С широк жест Новкър посочи Селдън, който седеше на масата на ответниците заедно със Стетин Палвър и определено се чувстваше неловко. Бузите му бяха поруменели от необичайната похвала (в края на краищата неговото име бе по-скоро обект на подигравателни насмешки, отколкото на цветисти хвалби) и ръката му леко трепереше върху гравираната дръжка на солидния бастун.
Съдийката Ли погледна надолу към Хари, очевидно невпечатлена:
— Каква облага наистина, господин адвокат? Аз самата си задавам същия въпрос. Последните нощи лежа будна и си блъскам главата, за да открия някаква правдоподобна причина. Защо мъж от ранга на професор Селдън ще извърши непредизвикано нападение и грабеж, когато той самият е един от най- отявлените критици на така нареченото „проваляне“ на гражданския ред? И тогава ми дойде просветлението. Вероятно отчаян, че не му вярват, професорът усеща — да, трябва да докаже, че предсказанията му за гибел и мрак действително ще се сбъднат. В крайна сметка той е човек, прекарал цялата си кариера в предричане падането на Империята, а реално може да посочи само няколко изгорели крушки на купола, случайна засечка в обществения транспорт, намаляване на бюджета тук-там — в общи линии, нищо толкова драматично. Но едно или две нападения — виж, това вече би било нещо.
Ли се отпусна назад на стола и скръсти ръце пред себе си. На лицето й се четеше задоволство. Селдън стана, подпирайки се тежко. С голямо усилие се приближи до съдийската маса, като отпрати с махване адвоката си и насочи суров поглед към съдийката:
— Ваша милост, моля да ми разрешите да кажа няколко думи в моя защита.
— Разбира се, професор Селдън. В края на краищата това не е процес, а само изслушване на всички твърдения, факти и теории, имащи връзка със случая, преди да се вземе решение дали наистина ще продължим с процес. Аз само изразих една хипотеза. Много ми е интересно да чуя какво ще отговорите вие.
Хари леко се изкашля и започна:
— Посветил съм живота си на Галактическата империя. Служил съм вярно на императорите. Моята наука, психоисторията, е по-скоро предназначена да се използва като средство за обновяване, отколкото да бъде предвестник на разруха. С нея можем да бъдем подготвени независимо каква насока на развитие ще поеме човечеството. Ако Империята продължи да се разпада, както смятам аз, психоисторията ще помогне да изградим нова и по-добра цивилизация, основана на всичко хубаво от старата. Аз обичам нашите светове и народи, нашата Империя. Как бих съдействал на беззаконието, което всекидневно изстисква силите й? Не мога да кажа повече. Трябва да ми вярвате. Аз съм интелигентен човек, занимавам се с уравнения, с наука… Говоря от сърце — Селдън се обърна и бавно се отправи към стола си до Палвър. Преди да седне, потърси с очи Уонда, която беше в галерията за публиката. Момичето съвсем леко му се усмихна и намигна.
— От сърце или не, професор Селдън, такова решение ще изисква много мислене от моя страна. Ние изслушахме вашите обвинители, изслушахме вас и господин Палвър. Има още едно лице, чиито свидетелски показания ми трябват. Бих желала да чуя Риъл Невас, който се явява очевидец на инцидента.
Когато Невас доближи скамейката, Селдън и сътрудникът му се спогледаха тревожно. Това беше момчето, което Хари бе скастрил точно преди нападението.
Ли запита младежа:
— Господин Невас, бихте ли описали какво именно видяхте през въпросната нощ?
— Ами — започна очевидецът, приковавайки мрачния си поглед върху Селдън — вървях и си гледах работата, когато забелязах ония двамата — той се обърна и посочи Хари и Стетин — да идват срещу мен от другата страна на пътя. И тогава зърнах тези три деца — отново посочи с пръст, сега към младежите, седнали на мястото за ищците. — Двамата възрастни крачеха зад тях и не ме видяха, защото аз бях оттатък и освен това те се бяха съсредоточили върху жертвите си. И изведнъж — бам! Онзи старец просто ей така замахна срещу децата с бастуна си, после по-младият се нахвърли, зарита ги и те за нула време се намериха на земята. Тогава старецът и приятелчето му взеха, че офейкаха, без да му мислят много. Не можех да го повярвам.
— Това е лъжа! — избухна Селдън. — Младежо, ти си играеш с нашия живот тук!
Невас само го изгледа безучастно.
— Съдия — замоли Хари Селдън, — не виждате ли, че той лъже? Спомням си тоя човек. Скарах му се, че хвърля боклук, буквално минути преди да ни нападнат. Посочих случая на Стетин като друг пример за провалянето на нашето общество — безразличието на гражданите…
— Достатъчно, професоре — изкомандва съдийката. — Още едно такова избухване и ще бъдете изхвърлен от съдебната зала. Хайде, господин Невас — обърна се тя пак към свидетеля. — Какво правехте по време на поредицата от събития, които току-що описахте?
— Аз, ъ-ъ, се криех зад едни дървета. Уплаших се, че ще ме подгонят, ако ме видят, и затова се скрих. А когато те си отидоха, аз, таковата, изтичах и повиках полицаите.
Риъл Невас бе започнал да се поти и мушна пръст в яката на гащеризона си, която го стягаше. Въртеше се, местеше се от крак на крак, тъй като стоеше на платформата за говорителите. Чувстваше се неудобно от прикованите в него очи на тълпата. Опита се да не гледа към аудиторията, но колчем го направеше, се усещаше привлечен от неотклонния поглед на едно красиво русокосо момиче, което седеше на първия ред. То сякаш му задаваше въпрос, притискаше го за отговор и искаше той да го произнесе.
— Господин Невас, какво можете да ни кажете за твърдението на професор Селдън, че той и неговият сътрудник Палвър са ви видели преди нападението и че всъщност професорът е разговарял с вас?
— Ами, ъ-ъ, не, вижте, беше така, както ви обясних… Аз си вървях и…
И в този момент очевидецът погледна към масата на Селдън. Хари наблюдаваше тъжно младежа, сякаш разбираше, че всичко е загубено. Но компаньонът Стетин Палвър му отправи свиреп поглед и Невас скочи, сепнат от думите, които чу: „Кажи истината!“ Изглеждаше така, като че ли Палвър ги беше произнесъл, ала устните му не бяха мръднали. Тогава смутеният Невас рязко извърна глава по посока на русокосата девойка. Стори му се, че я чува да мълви: „Кажи истината!“ Обаче и нейните устни бяха неподвижни.
— Господин Невас, господин Риъл Невас — прекъсна обърканите мисли на момчето гласът на съдийката. — Ако професор Селдън и Стетин Палвър са вървели към вас, зад тримата тъжители, как така сте забелязали първо Селдън и Палвър? Вие заявихте това в показанието си, нали?
Невас огледа диво съдебната зала. Не можеше да избегне погледите, а всички очи му крещяха: „Кажи истината!“ Кимвайки към Хари Селдън, Риъл Невас рече простичко:
— Извинявайте — и за смайване на публиката в залата четиринадесетгодишното момче се разплака.
27
Беше хубав ден, нито много топъл, нито много студен, нито прекалено светъл, нито прекалено сив. Въпреки че бюджетът за поддръжка на градинските площи се бе изчерпал преди две години, няколкото пълзящи многогодишни растения, които обточваха стъпалата към Галактическата библиотека, успяваха да придадат свежа нотка на утрото. (До Библиотеката, построена в древен класически стил, водеше едно от най-грамадните стълбища в цялата Империя, отстъпващо по размери само на стълбището на Императорския дворец. Повечето посетители обаче предпочитаха да влизат по релсата за плъзгарите.) Селдън беше изпълнен с големи надежди за този ден.
Откакто той и Стетин Палвър бяха освободени от всички обвинения в нападение и побой, Хари се чувстваше като нов човек. Макар че изживяването бе болезнено, публичното разглеждане на случая благоприятства за каузата на Селдън. Съдийката Теджан Попдженс Ли, която се смяташе за един от най- влиятелните юристи, ако не и най-влиятелният на Трантор, беше изразила доста гласовито мнението си в деня след емоционалните показания на Риъл Невас.
— Когато стигаме до такъв кръстопът в нашето „цивилизовано“ общество — произнесе напевно съдийката от скамейката си, — където човек с класата и положението на Хари Селдън е принуден да понася унижения, обиди и лъжи просто заради това кой е и какви идеи отстоява, за Империята наистина настъпва мрачен ден. Признавам, че в началото аз също бях подведена. „Защо професор Селдън — разсъждавах аз — да не използва подобно мошеничество в опита си да докаже своите предсказания?“ Но както се убедих, бях абсолютно неправа — при тези думи Ли смръщи вежди и тъмносиня вълна плъзна нагоре по врата й,
