Сейшел. Говорителят от Втората фондация се връща на Трантор, убеден че той е уредил нещата, а онази жена, Нови, отива с него, за да се погрижи да започнат промените, които ще доведат до създаването на Галаксея. И никоя от двете фондации изобщо не осъзнава, че Гея съществува. Това е направо удивително.
— Да — кимна Тривайз. — Всички тези факти са ми известни. Но ние, разбира се, знаем, че Гея съществува и можем да го докажем.
— Блис не мисли така. Твърди, че никой няма да ни повярва и че бързо ще го разберем. Освен това има една причина, поради която нямам намерение въобще да напускам Гея.
Думите му мигом извадиха Тривайз от разсеяността. Той вдигна поглед и попита:
— Какво?
— Ще остана тук. Знаеш ли, просто не мога да се позная. Само преди седмици си живеех самотно на Терминус — така, както десетилетия съм живял. Бях се потопил в своите мисли и архиви и никога не съм си представял нищо друго, освен че един ден ще стигна до смъртта си все така потънал в мислите и архивите си, продължавайки да живея самотно или може би да вегетирам самодоволно. Тогава съвсем неочаквано станах пътешественик в космоса и се забърках в галактичната криза. И… не се смей, Голан, открих Блис.
— Не се смея, Янов — рече Тривайз, — но сигурен ли си, че знаеш какво вършиш?
— О, да. Въпросът за Земята вече не е важен за мен. Фактът, че това е бил единственият свят с разнообразна екология и разумен живот беше изяснен добре. Знаеш каква е причината — Вечните.
— Да, зная. Та ти на Гея ли ще останеш?
— Естествено. Земята е минало, а аз съм уморен от миналото. Гея е бъдещето.
— Ти не си част от Гея, Янов. Или мислиш, че можеш да станеш частица от този свят?
— Блис казва, че до известна степен мога — ако не биологично, то поне интелектуално. Разбира се, с нейна помощ.
— Но след като тя е част от това, как вие двамата ще имате общ живот, обща гледна точка и общи интереси…
Намираха се на открито и Тривайз се загледа мрачно в тихия плодороден остров, морето отвъд него и другия остров на хоризонта, полилавял от разстоянието. Всичко беше мирно, цивилизовано, живо и единно.
— Янов — продължи той, — тя е цял един свят, а ти си само индивид. Ами ако й омръзнеш? Тя е млада…
— Мислил съм за това, Голан. От дни насам за нищо друго не мисля. Очаквам, че ще й омръзна; не съм романтичен глупак. Но каквото и да ми даде тя дотогава, ще бъде достатъчно. Дори вече съм получил от нея повече, отколкото съм смятал, че може да има в живота. Даже от този момент нататък да не я видя, пак няма да се почувствам излъган.
— Не вярвам — каза меко Тривайз. — Мисля, че ти си романтичен глупак, но аз и не те искам друг. Янов, не се познаваме от много време, обаче седмици наред сме били заедно всеки миг. И — съжалявам, ако звучи глупаво, — но много те харесвам.
— И аз теб, Голан — каза Пелорат.
— И не искам да те наранят. Трябва да говоря с Блис.
— Не, не, моля те, недей. Ще й четеш конско.
— Няма да й чета конско. Не всичко е свързано само с теб. Искам да поговоря на четири очи. Моля те, Янов, не ща да го правя зад гърба ти, така че дай съгласието си да разговарям с нея и да оправя някои недоразумения. Ако остана доволен, на сбогуване ще ти изкажа моите най-сърдечни поздравления и благопожелания и винаги ще си държа езика зад зъбите, каквото и да се случи.
— Ще развалиш нещата — поклати глава Пелорат.
— Няма, обещавам ти. Умолявам те…
— Добре, но нали ще бъдеш внимателен, скъпи ми приятелю?
— Имаш честната ми дума.
91
— Пел каза, че си искал да ме видиш — обърна се към него Блис.
— Да — отвърна Тривайз.
Бяха в малкия апартамент, който му предостави Гея.
Блис грациозно седна, кръстоса крака и проницателно го погледна. Красивите й кафяви очи сияеха, дългата й тъмна коса блестеше.
— Не ме одобряваш, нали? — каза тя. — Не ме одобряваше още от самото начало.
Тривайз продължаваше да стои прав.
— Ти си наясно с умовете и тяхното съдържание — отвърна той. — Знаеш какво мисля за теб и защо го мисля.
Блис бавно поклати глава.
— За Гея умът ти е забранена територия. Твоето решение беше необходимо и то трябваше да бъде решение, взето от ясен и недокоснат разсъдък. Когато завладяхме кораби ви, поставих теб и Пел в успокояващо поле, защото това беше много важно. Паниката или гневът можеха да те унищожат и вероятно в решителния момент щеше да се окажеш безполезен. Толкоз. Никога не бих прекрачила тази граница, така че не зная какво мислиш.
— Решението, което трябваше да взема, вече е взето. Реших нещата в полза на Гея и Галаксея. Защо тогава са всички тия приказки за чистия и недокоснат ум? Получи онова, което искаше, и сега можеш да правиш с мен, каквото пожелаеш.
— Нищо подобно, Трив. В бъдеще сигурно ще потрябват още решения. Ти трябва да останеш такъв, какъвто си и докато си жив, ще бъдеш рядък природен ресурс за Галактиката. Несъмнено в нея има и други като теб, други като теб ще се появяват и занапред, но въпреки това не можем да те докоснем.
Тривайз се замисли.
— Ти си Гея, а аз не искам да разговарям с Гея. Искам да разговарям с Блис като с отделен човек, ако това изобщо е възможно.
— Възможно е. Ние не съществуваме само в някаква обща маса. Аз мога да блокирам Гея за определено време.
— Предполагах, че можеш — каза Тривайз. — Сега направила ли си го?
— Да.
— В такъв случай, нека първо да заявя, че според мен ти играеш игрички. Може би не си влизала в ума ми, за да не повлияеш на решението, но положително си шетала из ума на Янов. Вярно ли е?
— Мислиш ли, че съм го направила?
— Да, мисля. В решителния момент Янов ми припомни собствения си възглед за Галактиката като за жив организъм и тъкмо това ме накара да взема своето решение. Мисълта може и да е била негова, но умът, който я задейства, беше твоят, нали?
— Мисълта беше в неговия ум — рече Блис, — ала там имаше и много други мисли. Аз изгладих пътя пред този спомен за живата Галактика, но не и пред останалите. Поради туй конкретната мисъл лесно се изплъзна от съзнанието му и се оформи в думи. Имай предвид обаче, че не аз я създадох. Тя съществуваше.
— И все пак, това е непряка намеса в пълната независимост на моето решение, нали?
— Гея сметна за необходимо.
— Така ли? Е добре, може да се почувстваш по-спокойна или дори по-благородна, ако знаеш, че макар забележката на Янов да ме накара да взема решението в онзи момент, смятам, че щях да взема същото решение, дори ако той не беше казал нищо или ако се бе опитал да ме убеди в друго. Искам да го знаеш.
— Удовлетворена съм — каза хладно Блис. — Това ли искаше да ми съобщиш, когато помоли да ме видиш?
— Не.
