— Какво още има?
Незабелязано за самия себе си Тривайз бе седнал на стол близо до нейния, така че коленете им почти се докосваха. Той се наведе към лицето й.
— Когато наближихме Гея, ти беше на космическата станция. Ти беше онази, която ни хвана в капана, която излезе и дойде при нас, която оттогава насам е била винаги с нас, освен когато ядохме с Дом, а ти не сподели храната ни. По-специално, ти беше на „Далечната звезда“, когато се взе решението. Винаги ти…
— Аз съм Гея.
— Това не обяснява нещата. Заекът е Гея, камъчето е Гея. Всичко на планетата е Гея, но не всички са Гея поравно. Някои са по-равни от другите. Защо именно ти?
— А защо мислиш, че именно аз?
Тривайз почувства, че трябва да направи решителната крачка и каза:
— Защото мисля, че ти не си Гея. Мисля, че си нещо повече.
Блис подигравателно изпръхтя. Той невъзмутимо продължи:
— В момента, когато взимах решението, жената с говорителя…
— Гендибал я нарече Нови.
— Да, тази Нови каза, че Гея била насочена по своя път от роботите, които вече ги няма, и че се смятало, че тя е приучена да следва свой вариант на Трите закона на роботиката.
— Това е напълно вярно.
— И роботите не съществуват вече?
— Нови каза така.
— Нови не каза така. Спомням си точните й думи. Тя каза: „Гея е била образувана преди хиляди години с помощта на роботи, които някога, за кратък период, служили на хората, но вече не го правят.“
— Е добре, Трив, това не означава ли, че те повече не съществуват?
— Не. Означава, че вече не служат. Не биха ли могли вместо туй да управляват?
— Какъв абсурд!
— Или да контролират? Защо ти беше там, когато се взимаше решението? Не изглеждаше да си необходима. Нови ръководеше нещата и тя беше Гея. Каква нужда имаше от теб? Освен ако…
— Продължавай. Освен ако какво?
— Освен ако си надзирател, чиято роля е да следи Гея да не забравя Трите закона. Освен ако си робот, толкова умно направен, че не може да се различи от човека.
— Ако тук не могат да ме различат от човека, как мислиш, че ти ще ме различиш? — попита Блис с нотка на сарказъм в гласа си.
Тривайз потъна назад в стола.
— Не ме ли уверявахте всички, че съм имал дарбата да бъда сигурен, да взимам решения, да виждам изхода от различни положения и да вадя правилни заключения. Не аз твърдях това, ти го твърдеше за мен. Е, в мига, в който те видях, се почувствах неловко. Нещо при теб не беше в ред. Със сигурност съм поне толкова чувствителен към женския чар, колкото и Пелорат — мисля, че дори и повече, — а ти изглеждаш привлекателна жена. Но въпреки това нито за миг не почувствах и най-леко привличане.
— Ти направо ме унищожи.
Тривайз не обърна внимание на подигравателния й тон.
— Когато за пръв път се появи на нашия кораб, Янов и аз обсъждахме възможността за нечовешка цивилизация на Гея и щом Пелорат те видя, съвсем невинно попита: „Ти човек ли си?“ Вероятно един робот трябва да говори винаги истината, но — разбира се — може да бъде и уклончив. Ти каза само: „Нима не изглеждам като човек?“ Да, Блис, съвсем като човек изглеждаш, обаче аз ще те попитам отново: ти човек ли си?
Блис не каза нищо и Тривайз продължи:
— Мисля, че още в онзи първи момент съм почувствал, че не си. Ти си робот и аз някак съм успял да го доловя. Поради това мое усещане всички последвали събития имаха особено значение за мен и по- специално отсъствието ти от вечерята.
— Смяташ ли, че не мога да ям, Трив? Забравил ли си как хапнах от скаридите на вашия кораб? Уверявам те, че мога да го правя и да изпълнявам всички останали биологически функции, включително — бързам да изпреваря въпроса ти — и сексуални. Въпреки това и аз мога да потвърдя, че само по себе си то не доказва, че не съм робот. Роботите са стигнали върха на съвършенството още преди хиляди години. Още тогава те са можели да бъдат различени от човека единствено по мозъка си, и то от онези, които умеят да работят с ментална полета. Говорителят Гендибал навярно щеше да открие дали съм робот или човек, ако дори само веднъж си беше дал труда да ме разгледа. Той, разбира се, не го направи.
— Да, но въпреки че не разбирам от менталика, аз съм убеден, че ти си робот.
— И какво ако е тъй? — попита Блис. — Не признавам нищо, просто съм любопитна. Какво ако наистина съм робот?
— Не е нужно да признаваш каквото и да било. Аз зная, че си робот. Трябваше ми едно-единствено последно мъничко доказателство и то беше спокойната ти увереност, че можеш да блокираш Гея и да разговаряш с мен като отделен човек. Не смятам, че ако беше част от Гея, щеше да имаш възможността да го правиш. Ти обаче не си. Ти си робот-надзирател и, следователно, си извън Гея. Чудя се само колко ли роботи-надзиратели са й нужни…
— Повтарям: не признавам нищо, но съм любопитна. Какво ако съм робот?
— В такъв случай искам да зная как ще постъпиш с Янов Пелорат. Той ми е приятел и в известна степен е дете. Мисли си, че те обича. Мисли си, че иска само онова, което ще му дадеш и че вече си му дала достатъчно. Той не знае и не може да си представи колко боли, когато загубиш любовта си, или — ако вземем конкретния случай — колко много ще страда, като научи, че не си човек.
— А познаваш ли ти болката от загубената любов?
— Имал съм подобни изживявания. Не съм водил затворен живот като Янов. Не съм пропилял дните си и не съм се упойвал от интелектуално дирене, което да погълне всичко останало, дори съпругата и детето. А при него е така. И сега изведнъж заради теб той се отказва от всичко. Не искам да го боли. Няма да го позволя. Ако съм послужил на Гея, имам право на награда и тя ще е да ме увериш, че ще бдиш над здравето и доброто душевно състояние на Янов Пелорат.
— Да се престоря ли, че съм робот, и да ти отговоря?
— Да, и то веднага.
— Добре тогава. Представи си, че съм робот, Трив, и действително изпълнявам някаква контролна функция. Представи си, че има няколко, много малко на брой роботи, че тяхната роля прилича на моята и си представи също, че се срещаме много рядко. Представи си, че наш основен принцип е необходимостта да се грижим за човека и си представи, че на Гея няма хора в истинския смисъл на думата, защото всички са част от едно цялостно планетарно същество. Представи си, че се реализираме, като се грижим за Гея, но това не ни стига. Представи си, че в нас има нещо примитивно, което жадува за човека, съществувал по времето, когато роботите са били създадени. Не ме разбирай погрешно, аз не твърдя, че съм чак толкова стара — дори ако приемем, че съм робот. Аз съм на такава възраст, на каквато ти казах, че съм, или най-малкото — ако приемем, че съм робот — на възраст, отговаряща на срока на съществуването ми. И все пак — ако приемем, че съм робот — моят основен принцип ще бъде такъв, какъвто винаги е бил, и аз ще искам да се грижа за човека. Пел е човек. Той не е част от Гея и е прекалено стар, за да се превърне в такава. Той желае да остане на Гея с мен, защото няма твоето усещане. Той не смята, че съм робот. Е добре, аз също го желая. Ако приемеш, че съм робот, ще видиш, че бих могла да го желая. Аз съм способна на всички човешки реакции и ще го обичам. Ако настояваш, че съм робот, сигурно не ме смяташ за способна на любов в мистичния човешки смисъл на тази дума, но няма да можеш да различиш реакциите ми от онова, което би нарекъл любов. Така че какво значение има то?
Тя млъкна и го погледна с непреклонна гордост.
— Казваш, че не би го напуснала? — попита Тривайз.
— Ако приемеш, че съм робот, сам можеш да си отговориш, че по силата на Първия закон никога не бих могла да го напусна, освен ако той не ми заповяда да го направя, и ако — в допълнение — аз не съм убедена, че наистина го мисли и че бих го наранила повече, оставайки при него.
