— Като например… Малоу се облегна назад.
— Сът, ще ви дам последна възможност. Не сте ми необходим, но мога да ви използвам. Затова ще ви разправя за какво става въпрос. И тогава ще имате възможност или да се присъедините към Мен и да получите място в коалиционното правителство, или да приемете ролята на мъченик и да изгниете в затвора.
— Вече веднъж опитахте този номер.
— Без да полагам много усилия, Сът. Подходящото време настъпи едва сега. Слушайте. — Малоу присви очи. — Когато кацнах за първи път на Корел — поде той, — подкупих Комодора с дреболиите и малките устройства, които представляват нормалния товар на всеки търговец. Отначало това беше Предвидено само като средство, което да ни даде достъп до някой стоманолеярен завод. Нямах по-нататъшни планове, но тази цел постигнах. Получих каквото исках. Но едва след като посетих Империята, за първи път разбрах какво оръжие мога да създам от търговията.
Изправени сме пред Селдънова криза, Сът, а Селдъновите кризи не се разрешават от отделни личности, а от силите на историята. Когато е планирал бъдещото развитие на историята ни, Хари Селдън не е разчитал на блестящи героични постъпки, а на огромния размах на икономиката и социологията. Така че решаването на различните кризи трябва да се извършва със силите, които съществуват в съответното време. В този случай — с търговията.
Сът вдигна скептично вежди и се възползва от паузата.
— Надявам се, че не съм с под нормален интелект, но е факт, че вашата мъглява лекция не изяснява твърде нещата.
— Ще ви изясни — увери го Малоу. — Помислете, че досега силата на търговията е била подценявана. Смяташе се, че е необходима жреческа каста под наш контрол, която да я превърне в мощно оръжие. Но не е така и това е моят принос към положението в Галактиката. Търговия без жреци! Само търговия! Тя е достатъчно силна. Нека говорим съвсем просто и определено. Сега Корел е във война с нас. Поради това търговията ни с него е преустановена. Но — забележете, че опростявам всичко като в задача за събиране — през последните три години Корел основаваше икономиката си все повече върху атомната техника, която ние въведохме и която само ние можем да продължим да доставяме. Какво смятате, че ще стане, когато малките атомни генератори започнат да се повреждат и едно след друго устройствата започнат да излизат от строя?
Най-напред ще откажат малките домашни уреди. След половин година от тази беизходица, която вие презирате, атомният нож на домакинята ще престане да действа. Печката й ще започне да дава дефекти. Миячката и машина няма да работи нормално. През някой горещ летен ден устройството за регулиране на температурата и влажността в къщата ще се повреди. Какво ще стане? •
Той помълча в очакване на отговор и Сът каза спокойно:
— Нищо. По време на война хората издържат на много лишения. ’
— Съвсем вярно. Издържат. Ще изпращат синовете си в неограничен брой да умират от ужасна смърт на повредени космически кораби. Ще изтърпяват вражески бомбардировки дори ако се наложи да се хранят с отвратителен хляб и да пият застояла вода в пещери на половин километър под земята. Но е твърде трудно да издържиш на малки липси и ограничения, когато го няма патриотичното вдъхновение, предизвикано от непосредствената опасност. Това ще бъде безиходица. Без жертви, бомбардировки и сражения.
Ще има само нож, който няма да реже, печка, която няма да пече, и къща, в която през зимата ще мръзнат. Това ще ги дразни и хората ще роптаят.
— На това ли основавате надеждите си, човече? — попита бавно и замислено Сът. — Какво очаквате? Бунт на домакините? Жакерия? Внезапно въстание на месарите и бакалите с техните сатъри и ножове, които ще викат „Върнете ни свръхчистещите атомни перални!“
— Не, сър — отвърна нетърпеливо Малоу. — Не очаквам нищо подобно. Очаквам обаче общ фон на недоволство и ропот, от който по-късно ще се възползват по-важни личности.
— Фабрикантите, притежателите на заводи, индустриалците на Корел. Когато изминат две години в безизходица, машините в заводите ще започнат една след друга да спират. Онези индустрии, които са се реконструирали напълно с нашите нови атомни устройства, внезапно ще установят, че загиват. Тежките индустрии ще се окажат масово и отведнъж притежатели единствено на отпадъци, които не работят.
— Заводите са работили добре, преди вие да отидете там, Малоу.
— Да, Сът, работеха, при една двадесета от печалбата, дори и да оставим настрана разходите за реконструкция към предатомното им състояние. Когато индустриалците, финансистите и обикновените хора бъдат срещу него, колко време ще издържи Комодорът
— Колкото сам пожелае, веднага щом се сети да вземе нови атомни генератори от Империята. Малоу се изсмя радостно.
— Не се сещате, Сът, бъркате също толкова зле като Комодора. Нищо не сте разбрали. Слушайте, човече, Империята нищо не може да подмени. Империята винаги е била област на огромни ресурси. Там всичко се изчислява в планети, звездни системи, цели сектори от Галактиката. Техните генератори са огромни, защото хората мислят в огромни мащаби.
Но ние —
С всичките си атомни щитове, достатъчно големи, за да предпазят град, кораб, цял свят, те въобще не са в състояние да създадат защитно поле за отделен човек. За да снабдяват някой град със светлина и топлина, те имат генератори, високи колкото шест етажа — видях ги, — докато нашите могат да се поместят в тази стая. А когато казах на един от атомните им специалисти, че в кутия с размерите на орех има атомен генератор, той едва не се задави от възмущение.
Ами че те вече не разбират собствените си колоси. Машините работят автоматично поколение след поколение, а хората, които се грижат за тях, са наследствена каста и ще се окажат безпомощни, ако в тази огромна структура изгори само една-единствена Д-лампа.
Цялата война е сражение между тези две системи; между Империята и Фондацията; между голямото и малкото. За да поемат контрол над някоя свят, те го подкупват с огромни кораби, които могат да воюват, но са лишени от всякаква икономическа стойност. Ние, от друга страна, подкупваме с малки неща, безполезни за война, но жизнено необходими за благоденствието и печалбите.
Някой крал или комодор ще вземе корабите и дори ще почне да воюва. През цялата история деспотичните владетели са заменяли благосъстоянието на поданиците си за онова, което смятат за чест, слава и завоевание. Но все пак от основно значение са малките неща в живота — и Аспер Арго няма да устои на икономическата депресия, която ще обхване Корел след две или три години.
Сът стоеше до прозореца с гръб към Малоу и Джаел. Беше рано вечерта и малкото звезди, които слабо светеха тук, в края на Галактиката, бляскаха върху фона на мъглявите, тънки Лещи, включващи останките от онази Империя, все още достатъчно голяма, която се биеше срещу тях.
— Не. Вие не сте необходимият човек — отсече Сът.
— Не ми ли вярвате?.
— Искам да кажа, че ви нямам доверие. Красноречив сте. Напълно ме заблудихте, когато Мислех, че съм ви поставил под подходящ контрол при първото ви пътуване до Корел. Когато смятах, че съм ви притиснал до стената на процеса, вие се измъкнахте от него и с демагогия се настанихте в кметското кресло. У вас няма нищо праволинейно; няма нито един мотив, който да е без друг зад него; няма изказване, което да е без поне три значения.
Да предположим, че сте предател. Да предположим, че посещението ви в Империята ви е донесло субсидия и обещания за власт. Вашите действия щяха да бъдат точно такива, каквито са сега. Щяхте да предизвикате война, след като сте подсилили, врага. Щяхте да принудите Фондацията да бездейства. И щяхте да давате правдоподобно обяснение на всичко, толкова, правдоподобно, че да убеди всички.
— Искате да кажете, че няма да се стигне до компромис? — попита кротко Малоу.
— Искам да кажа, че трябва да се махнете по собствено желание или чрез сила.
— Предупредих ви каква е единствената алтернатива на сътрудничеството.
