прости. Много по-лошо — той нямаше никога да си прости независимо от всякаква психоистория.
24
Те бяха красиво строени: стъпалата встрани, ръцете зад гърба, всички в спретнати зелени униформи, свободно падащи и с големи джобове. Имаше твърде малка полова разлика и човек само би могъл да предполага, че по-ниските са жени. Качулките скриваха прическите им, но градинарите и бездруго следваше да подрязват косата си съвсем късо — независимо от пола — и да не пускат растителност по лицето си.
Никой не можеше да каже защо трябва да е тъй. Думата „традиция“ обясняваше всичко, както обясняваше и толкова много други неща — и полезни, и глупави.
Отзад стоеше Мандел Грубер с по един помощник от всяка страна. Той трепереше, широко отворените му очи имаха стъклен блясък.
Хари Селдън сви устни. Стига Грубер да успееше да произнесе: „Градинарите на Императора ви поздравяват“ и това щеше да е достатъчно. Сетне самият Селдън щеше да поеме парада.
Погледът му се плъзна по новия контингент и откри Рейч.
Сърцето му леко подскочи. Рейч, лишен от мустаците си, стоеше в предната редица — малко по- вдървено от останалите — и гледаше право напред. Очите му не помръднаха да срещнат очите на Селдън; младежът изобщо не даваше признак, че го е познал.
„Добре — помисли си Първият министър. — Това и се очаква от него. Нищо да не издава.“
Грубер измърмори едно тихо приветствие и Селдън се намеси.
Излезе отпред с едри леки крачки, като незабавно застана пред Грубер, и каза:
— Благодаря, градинарю първа класа. Мъже и жени, градинари на Императора, вие поемате важна задача. Вие ще отговаряте за красотата и здравето на единствената открита земя на нашия голям транторски свят, столицата на Галактическата империя. Ще трябва да се грижите въпреки липсата на безкрайните пейзажи на откритите светове ние да имаме тук един малък скъпоценен камък, сияещ по-ярко от всичко друго в Империята. Ще ви ръководи Мандел Грубер, който скоро ще стане главен градинар. Когато е нужно, той ще ми докладва, а аз ще докладвам на Императора. Това означава, както и сами схващате, че ще бъдете едва на три нива от присъствието на Император Клеон и винаги ще сте под благото му наблюдение. Сигурен съм, че дори и сега той ни наблюдава от Малкия дворец, неговия собствен дом, постройката, която забелязвате вдясно — онази с покрития с опал купол, — и е доволен от видяното. Разбира се, преди да започнете работа, ще изкарате един курс на обучение. Така напълно ще се запознаете с парка и съответните му нужди. Вие ще…
До този момент ораторът почти крадешком се бе придвижил точно пред Рейч, който все още оставаше неподвижен и не мигваше.
Селдън се опитваше да не изглежда неестествено любезен и изведнъж леко се смръщи. Човекът точно зад Рейч му се видя познат. Надали би го разпознал, ако не бе изучавал неговата холограма. Не беше ли това Глеб Андорин от Уай? Уайският покровител на Рейч? Какво правеше той тук?
Андорин навярно забеляза рязкото пренасочване на вниманието на Селдън, защото промърмори нещо през полуотворените си устни и дясната ръка на Рейч излезе зад гърба му, изваждайки бластер от широкия джоб на градинарския жакет. Същото стори и Андорин.
Хари Селдън се озова в почти шоково състояние. Как беше възможно в парка да се допуснат бластери? Объркан, Първият министър едва чу виковете „Измяна!“ и внезапния шум от бягане и стрелба.
Всичко, което се въртеше в мислите му, бе, че оръжието на Рейч сочи право в него, а Рейч го гледа, без въобще да показва, че го е познал. Хари изпадна в ужас, когато осъзна, че синът му се кани да стреля и че той самият е на няколко секунди от смъртта.
25
Въпреки името си бластерът11 не взривява в истинския смисъл на думата. Струята му изпарява и издухва материята и евентуално предизвиква имплозия. Разнася се мек въздишащ звук, след който остава „взривеният“ обект.
Селдън не очакваше да чуе този звук. Очакваше единствено смъртта. Затова с изненада долови отчетливата въздишка на оръжието и бързо запримига, оглеждайки се с увиснала челюст.
„Аз съм жив?“ — помисли си го като въпросително, а не като разказно изречение.
Рейч все още не мърдаше от своето място, бластерът му сочеше напред, очите му бяха стъклени. Беше абсолютно неподвижен, сякаш силата, която го ръководеше, бе изчезнала.
Зад Рейч в локва кръв лежеше сбръчканото тяло на Андорин. До него с бластер в ръката стоеше един градинар. Качулката му бе паднала; градинарят явно беше жена с наскоро подстригана коса. Тя си позволи да погледне към Селдън и каза:
— Вашият син ме познава като Манела Дюбанка. Аз съм офицер от службите за сигурност. Искате ли справочния ми номер, Първи министре?
— Не — слабо отвърна Селдън. Императорската гвардия се съсредоточаваше на сцената. — Синът ми! Какво му е на сина ми?
— Мисля, че е десперанца — рече Манела. — Това би могло да се промие — тя се пресегна да вземе бластера от ръката на Рейч. — Съжалявам, че не действах по-рано. Налагаше се да чакам открито нападение, а когато то дойде, ме свари почти неподготвена.
— И аз имах същия проблем. Трябва да заведем Рейч в болницата на Двореца.
Внезапно откъм Малкия дворец долетя объркан шум. На Селдън му мина през ума, че Императорът наистина е наблюдавал процедурата и сега вероятно е страхотно разгневен.
— Погрижете се за сина ми, госпожице Дюбанка — кимна Хари Селдън. — Аз трябва да видя Императора.
Той се впусна в съвършено неподобаващ на поста му бяг през хаоса на Голямата поляна и безцеремонно се втурна в Малкия дворец. Клеон едва ли би могъл да се разсърди още повече от това.
И там, сред една ужасена група, която се блещеше в пълна апатия — там, на полукръглата стълба, — беше тялото на Негово императорско величество Клеон I, смачкано до неузнаваемост. Богатата му императорска мантия сега служеше за саван. Подпрян на стената, Мандел Грубер глуповато се взираше в заобикалящите го вцепенени лица.
Селдън почувства, че не издържа повече. Вдигна бластера, който лежеше в краката на Грубер. Сигурен бе, че е Андориновият. Кротко попита:
— Грубер, какво си направил?
Онзи се втренчи в него и избъбли:
— Всички пищят и крещят. Викам си: „Кой ще разбере?“ Ще си помислят, че някой друг е убил Императора. Само че после не можах да побягна.
— Но защо, Грубер?
— За да не стана главен градинар — и се строполи на земята.
Първият министър потресено загледа припадналия мъж. Всичко дотук се бе разминало на косъм. Той самият беше жив. Рейч беше жив. Андорин бе мъртъв и скоро джоуранъмитите щяха да бъдат изловени до последния човек.
Центърът щеше да се закрепи, точно както изискваше психоисторията.
И ето че един градинар поради причини, които бяха толкова тривиални, че не се поддаваха на анализ, бе убил Императора.
„А сега — помисли си отчаян Селдън — какво ще правим? Какво ще стане сега?“
ТРЕТА ЧАСТ
ДОРС ВЕНАБИЛИ
ВЕНАБИЛИ, ДОРС — … Съдбата на Хари Селдън е така обгърната от легендата и несигурността, че няма голяма надежда някога да се сдобием с изпълнена с факти биография. Може би най-озадачаващата страна
