бързо нарастващата сложност на ума й, изкрещя: — Коя си ти?
Лицето й за миг придоби тъжно изражение.
— Учителю, говорителю Гендибал — каза тя. — Моето истинско име е Сурановирембластиран и аз съм Гея.
Това бе всичко, което изрече, но в изблик на внезапен гняв Гендибал увеличи собствената си ментална аура и сега, когато кръвта му кипеше, с голямо умение избегна засилващия се сноп лъчи и по-силно отпреди прикова Бранно. Същевременно обхвана и ума на Нови в силна, мълчалива борба.
Със същото умение тя го задържа на разстояние, но не успя или може би не пожела да затвори ума си за него.
Той заговори, както би сторил с друг говорител:
— Ти си играла роля, заблуждавала си ме, примамила си ме тук, а всъщност си от оная раса, от която е бил и Мулето.
— Мулето беше анормален, говорителю. Аз/ние не сме Мулета. Аз/ние сме Гея.
В онова, което тя предаде комплексно, се очерта цялата същност на нейния свят — далеч по-добре, отколкото би могъл да бъде описан с думи.
— Жива планета — каза Гендибал.
— И то с ментално поле, несравнимо по-силно от твоето. Моля те, не се съпротивлявай. Страхувам се да не ти навредя, а не желая да го правя.
— Дори в качеството си на жива планета, ти не си по-могъща от общността на колегите ми от Трантор. Ние също, в известен смисъл, сме жива планета.
— Вие сте само няколко хиляди души в ментално сътрудничество, говорителю, и ти не можеш да разчиташ на тяхната помощ, защото аз съм я блокирала. Провери и ще видиш.
— Какво смяташ да правиш, Гея?
— Говорителю, надявам се, че ще ме наричаш Нови. Онова, което представлявам сега, е Гея, но също така съм и Нови, а по отношение на теб съм само Нови.
— Какво смяташ да правиш, Гея? — повтори Гендибал.
След ментално трепване, което навярно беше еквивалент на въздишка, Нови каза:
— Ще останем в троен пат. Ти ще държиш кмета Бранно през менталния й щит, аз ще ти помагам и ние няма да се уморим. Предполагам, че ще запазиш влиянието си и над мен, както аз — моето върху теб, и пак никой няма да се умори. Така ще продължава.
— Докога?
— Както ти споменах, очакваме съветника Тривайз от Терминус. Той е човекът, който ще намери изход от пата.
84
Компютърът на борда на „Далечната звезда“ определи местонахождението на двата кораба и Голан Тривайз ги изкара заедно на разделения на две екран.
И двата бяха кораби на Фондацията. Единият представляваше копие на „Далечната звезда“ — несъмнено този на Компор. Другият беше по-голям и далеч по-мощен.
Той се обърна към Блис:
— Е, знаеш ли какво става сега? Има ли нещо, което можеш да ми кажеш?
— Не се тревожи! Те няма да ти навредят.
— Защо всички сте убедени, че аз седя тук, целият треперещ от паника? — раздразнено попита Тривайз.
— Остави я да говори, Голан — бързо се намеси Пелорат. — Не й се сопвай.
Тривайз вдигна нетърпеливо ръцете си в знак на съгласие.
— Няма да се сопвам. Говорете, лейди.
— На големия кораб е управителят на вашата Фондация. С нея…
— Управителят ли? — възкликна изненадан Тривайз. — Да не би да искаш да кажеш, че там е старата госпожа Бранно?
— Положително не това й е титлата — рече Блис развеселена и устните й леко трепнаха. — Но тя е жена, да. — Замълча за момент, като че ли внимателно се вслушваше в големия организъм, от който беше част. Името й е Харлабранно. Изглежда странно, загдето е само от четири срички, след като е толкова важна в нейния свят, но предполагам, че негеянците имат свое собствено мнение по въпроса.
— Сигурно — сухо каза Тривайз. — Мисля, че ти ще я наречеш Бран. Но какво прави тя тук? Защо не е на… Разбирам. Гея я е примамила и нея. Нали?
Блис не отговори на въпроса му.
— С нея е Лионокодел — продължи тя. — Петсрично име, въпреки че й е подчинен. Това изглежда като липса на уважение. Той е висш служител от вашия свят. С тях са и още четирима, които контролират оръжията на кораба. Искаш ли да знаеш имената им?
— Не. Допускам, че на другия кораб има един човек — Мун Ли Компор, представител на Втората фондация. Очевидно вие сте докарали тук и двете Фондации. Защо?
— Не е точно така, Трив… искам да кажа, Тривайз.
— О, продължавай да ме наричаш Трив. Пет глътки кометен газ не давам.
— Не е точно така, Трив. Компор е напуснал кораба и е заменен от двама души. Единият е Сторгендибал, важен служител на Втората фондация. Наричат го говорител.
— Важен служител ли? Предполагам, че притежава ментална сила.
— О, да, голяма.
— Ще можеш ли да се справиш с това?
— Разбира се. Вторият човек на кораба е Гея.
— Една от вашите хора?
— Да. Името й е Сурановирембластиран. Би трябвало да е с много повече срички, но дълго време се е намирала далеч от мен/нас/останалите.
— В състояние ли е тя да задържи един висш служител на Втората фондация?
— Не тя, а Гея го държи под влиянието си. Тя/аз/ние можем да го смажем.
— Това ли ще направите? Тя ще унищожи него и Бранно, така ли? Защо? Да не би Гея да иска да премахне фондациите и да създаде своя собствена Галактична империя? Отново Мулето ли? По-велико Муле…
— Не, не, Трив. Не се безпокой. Не бива. Те и тримата са в задънена улица. Чакат.
— Какво чакат?
— Твоето решение.
— Хайде пак! Какво решение? Защо аз трябва да решавам?
— Моля те, Трив — каза Блис. — Скоро ще ти бъде обяснено. Аз/ние/тя казахме толкова, колкото засега е възможно.
85
— Ясно е, че направих грешка, Лионо, и то вероятно фатална — въздъхна изтощена Бранно.
— Необходимо ли е да се изрича такова нещо? — промърмори Кодел, без да си мърда устните.
— Те знаят какво мисля. Няма да навреди повече, че го казвам. Знаят какво мислиш и ти, независимо че не си движиш устните. Трябваше да изчакам още, докато щитът стане по-мощен.
— Как можехте да го сторите, кмете? Ако бяхме чакали да се подсигурим двойно, тройно и четворно, щеше да ни отнеме безкрайно много време. Разбира се, искаше ми се да не тръгваме ние самите. Щях да съм по-спокоен, ако експериментирах с някого другиго — може би с вашия гръмоотвод Тривайз.
— Не желаех да ги предупреждавам, Лионо — обясни Бранно. — И все пак ти напипа същността на моята грешка. Трябваше да изчакам, докато щитът стане достатъчно непроницаем. Не напълно, но достатъчно. Знаех, че още пропуска чувствително, но нямах търпение да чакам повече. Докато се ликвидира утечката, мандатът ми сигурно щеше да приключи, а аз исках това да стане по мое време и лично да бъда на
