Внезапен изблик на чувства наля с кръв сгърченото лице на Сът.
— Аз ви предпупреждавам, Хобър Малоу от Смирно, че ако ме арестувате, няма да има милост. Моите хора няма да се спрат пред нищо, за да разпространят истината за вас, а обикновените граждани на Фондацията ще се обединят срещу чуждестранния си владетел. Те притежават съзнанието за предопределеност, което един смирнианец никога не ще разбере — и това съзнание ще ви унищожи.
— Отведете го. Арестуван е — нареди спокойно Малоу на двамата души от охраната, които влязоха.
— Последната ви възможност — рече Сът.
Малоу изгаси пурата и дори не вдигна поглед. Пет минути по-късно Джаел се размърда и каза:
— Е, след като създадохте мъченик на каузата, какво ще последва?
Малоу престана да си играе с пепелника и вдигна поглед.
— Това не е онзи Сът, когато познавах. Този е заслепен бик. Галактиката ми е свидетел, много ме мрази,
— Тогава опасността е още по-голяма.
— По-голяма? Глупости! Той въобще е загубил всякаква способност да преценява.
— Прекалено уверен си, Малоу — рече мрачно Джаел. — Изпускащ възможността за народен бунт.
Малоу вдигна поглед, също така мрачен.
— Веднъж завинаги ти казвам, Джаел, няма възможност да избухне народно въстание.
— Самоуверен си!
— Уверен съм в Селдъновите кризи и в историческата закономерност на техните решения — вътрешни и външни. Този път не казах някои неща на Сът. Той се опита да постави под контрол самата Фондация чрез религиозни сили по същия начин, както контролира външните светове, и се провали — а това е най- сигурният признак, че в схемата на Селдън религията е изиграла ролята си.
Икономическият контрол действа по друг начин. Аз ще парафразирам твоя цитат на Салвор Хардин така — лош е атомният бластер, който не се насочва и в двете посоки. Корел постигна, благоденствие от нашата търговия, но същото се отнася и за нас. Ако корелианските заводи загинат без нашата търговия, ако търговската изолация доведе до загубата на това благоденствие във външните светове, същото ще постигне нашите заводи и нашето благоденствие.
А няма нито един завод, търговски център, корабна фирма, които да не са под мой контрол, които да не мога да притисна до крайност, ако Сът се опита да развива революционна пропаганда. Където пропагандата успее, или дори само има изгледи за успех, ще се погрижа благоденствието да изчезне. А където се провали, благоденствието Ще продължи да разцъфтява, защото моите заводи ще останат с пълната си работна сила.
Затова по същата логика, която ме кара да съм уверен, че корелианците ще се разбунтуват в защита на благоденствието, аз съм сигурен, че ние няма да се надигнем срещу него. Играта ще се играе до края.
— В такъв случай — заключи Джаел — ти установяваш плутокрация. Превръщаш ни в страна на търговци и търговци-принцове. А какво бъдеще ни очаква?
Малоу вдигна мрачното си лице и възкликна разгорещено:
— Какво ме интересува бъдещето? Несъмнено Селдън го е предвидил и е взел необходимите мерки. В бъдните времена ще има други кризи, когато силата на парите се превърне в мъртва мощ, каквато е сега религията. Нека моите наследници решават тези нови проблеми, както аз реших днешния.
КОРЕЛ — …И така след тригодишна война, която със сигурност е войната с най-малко сражения в историята, Република Корел се предаде безусловно, а Хобър Малоу зае място до Хари Селдън и Салвор Хардин в сърцата на хората от Фондацията.
Информация за текста
© 1951 Айзък Азимов
Isaac Asimov
Foundation, 1951
Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/377]
Последна редакция: 2008-06-29 13:44:54
