благородник.
— И този град е целият ви свят? — обърна се той към Хардин.
Хардин повиши глас, за да го чуят въпреки големия шум.
— Ние сме млад свят, Ваше превъзходителство. През кратката ни история малко членове на висшата аристокрация са посещавали нашата планета. Затова е и този ентусиазъм.
Явно беше, че „висшата аристокрация“ не разбира от ирония, когато се сблъска с нея.
— Основан преди петдесет години — рече замислено той. — Тук има доста неизползвани земи, кмете. Никога ли не сте мислили да ги разпределите в имения?
— Засега не е необходимо. Ние сме изключително централизирани; налага се заради енциклопедията. Може би някой ден, когато нарасне населението…
— Странен свят! Нямате ли селяни?
Хардин помисли, че не е необходима голяма проницателност, за да се разбере, че негово превъзходителство прави доста несръчни опити да го поразпита.
— Не… нито аристокрация — отвърна той нехайно.
Родрик повдигна вежди.
— А вашият ръководител… човекът, с когото ще се срещна?
— Имате предвид доктор Пирен? Да! Той е председател на Управителния съвет и личен представител на императора.
—
— Разбира се — отговори любезно Хардин. — Всички ние сме повече или по-малко учени. Всъщност ние сме по-скоро научна фондация, отколкото свят… и сме под пряката власт на императора.
Последният израз беше леко натъртен и това, изглежда, пообърка заместник-префекта. През останалия бавен преход до площад „Енциклопедия“ той мълча замислен.
Макар Хардин да се отегчаваше целия следобед и последвалата вечер, той изпита задоволство, когато разбра, че Пирен и хаут Родрик, които се запознаха, уверявайки се взаимно на висок глас в уважение и почит, доста повече ненавиждаха съвместното си пребиваване.
Хаут Родрик бе изслушал с безжизнен поглед лекцията на Пирен по време на „инспекционната обиколка“ в сградата на енциклопедията. С учтива и празна усмивка бе слушал той прибързания говор на Пирен, докато минаваха през огромния склад със справочни филми и многобройни прожекционни зали. Едва след като бяха преминали етаж по етаж през наборните, редакционните, издателските и филмовите отдели, той направи първото си съдържателно изказване.
— Всичко това е много интересно — заяви той, — но ми изглежда странно занимание за възрастни хора. Каква е ползата?
Хардин забеляза, че Пирен не намери отговор за такава забележка, макар изразът върху лицето му да беше съвсем красноречив.
Вечерята беше сякаш огледален образ на събитията от следобеда, защото хаут Родрик не даде на никого да проговори, а през цялото време описваше — в най-дребни технически подробности и с голямо увлечение — собствените си подвизи в качеството си на началник на батальон по време на неотдавнашната война между Анакреон и съседното, наскоро провъзгласено кралство Смирно.
С подробностите по действията си заместник-префектът приключи едва когато свърши вечерята и по- нисшите официални лица един по един се бяха измъкнали. Последното триумфално описание на разбити космически кораби бе направено, когато той, придружен от Пирен и Хардин, излезе на балкона и се отпусна на един стол сред топлия въздух на лятната вечер.
— А сега — поде той с грубовато добродушие, — да преминем към по-сериозни въпроси.
— Разбира се –.измърмори Хардин, като запали дълга пура от тютюн от Вега („Не останаха много“, помисли си той) и закрепи стола си на задните два крака.
Галактиката грееше високо в небето и мъгливите й очертания мързеливо се протягаха от единия до другия хоризонт. В сравнение с нея малкото звезди тук, в самия край на света, бяха незначителни блещукащи светлинки.
— Разбира се — поде заместник-префектът, — всички официални обсъждания… подписването на документи и други подобни технически въпроси… ще станат пред… Как наричате вашия Съвет?
— Управителен съвет — отвърна хладно Пирен.
— Странно име! Както и да е, това остава за утре. Но още сега можем като между мъже да поразчистим почвата. Какво ще кажете?
— А това означава… — подкани го Хардин.
— Ето какво. Тук, в Периферията, нещата леко се поизмениха и статутът на вашата планета стана малко несигурен. Ще бъде много удобно, ако успеем да се споразумеем за настоящото положение. Между другото, кмете, имате ли още една от тези пури?
Хардин се стресна и с нежелание му подаде пура. Анселм хаут Родрик я подуши и възкликна доволно:
— Тютюн от Вега! Откъде сте го взели?
— Получихме малко с подследната пратка. Почти не е останал вече. Космосът знае кога и дали въобще ще получим пак.
Пирен направи гримаса. Той не пушеше, а и ненавиждаше миризмата.
— Искам да ви разбера правилно, Ваше превъзходителство. Мисията ви има за цел само изясняване на нещата ли?
Хаут Родрик кимна през пушека на първите яки всмуквания.
— В такъв случай ще свършим бързо. Положението на Фондацията на енциклопедия номер едно е същото, каквото е било винаги.
— Аха! И какво е било то винаги?
— Само това — поддържана от държавата научна институция и част от личните владения на негово августейшо величество императора.
Това, изглежда, не направи впечатление на заместник-префекта. Той изпусна няколко кръгчета дим.
— Много приятна теория, доктор Пирен. Предполагам, че притежавате харта с имперския печат, но какво е в действителност положението? Какво е отношението ви спрямо Смирно? Знаете ли, че сте на по- малко от петдесет парсека от столицата на Смирно? А Коном и Дарибоу?
— Нямаме нищо общо с никоя префектура — отвърна Пирен. — Като част от владенията на императора…
— Те не са префектури — напомни му хаут Родрик — сега са кралства.
— Добре, кралства. Нямаме нищо общо с тях. Като научна институция…
— По дяволите науката! — възкликна събеседникът му и произнесе звучна войнишка ругатня, която йонизира атмосферата. — Какво, по дяволите, има общо тя с факта, че в скоро време ще видим как Смирно завзема Терминус?
— А императорът? Нима ще седи със скръстени ръце?
Хаут Родрик се успокои.
— Слушайте, доктор Пирен, вие зачитате владенията на императора, Анакреон също, но Смирно може да не ги уважи. Не забравяйте, че ние току-що подписахме договор с императора — утре ще представя копие от него на този ваш Съвет, — който ни възлага отговорността да поддържаме ред в границите на старата префектура Анакреон в името на императора. В такъв случай нашите задължения са ясни, нали?
— Разбира се. Но Терминус не е част от префектурата Анакреон.
— Нито е част от префектурата Смирно. Не е част от никаква префектура.
— Смирно знае ли го?
— Не ме е грижа какво знае.
—
