— Бих желала повече доказателства от голословните ти твърдения.
— Планетата е опасана от ментално поле. Тя е дом на много Мулета. Ако осъществиш мечтата си да унищожиш Втората фондация, ти ще се превърнеш в роб на тази планета. С какво толкова са ти навредили хората от Втората фондация — говоря за конкретна, а не за въображаема или теоретична вреда? А сега си задай въпроса какви злини ти е причинило едно-единствено Муле.
— Това все още са само твърдения.
— Докато сме тук, не мога да направя нищо повече. Следователно предлагам примирие. Дръж щита си включен, ако не ми вярваш, но бъди готова да ми сътрудничиш. Нека се доближим заедно до планетата и когато се убедиш, че е опасна, аз ще неутрализирам менталното й поле, а ти ще заповядаш на своите кораби да я завладеят.
— И после какво?
— После Първата фондация ще се изправи срещу Втората, но поне без намесата на външни сили. Тогава битката ще бъде чиста, а сега, както виждаш, ние не смеем да премерим сили, защото и двете фондации са притиснати.
— Защо не каза това преди?
— Исках да те убедя, че не сме врагове и можем да си сътрудничим. Но тъй като очевидно няма да го постигна, просто ти предлагам сътрудничество.
Бранно помълча и дори замислено сведе глава, а после отвърна:
— Опитваш се да ме приспиш с песнички. Как ще обезвредиш сам менталното поле на цяла планета с Мулета? Тази мисъл е толкова нелепа, че не мога да приема предложението ти за осъществимо.
— Аз не съм сам — възрази Гендибал. — Зад гърба ми е Втората фондация с цялата си мощ и тази мощ, насочена чрез мен, ще се погрижи за Гея. Още повече, тази мощ може по всяко време да пробие щита ти, все едно че е тънка мъгла.
— Ако е така, защо се нуждаеш от моята помощ?
— Защото не е достатъчно просто да се премахне полето. Втората фондация не може завинаги да се посвети на задачата да обезврежда ментални полета, нито пък аз мога да прекарам остатъка от живота си в танцуване на този словесен менует с теб. На нас ни трябва физическото действие, което твоите кораби ще осигурят. И освен това, ако със силата на здравия разум аз не мога да ти докажа, че е възможно двете фондации да гледат една на друга като на съюзници, вероятно тази съвместна рискована операция ще се окаже по-убедителна. Делата успяват там, където думите са слаби.
Последва втори момент на мълчание, след който Бранно заяви:
— Иска ми се да се приближим още до Гея, щом можем да го направим съвместно. Но друго не обещавам.
— То е достатъчно — отвърна Гендибал и се наведе над компютъра.
— Учителю — обади се Нови, — не предприемай нищо повече. Трябва да чакаме съветника Тривайз от Терминус.
XIX. РЕШЕНИЕТО
81
С леко раздразнение в гласа си Янов Пелорат ораторстваше:
— Наистина, Голан, изглежда никой не се интересува от факта, че за пръв път в един умерено дълъг живот — Блис, уверявам те, не прекалено дълъг — аз пътувам из Галактиката. Но щом стъпя на някой свят, отново тръгваме и се завръщаме в космоса, преди да съм получил възможност да го изуча. Това ми се случва вече за втори път.
— Да — рече Блис, — само че ако не беше напуснал толкова бързо предишния свят, кой знае докога нямаше да ме срещнеш. Това сигурно компенсира първия път.
— Така е. Честно казано, ми… мила моя, компенсира го.
— Пел, и този път можеш да си тръгнеш от планетата, но имаш мен, а аз съм Гея — толкова, колкото и всяка друга нейна частица.
Тривайз, който намръщен слушаше размяната на реплики, заяви:
— Това е възмутително. Защо Дом не дойде с нас? Космосе, никога няма да свикна с тези едносрични съкращения. От име с двеста и петдесет срички да използваме само една! Ако всичко е толкова важно, ако самото съществуване на Гея зависи от него, защо той не дойде с нас?
— Аз съм тук, Трив — рече Блис, — а аз съм толкова Гея, колкото е и той. — После тъмните й очи се насочиха встрани и нагоре. — Дразниш ли се, като те наричам Трив?
— Да, дразня се. Името ми е Тривайз. Две срички: Три-вайз.
— Чудесно. Не искам да те ядосвам, Тривайз.
— Не се ядосвам, а се дразня. — Той внезапно се изправи, отиде от единия до другия край на стаята, настъпи протегнатите крака на Пелорат (който бързо ги прибра), после се върна на мястото си. Спря и се обърна към Блис.
Посочи я с пръст.
— Слушай! Аз май вече не съм господар на самия себе си! Докараха ме с хитрост от Терминус до Гея и дори когато започнах да подозирам, че е така, изглеждаше, че няма начин да премахна външното влияние. И сега, когато съм тук, ми се казва, че целта на идването ми била да спася Гея. Защо? Как? Какво е Гея за мен или какво съм аз за нея, та ще трябва да я спасявам? Няма ли друг сред квинтилионите човешки същества в Галактиката, който може да свърши тази работа?
— Моля те, Тривайз — каза Блис и изведнъж цялото й изкуствено приповдигнато настроение изчезна, а лицето й придоби унил вид. — Не се сърди. Виж, вече изговарям името ти правилно и ще бъда съвсем сериозна. Дом те помоли да си търпелив.
— В името на всички планети в Галактиката — обитаеми или не — повече не искам да съм търпелив. Ако действително съм толкова важен, не заслужавам ли обяснение? И като за начало пак ще попитам: защо Дом не дойде с нас? Не е ли достатъчно сериозно за него да бъде тук, на „Далечната звезда“?
— Той е тук, Тривайз — рече Блис. — Щом като аз съм тук и той е тук, както и всички от Гея са тук — всяко живо същество и всяка частица от планетата.
— Теб това те задоволява, но моят начин на мислене е друг. Аз не съм геянец. Не можем да наврем цялата планета на моя кораб, можем да приемем само един човек. Ти си тук, а Дом е част от теб. Много добре. Защо не взехме Дом, а ти да си част от него?
— Само поради една причина — отговори Блис. — Пел, искам да кажа Пе-ло-рат, помоли аз да бъда на кораба с вас, а не Дом.
— Показал се е галантен. Кой ще приеме това несериозно?
— Виж сега, скъпи ми приятелю — намеси се Пелорат и се изправи с почервеняло лице. — Бях доста сериозен. Приемам факта, че е без значение кой компонент от геянското цяло е на кораба, и ми е по- приятно, че тук си ти, Блис, а не Дом, а и за теб трябва да е същото. Хайде, Голан, държиш се детински.
— Тъй ли? — здравата се намръщи Тривайз. — Добре тогава. Така да бъде — той отново посочи Блис. — Каквото и да очаквате, уверявам те, че няма да го направя, ако не ме третирате като човешко същество. За начало имам два въпроса: какво точно се иска от мен? И защо именно аз?
Блис разтвори широко очи и отстъпи крачка назад с думите:
— Моля те, не мога да ти кажа сега. Цялата Гея не може да ти каже. Първо, ти трябва да дойдеш до мястото, без да знаеш нищо. Там трябва да научиш всичко. След това трябва да направиш онова, което е нужно, но спокойно и без емоции. Ако продължаваш да си като сега, нищо няма да помогне и по един или друг начин ще дойде краят на Гея. Трябва да промениш това си чувство, а и аз не зная как точно може да стане.
— Дом щеше ли да знае, ако той беше тук? — настоя безмилостно Тривайз.
— Дом е тук — отговори Блис. — Той/аз/ние се питаме как да те успокоим. Трудно ни е да разберем човешко същество, което не може да намери мястото си в схемата на нещата и не се чувства част от едно