безопасно. Водят се ожесточени битки и бунтовниците не се интересуват кого вдигат във въздуха. Те просто насочват лазерните си оръжия и си представят, че взривяват Император Агис. Казвам ви, че тук, в Периферията, играта е съвсем различна, професоре.
— Снаха ми и внучката ми са на този кораб, командире — промълви напрегнато Селдън.
— О, съжалявам, професоре — сконфузи се другият. — Веднага щом узная нещо, ще се свържа с вас.
Обезсърчен, Хари изключи видеоекрана. „Колко съм уморен — помисли си. — Обаче не съм изненадан… От почти четиридесет години си знам, че това ще дойде.“
После горчиво се засмя на себе си. Оня главнокомандващ вероятно си беше въобразил, че го шокира с ярките подробности от живота на Периферията. Но Селдън знаеше всичко за нея. И тъй като тя се разпадаше подобно плетиво с една изпусната бримка, цялото парче щеше да се разнищи до Центъра — Трантор.
Той чу лек бръмчащ звук — сигнала на вратата.
— Да?
— Деди — рече Уонда, влизайки в кабинета, — страх ме е.
— Защо, скъпа? — попита загрижено Хари. Още не искаше да й каже какво беше научил или по-скоро какво не беше научил от главнокомандващия на Анакреон.
— Обикновено, независимо че са толкова далеч, аз чувствам татко, мама и Белис тук и тук — и тя посочи главата си, а после сложи ръка на сърцето си. — Но днес не ги усещам. Чувството е по-слабо, сякаш те угасват, точно както някоя от лампите на купола. Искам да спра това и да ги дръпна обратно, обаче не мога.
— Уонда, аз наистина смятам, че туй е просто плод на твоята загриженост за семейството ти, понеже мислиш за бунта. Ти си наясно, че въстания се вдигат в цялата Империя и по всяко време… малки експлозии, за да се изпусне пара. Виж какво, знаеш, че шансът да се случи нещо с Рейч, Манела и Белис е нищожен. Татко ти може да се обади още утре и да каже, че всичко е наред; майка ти и Белис всеки момент биха могли да се приземят на Анакреон, за да се порадват на кратка ваканция. Ние сме за съжаление — затънали сме до ушите в проблеми! Затова, миличка, легни си и си мисли само хубави работи. Обещавам ти, че на сутринта нещата ще изглеждат много по-добри под слънчевия купол.
— Да, деди — кимна внучката, обаче това не прозвуча съвсем убедително. — Но утре… ако и утре нищо не чуем… ние ще трябва да… да…
— Уонда, какво можем да направим, освен да чакаме? — попита благо Хари.
Тя се обърна и излезе — тежките й грижи личаха по прегърбените й рамене. Професорът я изгледа как си отива и накрая даде път на собствените си тревоги.
Бяха изминали три дни от холограмната връзка с Рейч и оттогава — нищичко. Днес главнокомандващият флотата на Анакреон отрече изобщо да е чувал за кораб с името „Аркадия VII“.
Преди това Хари се беше опитал да се свърже с Рейч на Сантани, ала нямаше никакви комуникационни лъчи. Изглеждаше така, сякаш Сантани и хиперкорабът се бяха откъснали от Галактическата империя, както листче се откъсва от цвете.
Селдън знаеше какво трябва да прави сега. Империята може и да бе рухнала, но все още я имаше. Ако бъдеше правилно насочена, мощта й пак би могла да стане страшна. И той установи спешна връзка с Император Агис XIV.
29
— Каква изненада! Моят приятел Хари! — образът на Агис се усмихна от холоекрана на Селдън. — Радвам се да си поговорим, въпреки че ти обикновено ме молиш за по-официална лична аудиенция. Хайде, възбуждаш интереса ми. Защо е тази бърза връзка?
— Сир — започна Хари, — моят син Рейч, жена му и дъщеря му живеят на Сантани.
— А, Сантани — повтори Императорът и усмивката му угасна. — Банда заблудени нещастници, ако аз въобще…
— Сир, умолявам те — прекъсна го Селдън, изненадвайки и владетеля, и себе си със скандално нарушаване на протокола. — Синът ми успя да качи Манела и Белис на хиперкораба „Аркадия VII“, който се отправи към Анакреон. Той обаче трябваше да остане на Сантани. Това беше преди три дни. Корабът не се е приземил на Анакреон, а Рейч, изглежда, е изчезнал. Моите обаждания не дадоха резултат, пък и комуникационните лъчи напоследък са спрени. Моля те, сир, можеш ли да ми помогнеш?
— Хари, както знаеш, официално всички връзки между Сантани и Трантор са прекъснати. Но аз все още съм запазил известно влияние в определени сантански райони. Имам предвид, че там още се намират хора, които са ми предани и които засега не са разкрити. Въпреки че няма начин да се свържа пряко с някой от моите тайни агенти в този свят, мога да споделя с теб всички съобщения, дето получавам оттам. Разбира се, те са строго поверителни, ала като се вземат предвид положението ти в момента и нашето приятелство, ще ти дам достъп до ония откъси, които биха те заинтересували. Очаквам друго съобщение след час. Ако искаш, щом го получа, ще ти се обадя. Междувременно ще накарам един от помощниците си да прегледа всичката информация от Сантани, дошла през последните три дни, за нещо, свързано с Рейч, Манела или Белис Селдън.
— Благодаря, сир. Най-покорно благодаря — и Хари наведе глава, докато изображението на Императора изчезна от холоекрана.
Шестдесет минути по-късно Хари Селдън все още седеше на бюрото си и чакаше да му се обади Агис. Последният час бе един от най-тежките в живота му, може би вторият подобен след унищожението на Дорс.
Незнанието на нещата го изтощаваше. Той беше направил кариера с познаване на бъдещето и на настоящето. А сега не знаеше нищо за тримата най-скъпи за него хора.
Холоекранът тихо избръмча и в отговор Селдън натисна някакъв бутон. Появи се Агис XIV.
— Хари… — започна Императорът. От мекия му тъжен глас и от бавния говор професорът разбра, че това обаждане носи лоши новини.
— Синът ми? — преглътна Хари.
— Да — отвърна другият. — Рейч е бил убит днес сутринта при бомбардировка на Сантанския университет. Научих от мои източници, че той е бил информиран за наближаващото нападение, но е отказал да напусне поста си. Виждаш ли, много от бунтовниците са студенти и Рейч е мислил, че ако те знаят, че преподавателят им е все още там, никога не биха… Уви, омразата е надвила разума. Нали разбираш, университетът е имперски. Нещастниците смятат, че трябва да разрушат всичко имперско, преди да започнат да градят наново. Глупаци! Защо… — и тук Агис спря, сякаш изведнъж осъзна, че Селдън не се интересува от Сантанския университет или от плановете на бунтовниците, най-малкото не точно сега. — Хари, ако от това ще се почувстваш по-добре, запомни, че твоят син умря в защита на знанието. Рейч се бори и загина не за Империята, а за самото човечество.
Селдън вдигна пълните си със сълзи очи и със слаб глас попита:
— Ами Манела и малката Белис? Какво е станало с тях? Открили ли са „Аркадия VII“?
— Издирването се е оказало безрезултатно, Хари. Както са ти предали, корабът е напуснал Сантани, но, изглежда, е изчезнал. Може да е бил отвлечен от бунтовниците или да е направил аварийно отклонение. В момента просто нищо не знаем.
— Благодаря ти, Агис — кимна Селдън. — Въпреки че ми съобщи трагична новина, ти поне я съобщи. По-лошо беше да стоя в неведение. Ти си истински приятел.
— А сега, приятелю — каза Императорът, — ще те оставя сам със себе си и със спомените ти.
Образът на Агис XIV изчезна от екрана, Хари скръсти ръце на бюрото, наведе глава и заплака.
30
Уонда Селдън нагласи колана на гащеризона си и леко го пристегна. Взе двурогата мотика и нападна някакви плевели, поникнали в малката й цветна градина пред Психоисторическия факултет на Стрилингския университет. Обикновено тя прекарваше повечето време в своя кабинет, работейки с първичния си радиант.
