дошли, той говори с общи фрази за мира и за вратата, която отваря за продължаване на експанзията на човечеството през Галактиката, за общия произход и братството между всички хора и за тежките последици от една евентуална война. Той предпазливо не спомена специалните точки от дневния ред, не назова Сириус по име и не отправи никакви заплахи.
Аплодираха му възторжено. После конференцията избра за председател Доремо (Той бе единственият човек, приет и от двете страни) и започна работа по главната тема.
Конференцията не беше открита за обществеността, но имаше специални кабини за репортерите от различните светове. Те не можеха да интервюират отделни делегати, но им бе позволено да слушат и изпращат нецензурирани репортажи.
Протоколите, както обикновено на такива междузвездни събрания, се водеха на интерлингва — езиковата смес, която служеше за общуване в цялата Галактика.
След кратка реч на Доремо, възхваляваща добродетелите на компромиса и молеща никой да не бъде така упорит, че да се разпали война, докато с малки отстъпки може да се запази мирът, той още веднъж даде думата на държавния секретар на Земята.
Този път секретарят беше пристрастен. Той представи добре и убедително позицията на своята страна по диспута.
Не остана скрито обаче враждебното отношение на другите делегати. То висеше като мъгла във въздуха.
Конуей седеше до ораторствуващия секретар, опрял брадичка на гърдите си. При друг случай Земята би допуснала грешка, представяйки основната си реч още в самото начало. Това би означавало да изиграе най-силните си козове преди да е известна крайната цел и би дало възможност на Сириус решително да отхвърли обвинението.
В случая обаче Конуей искаше точно това.
Той извади носната си кърпа, прекара я по челото и после бързо я прибра обратно, надявайки се, че никой не го е видял. Не искаше да изглежда обезпокоен.
Сириус представи своите доказателства срещу обвинението и после (несъмнено по уговорка) се изказаха представителите на три от външните светове, за които всички знаеха, че са под сириусианско влияние. Всеки от тях избягваше прекия проблем, а коментираше убедително агресивните намерения на Земята и нейните амбиции да наложи отново едно галактическо правителство под свое ръководство. Те подготвиха почвата за заключителното сириусианско изказване и след това бе обявена почивка за обяд.
Накрая, шест часа след започването на конференцията, дадоха думата на Стен Девур, който бавно се изправи. Той пристъпи към трибуната и впери поглед надолу към делегатите. Върху загорялото му лице, по което нямаше и следа от злополучната битка с Бигман, бе изписана горда самоувереност.
Сред делегатите настъпи крайно раздвижване, което Девур спокойно изчака.
Конуей беше сигурен, че всеки делегат очаква Лъки Стар скоро да даде показания. Те предвкусваха с вълнение това пълно унижение на Земята.
Най-после Девур започна спокойно своята реч. Неговото въведение беше историческо. Връщайки се назад към дните, когато Сириус е бил земна колония, той разказа надълго и широко за несправедливостите от онова време. Бегло засегна Доктрината на Хегел, която беше обезпечила независимостта както на Сириус, така и на другите колонии, окачествявайки я като неискрена и цитира един по един предполагаемите опити на Земята за възстановяване на господството й.
Преминавайки към настоящето, той каза:
— Сега ни се отправя обвинение, че сме колонизирали един необитаем свят. Ние ще пледираме срещу това обвинение. Обвинени сме, че сме заели едни пуст свят и сме го превърнали в превъзходна обител на човешки същества. Ще пледираме срещу това обвинение. Обвиняват ни в разширяване на района, обитаван от човешката раса с един подходящ за нея свят, който е бил пренебрегван досега. Ние ще пледираме и срещу това обвинение. Не бяхме обвинени, че по време на този процес сме употребили насилие срещу когото и да било. Не бяхме обвинени във военни действия, в убиване и раняване по време на окупацията. Не бяхме обвинени изобщо в никакво престъпление. Вместо това ни се заявява, че на разстояние по-малко от един милиард мили от света, който сега мирно заемаме, има един друг заселен свят, наречен Земя.
Ние не разбираме какво общо има това с нашия свят Сатурн. Не заплашваме замляните с насилие и те не ни обвиняват в това. Ние молим само за привилегията да ни оставят на мира и в замяна на това с радост ще им предложим същото.
Те казват, че Сатурн е техен. Защо? Били ли са някога на някой от неговите спътници? Не. Показали ли са интерес към него? Не. Поискали ли са го за хилядите години, през които са имали възможност да го заселят? Не. Едва след като ние кацнахме на него те внезапно откриха, че ги интересува. Казват още, че Сатурн обикаля около същото Слънце както Земята. Ние признаваме това, но посочваме също, че фактът е ирелевантен. Един необитаван свят си остава необитаван независимо от специфичния път, по който минава през Космоса. Ние го колонизирахме първи и той е наш. Както вече казах, Сириус е заел Системата на Сатурн без каквото и да било насилие или заплаха за употреба на сила и сме правили всичко, ръководейки се от желанието за мир. Когато Земята поиска тази конференция, ние, в името на мира, веднага се съгласихме, макар че правото ни да владеем Системата на Сатурн е вън от съмнение. Но какво да кажем за Земята? Как тя подкрепя своите виждания? Земляците са много красноречиви в своите призиви за мир. Но думите им рядко се покриват с делата. Те апелират за мир, а предприемат военни действия. Искат конференция, а в същото време изпращат военна експедиция. Накратко, докато Сириус рискува своите интереси в името на мира. Земята провежда непредизвикани с нищо военни действия. Мога да докажа това с думите на самия Научен съвет на Земята.
Той направи жест с ръка, посочвайки театрално една врата, към която бе насочен сноп светлина. Там, високо изправен, стоеше Лъки Стар. От двете му страни имаше по един робот.
След като бе свален на Веста, Лъки най-после видя отново Бигман. Дребният марсианец изтича към него, а Йънг го наблюдаваше от разстояние.
— Лъки! — извика умоляващо Бигман. — Марсиански пясъци, Лъки, не прави това. Не могат да те накарат да кажеш и дума, ако ти не искаш. А с мене наистина няма значение какво ще се случи.
— Почакай, Бигман — отвърна Лъки, поклащайки леко глава. — Потърпи още един ден.
Йънг се приближи и хвана Бигман за лакътя.
— Съжалявам, Стар, но ние ще се нуждаем от него, докато мине вашето изявление. Девур обича да има гаранция и мисля, че в това отношение е прав. Ще трябва да се срещнете с вашите собствени хора, а унижението ще бъде тежко.
Самият Лъки събираше кураж точно за този момент. И когато накрая застана на прага и почувствува тишината и погледите върху себе си, затаи дъх. Тъй като бе силно осветен. Лъки виждаше делегатите на конференцията само като огромна черна маса. Едва след като роботите го оставиха в свидетелската ложа, от тълпата започнаха да изплуват пред очите му отделни лица. Сега той можеше да види лицето на Конуей, седнал на първия ред.
За момент той му се усмихна уморено, но Лъки не посмя да му отвърне с усмивка. Това бе решаващият миг и той не трябваше да прави нищо, което дори в този късен стадий би могло да предупреди сириусианците.
Девур се взираше жадно в землянина, предвкусвайки предстоящия си триумф.
— Джентълмени — каза той, — искам временно да превърна тази конференция в нещо като съдебен процес. Имам тук един свидетел и искам всички делегати да го чуят. Ще се позова на това, което ще каже този землянин и основен агент на Научния съвет.
— Посочете името, гражданството и заемания от вас пост, моля — каза той, обръщайки се към Лъки с внезапна острота.
— Казвам се Дейвид Стар, родом съм от Земята и съм член на Научния съвет — обяви Лъки.
— Подлаган ли сте на обработка с наркотици, психическо изследване или умствено насилие от някакъв род, за да бъдете принуден да свидетелствувате тук?
