души. — Вие споменахте, лейтенанте, че те обичат да играят грубо и може би точно това искат сега.
Той решително пристъпи в коридора. Бигман, с разширени от вълнение ноздри и благодарен, че се намира на твърда земя под действието на постоянен псевдограв, стисна здраво аквариума с В-жабата и тръгна по петите на Лъки с лице към чакащите ги работници от Юпитер-9.
4. ПОСВЕЩАВАНЕТО
Лейтенант Невски постави ръка върху дръжката на бластера и се опита да придаде на гласа си по- авторитетен тон.
— Какво правите тук? — попита той.
Сред тълпата се разнесе леко мърморене, но, общо взето, мъжете си мълчаха. Очите им бяха обърнати към стоящия най-отпред, сякаш го чакаха да заговори.
Предводителят им се усмихваше, а лицето му се беше набръчкало в изражение на очевидно доброжелателство. Правата му коса, разделена по средата на път, имаше светлооранжев оттенък. Скулите му бяха широки и дъвчеше дъвка. Облеклото му бе от синтетично влакно, както и на останалите, но се отличаваше от тяхното по големите месингови копчета, с които бяха украсени ризата (четири отпред и по едно на двата й джоба) и панталоните му (по четири надолу от двете страни) — всичко четиринадесет. Те, изглежда, нямаха никакво предназначение и бяха само за украшение.
— И така, Съмърс — обърна се към него лейтенантът, — какво правят хората тук?
— Ами, лейтенанте — заговори тогава с мек, ласкаещ глас Съмърс, — мислехме, че би било хубаво да посрещнем новодошлия. Той ще бъде често с нас. Ще ни задава въпроси. Защо да не се срещнем с него сега?
Докато говореше, той гледаше Лъки Стар и за миг в погледа му се появи студенина, която погълна цялата показна любезност.
— Вие, мъже, би трябвало да сте на работа — каза лейтенантът.
— Смилете се, лейтенанте — отвърна Съмърс, дъвчейки бавно и отмерено. — Допреди малко сме работили. Просто искаме да го поздравим.
Лейтенантът очевидно се колебаеше как да постъпи. Погледна несигурно към Лъки.
— Кои са стаите ни, лейтенанте?
— Стаи 2А и 2Б, сър. За да ги намерите…
— Ще ги намеря. Сигурен съм, че някой от тези мъже ще ни упъти. А сега, лейтенант Невски, след като ни показахте пътя към нашите стаи, мисля, че задачата ви е изпълнена. Ще се видим отново по-късно.
— Не мога да си тръгна — прошепна ужасен лейтенант Невски.
— Мисля, че можете.
— Разбира се, че можете, лейтенанте — намеси се Съмърс и се усмихна по-широко от всякога. — Едно обикновено „здрасти“ няма да навреди на момчето. — В тълпата зад него избухна смях. — Освен това, помолиха ви да напуснете.
— Лъки — прошепна настойчиво приближилият се до него Бигман, — нека дам В-жабата на лейтенанта. Не мога да я държа и да се бия едновременно.
— Ти само я дръж — отвърна Лъки. — На мен ми е нужна точно тук… Довиждане, лейтенанте. Свободен сте!
Лейтенантът се колебаеше.
— Това е заповед, лейтенанте! — каза Лъки с тон, който при цялата си любезност режеше като нож.
— Тъй вярно, сър! — отсече Невски. После се поколеба още миг и погледна В-жабата, чийто аквариум Бигман носеше под мишница. — Внимавайте за животинката.
След това лейтенант Невски се обърна и с две крачки се намери в аграв-коридора, изчезвайки почти веднага с голяма скорост.
Лъки се обърна отново към тълпата. Не си правеше илюзии. Хората бяха с мрачни лица и имаха делови намерения и докато той не ги укротеше с погледа си и не им докажеше, че неговите намерения са също делови, срещу скалата на тяхната враждебност мисията му щеше да има нулев успех. Трябваше някак си да ги спечели.
Усмивката на Съмърс бе станала почти вълча.
— Е, приятелю, униформеният си отиде — каза той. — Вече можем да говорим. Казвам се Ред Съмърс, а ти?
— Името ми е Дейвид Стар — усмихна се в отговор Лъки, — а името на моя приятел е Бигман.
— Стори ми се, че чух преди малко да те нарича Лъки.
— Лъки4 ме наричат приятелите ми.
— А искаш ли да си останеш късметлия?
— Знаеш ли някой добър начин?
— Всъщност зная, Лъки Стар — отвърна Съмърс и лицето му внезапно се изкриви в горчива гримаса. — Махни се от Юпитер-9.
Сред другите избухна одобрителен смях, а някои от тях извикаха: „Махай се! Махай се!“
Струпаха се по-близо, но Лъки стоеше твърдо на краката си.
— Имам важна причина да остана на Юпитер-9 — каза той.
— В такъв случай ми се струва, че не си късметлия — каза Съмърс. — Новак си и изглеждаш мек човек, а меките новаци си изпащат на Юпитер-9.
— Мисля, че няма да си изпатя.
— Така ли мислиш, а? Арманд, ела тук!
Огромен мускулест мъж с кръгло лице, широки рамене и гръден кош като буре излезе напред от задните редици. Бе с половин глава по-висок от Лъки и го гледаше отгоре с усмивка, разкриваща пожълтели редки зъби.
Хората започнаха да сядат по пода. Подвикваха си един на друг леко развеселени, сякаш се готвеха да гледат футболен мач.
— Хей, Арманд! — подхвърли някой. — Гледай да не стъпиш върху момчето.
Бигман се сепна и хвърли яростен поглед в посоката, от която дойде гласът, но не можа да види кой говори.
— Все още можеш да си отидеш, Стар — каза Съмърс.
— Нямам такова намерение — отвърна Лъки, — особено в момент, когато май сте си наумили някакво забавление.
— За нас, но не и за тебе — уточни Съмърс. — Виж какво, Стар. Приготвили сме се. Готови бяхме още когато чухме, че идваш. До гуша ни дойде от вас, нищожни самохвалковци от Земята, и повече няма да търпим. Разполагам със свои хора на различни равнища. Ще узнаем, ако командирът се опита да се намеси, и ако го стори, ей богу, готови сме за стачка. Така ли е, мъже?
— Така е! — изреваха всички в хор.
— А командирът го знае и не мисля, че ще се намеси — продължи Съмърс. — По този начин получаваме възможността да ти устроим ритуално посвещаване, а после отново ще те питам дали не искаш да си заминеш. Ако си в съзнание, разбира се. Това е всичко.
— На път сте да си създадете големи неприятности без всякаква нужда — каза Лъки. — Преча ли ви с нещо?
— Няма да ни попречиш с нищо. Гарантирам го.
Чу се напрегнатият, писклив глас на Бигман:
— Слушай, приятелче, разговаряш с член на Съвета. Даваш ли си сметка какво ще ти се случи, ако правите номера на Научния съвет?
Съмърс внезапно го погледна, постави юмруци на хълбоците си и се затресе от смях.
— Хей, мъже, това нещо говори. Тъкмо се чудех какво е. Изглежда Лъки Ченгето е довел за свой защитник невръстното си братче.
Бигман прибледня като мъртвец, но под прикритието на избухналия смях Лъки се наведе към него и процеди през зъби:
