мястото. Ето защо се насилих да вярвам като последна глупачка, че щитът е достатъчен. Не се вслушах в никакви предупреждения.
— Ако сме търпеливи, все още можем да победим.
— Ще дадеш заповед да се стреля по другия кораб?
— Не, не мога, кмете, но обстоятелствата се променят. Всъщност на сцената вече излиза нов актьор.
Той посочи към екрана. Компютърът автоматично бе го разделил на две и във всяка половина имаше по един кораб.
— Можеш ли да увеличиш изображението, Лионо?
— Никакъв проблем. Човекът от Втората фондация е опитен. Позволено ни е да правим всичко, което няма да го притесни.
— Ама това е „Далечната звезда“! — възкликна Бранно, изучавайки екрана. — Сигурна съм. И предполагам, че Тривайз и Пелорат са на борда.
Тя помълча за момент, след което добави с горчивина:
— Освен ако и те не са били заменени от хора на Втората фондация. Моят гръмоотвод наистина е много ефективен. Ех, ако и щитът ми беше по-здрав.
— Търпение! — прекъсна я Кодел.
В командната зала на кораба отекна глас и Бранно някак си разбра, че този глас не се състои от звукови вълни. Долови го направо в ума си, а един поглед към Кодел бе достатъчен да й подскаже, че и той го е уловил.
— Чуваш ли ме, кмете Бранно? — попита гласът. — Ако ме чуваш, не си прави труда да отговаряш. Достатъчно е само да го помислиш.
— Кой си ти? — попита тихо Бранно.
— Аз съм Гея.
86
Всеки от трите кораба по същество беше в покой спрямо останалите два. Обикаляха съвсем бавно около Гея, подобно на далечен спътник на планетата, състоящ се от три части. Придружаваха я в безкрайното й пътешествие около нейното слънце.
Тривайз седеше и наблюдаваше екрана, уморен от предположения каква ли би могла да бъде ролята му, за какво беше докаран тук от хиляди парсека разстояние.
Звукът в ума му не го стресна. Той дори като че ли го беше очаквал.
— Чуваш ли ме, Голан Тривайз? — попита гласът. — Ако ме чуваш, не си прави труда да отговаряш. Достатъчно е само да го помислиш.
Тривайз се огледа. Пелорат, явно стреснат, се взираше в различни посоки, сякаш се опитваше да открие източника. Блис седеше безмълвна с ръце, отпуснати в скута й. Съветникът дори за миг не се усъмни, че и тя е наясно за звука.
Той пренебрегна заповедта да използва мисли и заговори с подчертано отчетлива дикция.
— Не разбирам за какво е всичко това и няма да направя нищо, което искате от мен.
— Ще разбереш — отговори гласът.
87
— Вие всички ме чувате в ума си — каза Нови — и сте свободни да отговаряте наум. Аз ще направя тъй, че да се чувате и един друг. Достатъчно близо сме, така че при нормалната светлинна скорост на менталното поле няма да има забавяне в комуникациите. Като начало, тук сме, понеже така е наредено.
— По какъв начин? — долетя гласът на Бранно.
— Не чрез ментална намеса — отвърна Нови. — Гея не се намесва в ничий ум. Това не е начинът, по който действаме. Ние просто се възползвахме от амбициите ви. Кмет Бранно искаше незабавно да създаде Втора империя, а говорителят Гендибал — да бъде Първи говорител. Достатъчно бе тези желания да се подклаждат селективно и разумно.
— Зная как бях докаран тук — рече сковано Гендибал. И наистина знаеше. Както и защо бе толкова нетърпелив да излезе в космоса, да преследва Тривайз. Знаеше защо бе толкова сигурен, че може да се справи с всичко. Причината бе Нови… О, Нови!
— Ти си специален случай, говорителю Гендибал. Твоята амбиция беше много силна, но в теб имаше и мекота, която позволи процедурата да се съкрати. Ти си бил обучаван да бъдеш внимателен с човек, когото смяташ за по-долу от теб във всяко отношение. Аз се възползвах от тази ти черта. Чувствам/чувстваме се дълбоко засрамени. Оправданието ни е, че бъдещето на Галактиката е в опасност.
Гласът на Нови (въпреки че не говореше с гласните си струни) зазвуча по-мрачно, а лицето й още повече се изопна.
— Това беше моментът. Гея не можеше повече да чака. В продължение на един век хората от Терминус разработваха ментален щит. Ако още едно поколение бъдеше оставено да върши, каквото си поиска, щитът щеше да стане непроницаем дори за Гея и те щяха свободно да използват физическите си оръжия срещу нас. Галактиката нямаше да може да им се противопостави и веднага щеше да се създаде Втора галактична империя по подобие на Терминус независимо от Плана на Селдън. Кмет Бранно трябваше някак да бъде притисната да направи своя ход, докато щитът все още не е усъвършенстван. Както и Трантор. Планът на Селдън действаше отлично, защото самата Гея работеше върху точното му спазване. А на Трантор повече от век е имало съзерцателни и пасивни Първи говорители и затова планетата е вегетирала. Сега обаче Стор Гендибал се издигна бързо и сигурно би станал добър Първи говорител. Под негово управление Трантор щеше да поеме дейна роля, да концентрира физическа сила, да разбере колко опасен е Терминус и да предприеме бързи действия срещу него. Ако той получеше възможност да действа преди менталният щит да бъде усъвършенстван, Планът на Селдън щеше да се изчерпи със създаване на Втора галактична империя по подобие на Трантор независимо от народите на Терминус и Гея. Следователно трябваше някак да накараме Гендибал да предприеме своя ход, преди да е станал Първи говорител. Работихме внимателно по проблема от десетилетия насам й докарахме и двете фондации до подходящото място в подходящото време. Повтарям всичко това главно за да ме разбере съветникът Голан Тривайз от Терминус.
Тривайз веднага се намеси, забравяйки за усилието да разговаря чрез мисли, и решително каза:
— Аз не разбирам. Какво лошо има в двата варианта за Втора галактична империя?
— Втората галактична империя, разработена по подобие на Терминус — поясни Нови, — ще представлява военна империя, създадена чрез борба и съперничество. Тя няма да бъде нищо друго освен преродената първа Империя. Така мисли Гея. Втората галактична империя, основана по подобие на Трантор, ще трябва да бъде покровителствена, създадена с изчисления, поддържана с изчисления и във вечна агония, пак с изчисления. Положението ще е безизходно. Така мисли Гея.
— А какво може да ни предложи тя като алтернатива? — попита Тривайз.
— Една по-обширна Гея! Галаксея! Всяка населена планета — жива като Гея. Всяка жива планета — включена в системата на още по-висш хиперпространствен живот. Всеки свят, всяка звезда, всяко късче междузвезден газ — участници в този живот. Дори голямата централна черна дупка… Жива галактика, която може да се окаже полезна по начини, които все още не сме в състояние да предвидим. Живот, коренно различен от онова, което е било, без повтаряне на никоя от старите грешки.
— Правейки нови — измърмори саркастично Гендибал.
— Бяха ни необходими хиляди геянски години, за да постигнем всичко туй.
— Но не и в галактичен мащаб.
— И каква е ролята ми тук? — попита Тривайз, връщайки се на своята си тема, без да обръща внимание на кратката размяна на реплики.
Гласът на Гея, насочван чрез ума на Нови, прогърмя:
— Избирай! Коя да бъде алтернативата?
Последва дълго мълчание. Най-накрая Тривайз го наруши с менталния си глас, тъй като бе твърде
