кораби.
— Забелязах — отвърна Лъки.
— Така си и помислих. Те ви проследиха, докато се движехте в посока навън от нашата система, а после се завърнахте под прикритието на астероида Идалго. Те ви проследиха по вашия път извън еклиптиката към Южния полюс на Сатурн, после през Междината на Касини под Пръстените и накрая до Мимас. Нито за минутка не сте се изплъзнали от наблюдение.
— И какво ви накара да ни наблюдавате така ефективно? — попита Лъки, успявайки да запази гласа си равен и спокоен.
— Не вярвам един землянин да не разбира, че сириусианците могат да имат свои собствени методи. Но това няма значение. Ние чакахме дни наред да излезете от вашата бърлога в Мимас, след като така умно влязохте там посредством водороден синтез. Това, че ви оставихме да се скриете, ни забавляваше. Някои дори се обзаложиха колко дълго ще останете там преди да си покажете отново носа. Междувременно обградихме Мимас с нашите кораби и техните ефективни работни екипажи. Вие не можете да мръднете и хиляда мили без да бъдете взривени, ако пожелаем.
— Със сигурност не чрез вашите роботи, които не могат да причинят вреда на хора.
— Драги мой съветнико Стар, разбира се, че роботите не могат да навредят на човешки същества, ако случайно узнаят, че си имат работа с такива — каза с неприкрита насмешка сириусианският глас. — Но нашите роботи, дежурещи при оръжията, предвидливо са инструктирани, че на борда на вашия кораб има само роботи. Те нямат задръжки при унищожаването на роботи. Няма ли да се предадете?
— Слушай, приятелче — извика Бигман, който внезапно се беше приближил до предавателя, — какво ще кажеш, ако първо извадим от строя част от вашите тенекиени слуги? Как ще ви се хареса това? (В цялата Галактика беше известно, че сириусианците считат унищожаването на робот за почти равносилно на убийство).
Но Стен Девур не беше потресен.
— Това да не е индивидът Бигман, с когото се предполага, че сте приятели, мистър съветник? — попита той. — Ако е така, аз нямам желание да разговарям с него. Можете да му кажете, а самият вие да разберете, че се съмнявам дали ще успеете да повредите дори един от нашите кораби, преди да бъдете унищожени. Колкото до мен, мистър съветник, аз отдавна искам да се срещна с вас, така че ви моля да приемете това като израз на искрената ми надежда, че ще се предадете. Е?
Лъки мълча известно време със стиснати челюсти.
Бигман го гледаше спокойно със скръстени на малките си гърди ръце и чакаше.
Изминаха три минути, след което Лъки каза.
— Предавам моя кораб и неговото съдържание във вашите ръце, сър.
Бигман мълчеше желязно. Лъки прекъсна връзката и се обърна към дребния марсианец.
— Бигман, ти трябва да разбереш. Аз…
— Наистина не мога да разбера постъпката ти, Лъки — рече Бигман, свивайки рамена, — но след като кацнахме на Мимас открих, че ти умишлено си планирал да се предадем на сириусианците ще когато се отправихме към Сатурн за втори път.
8. КЪМ ТИТАН
— Как се досети, Бигман? — попита, учудено повдигайки вежди Лъки.
— Не съм толкова глупав, Лъки. — Дребният марсианец беше мрачен и много сериозен. — Спомняш ли си, когато се отправихме към Южния полюс на Сатурн и ти излезе от кораба? Това беше точно преди сириусианците да ни открият и ние трябваше да се отправим към Междината на Касини.
— Да.
— Ти не случайно излезе навън. Не каза защо, но ти често криеш какво правиш и не говориш за него, докато не мине напрежението, но след това не успя да обясниш нищо, защото трябваше да бягаме от сириусианците. Накратко, когато изграждахме квартирата на Вес на Мимас, аз само погледнах отвън „Светкавичния Стар“ и ми стана съвсем ясно, че тогава ти си работил върху Аграв-устройството. Беше го нагласил така, че да можеш да го взривиш при докосване на клавиша за включването му върху пулта за управление.
— Аграв-устройството на „Светкавичния Стар“ е нещо свръхсекретно — отвърна любезно Лъки.
— Знам. Помислих си, че ако възнамеряваше да се сражаваме, на тебе ти е пределно ясно, че не бихме изоставили „Светкавичния Стар“ и че щяхме да бъдем взривени заедно с него, Аграв-устройството и всичко останало. Но тъй като ти беше нагласил да се взриви само Аграв, а останалата част от кораба да остане незасегната, това означаваше, че не възнамеряваш да водим сражение, а да се предадем!
— Затова ли си в мрачно настроение, откакто кацнахме на Мимас?
— Е, аз съм с теб, каквото и да направиш, Лъки, но — Бигман въздъхна и отмести погледа си встрани — не е лесна работа да се предадеш.
— Зная — съгласи се Лъки, — но можеш ли да измислиш по-добър начин да се доберем до тяхната база? Нашата работа, Бигман, не винаги е приятна.
Лъки докосна клавиша за включване на Аграв. Корабът леко потрепери, когато външните части на устройството, нажежавайки се до бяло, се стопиха и се отделиха от кораба.
— Искаш да кажеш, че възнамеряваш да се промъкнеш при тях? Това ли е причината да се предадем?
— Отчасти.
— Ами ако ни убият веднага щом ни заловят?
— Не мисля, че ще го сторят. Ако ни искаха мъртви, те можеха да ни взривят веднага щом излязохме от Мимас. Мина ми през ума, че живи ще могат да ни използуват… А ако оцелеем ще си имаме Вес на Мимас като един вид сигурен тил. Трябваше да уредя това, преди да се предам. Затова рискувахме живота си, отивайки на Мимас.
— Може би те знаят също и за Вес, Лъки. Изглежда знаят и всичко останало.
— Вероятно е така — каза замислено Лъки. — Но този сириусианец знаеше, че си ми партньор, и може да ни е взел за двойка, а не за тройка, така че няма да търси трети човек. Точно поради това не настоях да останеш с Вес. Ако бях излязъл сам, сириусианците щяха да те потърсят и да проверят на Мимас. Разбира се, ако можех да бъда сигурен, че няма да ви убият веднага след като ви открият… Не. Окажем ли се в техни ръце преди да успея така да уредя някои неща, че… — Накрая той заговори шепнешком на себе си и след малко млъкна окончателно.
Бигман не каза нищо и следващият звук, нарушил тишината, беше един познат звън, който отекна в стоманения корпус на „Светкавичния Стар“. Един магнитен контур бе направил контакт, свързвайки техния кораб с другия.
— Някой се качва на борда — каза беззвучно Бигман.
На екрана можеше да се види част от стоманеното въже. После се появи една фигура, която се движеше леко, поставяйки ръка над ръка, но след малко отново се скри. Тя шумно се блъсна в кораба и сигналната лампа на въздушния шлюз светна.
Бигман задействува механизма, който отвори външната врата на шлюза, почака за следващия сигнал, след което затвори външната врата и отвори вътрешната.
Нашественикът влезе вътре.
Но той не носеше скафандър, защото не беше на човек. Това беше робот.
Земната федерация притежаваше роботи, в това число голям брой съвсем модерни, но в по-голямата си част те бяха ангажирани във високоспециализирани работи, които не изискваха контакт с човешки същества освен с тези, които ги надзираваха. Така че макар Бигман да беше виждал роботи, те не бяха много на брой.
Бигман впери поглед в този, който беше голям и лъскав подобно на всички сириусиански роботи. Външните му очертания бяха плавни и прости, а ставите на крайниците и трупа бяха така добре направени, че почти не се забелязваха. Бигман се сепна, когато роботът заговори. Необходимо му беше дълго време, за да привикне към почти човешкия глас, излизащ от металната имитация на човек.
— Добър ден — каза роботът. — Мое задължение е да видя, че вашият кораб и самите вие се отправяте
