25
— Погледни там, Стетин — обърна се към него Селдън, когато в една ранна вечер двамата се разхождаха из жилищните сектори на Трантор близо до Стрилингския университет. Старецът посочи пръснатите по пътя отпадъци, изхвърлени от минаващите коли или пуснати от невнимателни пешеходци. — Някога въобще не можеше да се види разхвърлян боклук. Полицаите бяха бдителни, а сервизните групи към общините осигуряваха денонощна поддръжка на всички обществени места. Но което е най-важно, на никого дори не му минаваше мисълта да пусне така боклук. Трантор беше нашият дом и ние се гордеехме с него. А сега — Селдън тъжно и с примирение поклати глава и въздъхна — това е… Професорът рязко спря.
— Ей, младежо! — извика той на един мърляв на вид човек, разминал се преди секунди с тях в обратната посока. Непознатият дъвчете нещо, което току-що бе мушнал в устата си и чиято опаковка бе хвърлил на земята, без дори да погледне натам.
— Вдигни онова и го сложи където трябва — смъмри го Хари, когато младежът мрачно го погледна.
— Ти го вдигни — озъби се момчето, обърна се и отпраши.
— Това е още един белег за упадъка на обществото, както се предрича във вашата психоистория, професор Селдън — каза Палвър.
— Да, Стетин. Навсякъде около нас Империята се разпада — парче по парче. Всъщност тя вече е унищожена и връщане назад няма. Апатията, развалата и алчността са си изиграли ролята за разрушаване на някога цветущата държава. И какво ще дойде на нейно място? Защо…
Хари Селдън млъкна, като видя изражението на Палвър. Младият мъж, изглежда, слушаше внимателно, но не Селдън. Беше наклонил леко глава на една страна и погледът му се рееше надалеч. Той сякаш се напрягаше да чуе някакъв доловим единствено за него звук.
Изведнъж рязко се върна в нормално състояние, озърна се и хвана професора за ръката:
— Хайде, Хари, трябва да се махаме! Идват…
И тогава тишината на нощта се наруши от грубия звук на бързо приближаващи стъпки. Селдън и Палвър се обърнаха, ала вече бе твърде късно — нападателите ги налетяха. Този път обаче Хари Селдън беше подготвен и веднага описа с бастуна широка дъга около себе си и своя спътник. Щом видяха това, тримата нападатели — двама юноши и едно девойче, всичките малолетни хулигани — се изсмяха.
— Значи, дядка, не искаш кротко, така ли? — изсумтя момчето, което явно беше главатар на групата. — Защо, бе, аз и моите приятелчета ще те проснем на земята за две секунди. Ние ще…
Изведнъж главатарят сам се озова на земята, жертва на отлично насочения към корема му ритник. Другите двама, които все още стояха там, тутакси се приведоха, приготвяйки се да нападнат. Но Палвър бе по-ловък от тях. Те също бяха повалени още преди да се осъзнаят откъде е дошъл ударът.
И всичко приключи почти толкова бързо, колкото бе започнало. Селдън се отдръпна настрана, като се подпираше тежко на бастуна си и трепереше при мисълта, че едва се е отървал. Дишайки тежко от напрежение, Стетин Палвър огледа мястото. Тримата хулигани лежаха неподвижно на безлюдната алея под притъмняващия купол.
— Хайде да се махаме оттук! — настоя пак Палвър, само че този път нямаше да бягат от нападателите.
— Стетин, не можем да тръгнем — възпротиви се Селдън. Той посочи към изпадналите в безсъзнание бъдещи улични бандити. — Те са почти деца. Може и да умират. Как да си отидем ей така? Не е човешко, а през всичките тия години аз работя точно за запазването на човечността — за да подчертае своите думи, Хари удари земята с бастуна си и очите му убедено заблестяха.
— Глупости — тросна се Палвър. — Нечовешки е начинът, по който хлапета като тези ограбват невинни граждани като вас. Смятате ли, че биха ви дали и секунда да помислите? По-скоро биха ви забили нож в корема и биха ви ошушкали до последната пара… че и биха ви сритали, преди да избягат. Скоро ще дойдат на себе си и ще се измъкнат оттук, за да ближат раните си. Или някой ще ги открие и ще се обади в централата. Но, Хари, вие трябва да мислите. След всичко, което ви се е случило миналия път, вас ви очаква сигурен неуспех, ако ви свържат с още един побой. Моля ви, Хари, трябва да бягаме! — с тия думи Палвър го грабна за ръката и като хвърли последен поглед назад, Селдън се остави да го отведат.
Щом бързите им стъпки заглъхнаха в далечината, друга фигура се измъкна от скривалището си зад няколко дървета. Подсмихвайки се, младежът с мрачните очи промърмори: „Ти ще ми казваш кое е правилно и кое грешно, професоре.“ После се обърна и хукна да извика полицаите.
26
— Ред! Искам ред! — изрева съдийката Теджан Попдженс Ли.
Предварителното публично изслушване на професор Гарвана Селдън и неговия млад сътрудник Стетин Палвър беше вдигнало голям шум сред населението на Трантор. Ето го мъжа, който предсказа падането на Империята и залеза на цивилизацията, призовавайки другите да се вгледат с уважение назад в златния век на учтивостта и порядъка. Ето го онзи, дето, според очевидец, без видимо предизвикателство бе заповядал трима подрастващи транторианци да бъдат жестоко бити. О, да, предварителното изслушване обещаваше да е ефектно и несъмнено щеше да доведе до още по-ефектен съдебен процес.
Съдийката натисна едно копче на таблото в нишата пред себе си и в препълнената съдебна зала отекна звучен гонг.
— Искам ред — кимна тя към смълчалата се в момента тълпа. — Ако трябва, залата ще се опразни. Това е предупреждение. Повече няма да повтарям.
Алената тога на съдийката очертаваше импозантната й фигура. По произход Ли бе от Външния свят Листена и лицето й имаше възсинкав оттенък. Той потъмняваше, когато се разтревожеше, и се превръщаше направо в пурпурен, щом наистина се разсърдеше. Носеше се слух, че при всичките си години зад съдийската скамейка и въпреки репутацията си на пръв юридически мозък и на един от най-почитаните тълкуватели на имперския закон Ли винаги си оставала леко суетна по отношение на своята колоритна външност и на начина, по който яркочервените тоги правеха нежната й тюркоазена кожа да изглежда по- привлекателна.
Независимо от това жената бе известна със суровия си нрав спрямо нарушителите на закона. Тя беше сред малкото съдии, които без колебание следваха гражданския кодекс.
— Аз съм чувала за вас, професор Селдън, и за вашите теории за предстоящото ни унищожение. Разговарях и с магистрата, който наскоро е гледал друго дело, свързано с особата ви, защото сте ударили един мъж с пълния си с олово бастун. И тогава сте твърдели, че сте жертва на покушение. Мисля, че вашите доказателства са се основавали на предишен несъобщен инцидент, когато вие и синът ви Рейч сте били нападнати от осем гангстери. Господин Селдън, вие сте успели да убедите моя уважаван колега в самозащитната си реч, въпреки че очевидецът е заявил обратното. Този път, професоре, ще трябва да сте много по-аргументиран.
Тримата хулигани, които бяха дали под съд Селдън и Палвър, се подсмихваха от мястото си на масата на ищците. Днес те изглеждаха съвсем различно от вечерта на нападението. Момчетата носеха спортни, чисти и свободни гащеризони, а младата дама беше с крепирана плисирана туника. Общо взето, ако човек не гледаше (или не слушаше) твърде внимателно, тримата представляваха радваща окото картина на транторската младеж.
Адвокатът на Селдън Сив Новкър (който защитаваше и Палвър) се приближи до съдийското място:
— Ваша милост, моят клиент е достоен гражданин на транторското общество. Той е предишен Първи министър с междузвездна репутация. Близък познат е на Император Агис XIV. Каква лична облага би извлякъл професорът от побой над млади хора? Та той е един от най-ярките поддръжници на стимулирането на младежкото интелектуално творчество. В неговия Психоисторически проект са се включили доброволно голям брой студенти. Хари Селдън е любим член на преподавателското тяло в Стрилингския университет. Нещо повече… — тук Новкър поспря и огледа препълнената съдебна зала, сякаш искаше да каже: „Почакайте, докато чуете това, и ще се засрамите, че дори за секунда сте се съмнявали в твърденията на моя клиент.“ — Професор Селдън е едно от малкото частни лица, свързани официално с престижната Галактическа библиотека. Тя му е предоставила правото да ползва без ограничения нейните богати фондове, за да работи над тъй наречената от него Енциклопедия „Галактика“ — истински химн на имперската цивилизация. Питам ви, как може изобщо този човек да бъде разпитван по такъв начин?
