно сериозна причина ли е да стана революционер? Баща ти щеше да бъде водач на тази революция. Провали ли се, идеше твоят ред!
— Моят ли? Та аз съм само на двадесет и три и не знам нищо за вашата революция. Можеш да намериш по-добри от мен.
— Без съмнение, но нито един от тях няма да е син на баща ти. Ако го убият, ти си законният Фермер на Уайдмос и като такъв си безценен за мен, дори да си някой дванадесетгодишен имбецил. Нуждая се от теб по същата причина, заради която Тирани се опитва да те премахне. И ако аз не съм достатъчно убедителен, те ще бъдат. Не забравяй, в стаята ти беше поставена радиационна бомба. Единствената възможна цел си ти. Кой би желал смъртта ти?
Джонти зачака търпеливо отговора.
— Никой — рече Байрън. — Никой, когото познавам, не би желал да ме убие. Значи е истина за баща ми!
— Истина е. Смятай го за жертва на войната.
— От това ще ми стане ли по-леко? Сигурно някой ден ще му издигнат паметник. От онези — със сияещите надписи, дето можеш да ги разчетеш от Космоса. — Гласът му беше пресипнал. — И това трябва да ме направи щастлив?
Джонти го гледаше мълчаливо. Накрая запита:
— Какво възнамеряваш да правиш?
— Отивам си у дома.
— Значи все още не разбираш положението си.
— Казах, че си отивам у дома. А ти какво искаш да направя? Ако той е жив, ще го измъкна оттам. Ако пък е мъртъв, аз ще… ще…
— Стига! — прекъсна го с хладен глас мъжът. — Държиш се като дете. Не можеш да отидеш на Нефелос. Не разбираш ли, че не можеш? С пубертет ли разговарям или със зрял мъж?
— Какво предлагаш? — промърмори Байрън.
— Познаваш ли Управителя на Родиа?
— Онзи приятел на Тирани? Познавам го. Знам добре какво представлява. Познават го всички в кралствата. Хинрик V, Управителят на Родиа.
— Срещал ли си се някога с него?
— Не.
— Точно това имах предвид. Значи, след като не си го срещал, не го познаваш. Той е имбецил, Фаръл. В прекия смисъл. Но след като Тирани конфискува Фермерството на Уайдмос… също както постъпи със земите ми, ще го прехвърли във владение на Хинрик. Тиранийците смятат, че в неговите ръце тези владения ще са на сигурно място. И ти ще отидеш при него.
— Защо?
— Защото Хинрик има влияние в средите на Тирани, макар и влиянието на една послушна марионетка. Но поне е в състояние да ти възстанови отнетото положение.
— Не виждам защо ще го прави. По-скоро ще ме предаде на тях.
