— Прибирането у дома няма да е така, както очакваше Девур, отбеляза Вес, когато заедно с Конуей се присъединиха към тях за вечеря. — Корабното субетерно радио непрекъснато предава какво пише земната преса за нас и специално за теб, разбира се.
— Няма защо да им благодарим — рече намръщен Лъки. — Само ще направят по-трудна работата ни в бъдеще. Публичност! Спри и си помисли какво щяха да пишат, ако сириусианците бяха само малко по- съобразителни и не бяха се хванали на въдицата или бяха ме изтеглили от конференцията в последната минута.
Конуей видимо потрепери.
— Предпочитах да не се случи — каза той. — Но както и да е, Девур получи каквото трябваше.
— Предполагам, че ще оцелее — рече Лъки. — Чичо му ще го измъкне.
— Във всеки случай, вече приключихме с него — намеси се Бигман.
— Приключихме ли? — попита мрачно Лъки. — Не съм сигурен.
Те се храниха мълчаливо в продължение на няколко минути.
— Разбира се, в известен смисъл сириусианците не биха могли да си позволят Вес да остане на Мимас — каза Конуей, който очевидно се опитваше да разведри внезапно помръкналата атмосфера, — така че ние наистина не им дадохме никакъв шанс. В края на краищата те търсеха капсулата в пръстените и доколкото знаят, Вес само на тридесет хиляди мили извън тях можеше…
Бигман изпусна вилицата и облещи очи.
— Гърмящи ракети! — възкликна той.
— Какво има, Бигман? — попита любезно Вес. — Сигурно се сети внезапно за нещо и ти се схвана мозъкът, а?
— Млъкни, глупако! — сряза го Бигман. — Слушай, Лъки, в цялата тази бъркотия ние забравихме за капсулата на Агент Х. Тя е още там, в Пръстените, ако сириусианците вече не са я намерили. А ако не са, все още имат две седмици да го сторят.
— Мислех си за това, Бигман — обади се веднага Конуей. — Но честно казано, реших, че е загубена за добро. Нищо не можеш да намериш в Пръстените.
— Но шефе, Лъки не ви ли каза за уредите за откриване на маса с ренгенови лъчи, които те имат и…
През цялото време всички бяха вперили поглед в Лъки. Той имаше странно изражение на лицето, сякаш не можеше да реши дали да се смее или да ругае.
— Велика галактико! — възкликна той. — Аз напълно забравих за нея.
— Капсулата? — попита Бигман. — Ти я забрави?
— Да. Забравих, че е в мен. Ето я.
При тези думи Лъки извади от джоба си метален предмет с диаметър около един инч и го постави на масата.
Бигман първи докопа капсулата и я запремята с пъргавите си пръсти. После, един след друг, другите също я сграбчваха и започваха на свой ред да я разглеждат.
— Сигурен ли си, че това е капсулата? — попита Бигман.
— Почти съм сигурен. Ние, разбира се, ще я отворим и ще се уверим.
— Но кога, как, къде? — обсипаха го всички с въпроси.
— Съжалявам — вдигна ръка той, сякаш да се предпази от тях. — Аз наистина съм… Слушайте, спомняте ли си няколкото думи, които доловихме от Агент Х точно преди да се разбие корабът му? Спомняте ли си сричките „нормал орб“, които решихме, че означават нормална орбита? Е, сириусианците са направили естественото предположение, че „нормална“ значи „обичайна“, че капсулата е хвърлена в орбита обичайна за частиците на пръстените и са я търсили там. Но „нормална“ означава също и „перпендикулярна“. Пръстените на Сатурн се движат в посока от запад към изток, така че капсулата в една перпендикулярна на тях орбита би се движела в посока от север към юг или от юг към север. Това има смисъл, защото тогава тя не би се изгубила в Пръстените. Сега, орбитата около Сатурн на всяко движещо се тяло в посока север-юг трябва да минава над Северния и Южния полюси без значение как другояче се изменя. Ние се приближавахме към Южния полюс на Сатурн, а аз следях по уреда за откриване на маса всичко, което изглеждаше да е в подобна орбита. В пространството над полюса почти нямаше частици, поради което чувствувах, че трябвала я открия, ако е там. Не исках да говоря по този въпрос, защото шансовете за успех бяха малки, а не желаех да събуждам напразни надежди. Но уредите за откриване на маса регистрираха нещо и аз използувах шанса. Изравних скоростите и после напуснах кораба. Както ти отгатна по-късно, Бигман, аз използувах това излизане, за да извадя от строя Аграв-устройството, подготвяйки се за предаването, но успях да прибера и капсулата. Когато кацнахме на Мимас, аз я оставих между климатизационните серпентини във временната квартира на Вес. После, когато се върнахме да го вземем и предадем на Девур, взех капсулата и я сложих в джоба си. Спомням си, че когато слязох от кораба бях рутинно претърсен за оръжие, но роботът-претърсвач не изтълкува сферата с диаметър един инч като такова… Използуването на роботи има сериозни недостатъци. Във всеки случай, това е цялата история.
— Но защо не ни каза? — попита с укор Бигман.
— Възнамерявах да го направя — отвърна Лъки, който изглеждаше смутен. — Честно ви казвам. Но след като взех капсулата първия път и се върнах на кораба, ние вече бяхме открити от сириусианците и въпросът беше как да избягаме. Спомняш ли си? После, ако се върнеш мислено назад, ще видиш, че непрекъснато изникваше нещо ново и нито за момент не ни оставяха на спокойствие. На мен просто никак не ми дойде на ум да кажа на някого.
— Какъв мозък — рече презрително Бигман. — Нищо чудно, че не обичаш да ходиш никъде без мен.
Конуей се засмя и потупа дребния марсианец по гърба.
— Точно така, Бигман — каза той. — Грижи се за дангалака и се уверявай, че знае правилния път.
— Но първо намери някой да ти каже кой път е правилният — обади се Вес.
А корабът летеше надолу през земната атмосфера към космодрома.
Информация за текста
© 1958 Айзък Азимов
© 1993 Григор Попхристов, превод от английски
Isaac Asimov
Lucky Starr and the Rings of Saturn, 1958
Източник: http://sfbg.us
Публикация:
ВРАГЪТ ОТ СИРИУС. 1993. Изд. Атлантис, София. Фантастични романи. Превод: от англ. Григор ПОПХРИСТОВ [The Big Sun of Merkury; The Moons of Iupiter; The Rings of Saturn, Iasaac ASIMOV]. Художник: Текла АЛЕКСИЕВА, Жеко АЛЕКСИЕВ. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 130?200 мм. Офс. изд. Тираж: 15 000 бр. Страници: 489. Цена: 32.00 лв.
Съдържание:
[[1113|Голямото слънце на Меркурий]] — с.7;
[[1114|Луните на Юпитер]] — с.165;
[[1115|Пръстените на Сатурн]] — с.327.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1115]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:48
1
