Гласът й трепереше докато говореше, като че ли не можеше да овладее вълнението си.
— Това е най-великото откритие след… след… — тя се отказа. — То е най-великото.
Пит погледна към листовете в ръцете й с подозрение. Те трепереха, но той не изпита никакво вълнение. Тези специалисти все си мислеха, че някакъв микронапредък в тяхната микрообласт е способен да събори съществуващите системи.
— Е, докторе, можете ли да ми го обясните с две думи? — попита той примирен.
— Включено ли е защитното поле?
— Защо да е включено?
— Не искам никой друг да чуе докато не съм сигурна… сигурна… трябва да проверявам отново и отново докато изчезне всяко съмнение. Но, всъщност, аз не се съмнявам. Май не ме разбирате?
— Така е, — отвърна Пит хладно и натисна едно копче. — Защитени сме. Кажете сега.
— Всичко е тук. Ще ви го покажа.
— Не. Първо ми разкажете. Накратко.
Тя дълбоко си пое дъх.
— Г-н Секретар, аз открих най-близката звезда.
Очите й бяха широко отворени и тя дишаше учестено.
— Най-близката звезда е Алфа Кентавър, — каза Пит — и това се знае от четири века.
— Тя е най-близката звезда, която познаваме, но не е най-близката в действителност. Аз открих по- близка звезда. Слънцето има един далечен спътник. Можете ли да си представите?
Пит се вгледа в нея внимателно. Това наистина беше характерно. Ако бяха достатъчно млади, достатъчно ентусиазирани и достатъчно неопитни, тези хора винаги се палеха преждевременно.
— Сигурна ли сте? — попита той.
— Сигурна съм. Наистина. Нека да ви покажа данните. Това е най-вълнуващото откритие в астрономията след…
— Ако е истина. И не ми показвайте данните. Ще ги прегледам по-късно. Разкажете ми. Ако наистина съществува звезда, по-близко от Алфа Кентавър, защо не е била открита досега? Защо я открихте вие, д-р Инсиня? — Той знаеше, че думите му звучат саркастично, но тя като че ли не забелязваше това. Беше твърде развълнувана.
— Има причина. Звездата е скрита зад един облак, един тъмен облак звезден прах, който по една случайност се намира между нея и нас. Ако облакът не поглъщаше светлината й тя щеше да е от осма величина и със сигурност щеше да бъде забелязана. Облакът намалява яркостта й и я прави звезда от деветнадесета величина, изгубена между милионите други бледи звезди. Няма причина да бъде забелязана. Никой не й е обърнал внимание. Тя се намира в далечната южна небесна полусфера на Земята, а повечето от телескопите, преди създаването на Колониите, дори не можеха да се насочват натам.
— Ако е така, как я забелязахте вие?
— С помощта на Космическата Сонда. Тази Звезда Съсед и Слънцето менят положението си една спрямо друга по един и същ начин. Предполагам, че те обикалят около един общ гравитационен център, много бавно, за милиони години. Вероятно, преди няколко века, положението им е позволявало да видим Звездата Съсед, в цялата й яркост, от едната страна на облака, но пак с помощта на телескоп, а телескопът съществува едва от шест века — дори от по-скоро — на тези места на Земята, откъдето е било възможно да се наблюдава. След няколко века тя ще се покаже от другата страна на облака и отново ще се вижда ясно. Но няма нужда да чакаме толкова дълго. Космическата Сонда ни помогна.
Пит почувствува как у него се надига топла вълна.
— Да не искате да кажете, че Космическата Сонда е направила снимка на този сектор от небето, в който се намира Звездата Съсед и че е била достатъчно далече в космоса, за да я регистрира в целия й блясък зад облака?
— Точно така, излиза, че има звезда от осма величина там, където не съществуваше такава и че тя има спектър на червено джудже. Очевидно е доста близо, тъй като червените джуджета не се виждат от големи разстояния.
— Но защо да е по-близо от Алфа Кентавър?
— Аз, естествено, изследвах същия сектор от небето, както се вижда от Ротор, и там нямаше звезда от осма величина. Недалеч от това място, обаче, имаше една звезда от деветнадесета величина, която липсва на снимката, направена от Космическата Сонда. Предположих, че това е една и съща звезда, като в единия случай тя е била засенчена, а фактът, че се вижда на различни места, сигурно се дължи на изменение в паралакса.
— Да, разбирам. Един предмет, погледнат от различен ъгъл, създава впечатление, че променя мястото си.
— Да, но звездите са толкова далече, че дори Космическата Сонда да е изминала голяма част от една светлинна година, промяната на положението й при далечните звезди, за разлика от близките, не би се забелязала. Докато при Звездата Съсед изместването е огромно, разбира се, относително. Прегледах различните положения на Космическата Сонда по пътя й в пространството. Имаше три снимки, направени, когато се е намирала в нормалното пространство и на тях личи, че с приближаването на Космическата Сонда към края на облака Звездата Съсед става все пр-ярка. От изменението в паралакса излиза, че Звездата Съсед е на малко повече от две светлинни години от нас, на половината на разстоянието до Алфа Кентавър.
Последва продължително мълчание, в което Пит я гледаше замислено и тя се почувствува неспокойна и несигурна.
— Сега искате ли да разгледате данните, г-н Секретар?
— Не, — отвърна той. — Това което ми казахте е достатъчно. Сега трябва да ви задам няколко въпроса. Доколкото разбрах, вероятността някой да се заеме с изследването на звезда от деветнадесета величина, да открие паралакса й и да определи разстоянието до нея, е нищожна.
— Почти нулева.
— Съществува ли друг начин да се установи, че някаква бледа звезда всъщност се намира близо до нас?
— За звезда, нейното собствено движение може да е значително. Това означава, че при внимателно наблюдение може да се забележи, че промяната на положението й в небето, породено от това движение, образува почти права линия.
— Има ли вероятност това да направи впечатление?
— Възможно е, но не всяка звезда, дори да е близо до нас, има значително собствено движение. Движението на звездите е триизмерно, а ние отчитаме собственото им движение като двуизмерна проекция. Ще ви обясня…
— Няма нужда, вярвам ви. Голямо ли е преместването на тази звезда?
— Ще ми трябва известно време, за да определя това. Имам няколко по-стари снимки на този сектор от небето и бих могла да го изчисля. Това изисква допълнителна работа.
— Мислите ли, че ако астрономите случайно я видят, те непременно ще забележат нейното преместване?
— Не.
— Значи е възможно никой освен нас да не знае за съществуването на Звездата Съсед, след като Ротор единствен е изпратил Космическа Сонда! Това е по вашата специалност, д-р Инсиня. Съгласна ли сте, че сме единствените, изпратили Космическа Сонда?
— Космическата Сонда не е съвсем секретен проект. Губернаторе. Ние приемаме опити и от другите колонии и ги обсъждаме заедно; дори Земята, която напоследък не се интересува много от астрономия, взима участие.
— Наистина Земята е постъпила разумно, като е оставила астрономията на Колониите. Но дали някоя Колония тайно не е изпратила Космическа Сонда?
— Съмнявам се. Затова ще им е необходим хиперпространственият метод, а ние го пазим в ПЪЛНА тайна. Ако разполагат с хиперпространствения метод, ние ще разберем. Ще ги издадат опитите, които трябва да проведат в космоса.
— Според Споразумението за Огласяване на Научните Постижения, всички данни, получени от
