окуражаващо.
Деларми рече:
— Предполагам, че Първият говорител и ти наричате тази… хм, организация Антимулета, понеже те, изглежда, се стремят да държат Галактиката в посоката на Плана на Селдън, вместо да го разрушат, както Мулето е направил. Ако Антимулетата действат така, защо да са опасни?
— А защо ще се трудят, ако не с някаква цел? Ние не знаем каква е тя. Някой циник може да каже, че възнамеряват да се включат в някакъв бъдещ момент и да обърнат потока в друга посока, която може да задоволява тях далеч повече, отколкото нас. Такова поне е моето усещане, въпреки че аз не съм се специализирал в цинизма. Готова ли е говорителката Деларми да поддържа от любов и доверчивост — неща, които ние всички знаем, че съставят толкова голяма част от нейния характер — че те са космически алтруисти, които вършат вместо нас работата ни, без дори да помислят за награда?
При тези думи край Масата заромоли тих смях и Гендибал разбра, че е спечелил. Деларми пък разбра, че е загубила, защото през твърдия й ментален контрол като внезапен лъч яркочервена слънчева светлина през балдахин от листа премина вълна от ярост.
Гендибал каза:
— Когато за пръв път проучвах инцидента с демския фермер, побързах да заключа, че зад него се крие някой говорител. Щом забелязах промяната в ума на демянката, разбрах, че съм прав за заговора, но не и за заговорника. Извинявам се за погрешното тълкувание и моля обстоятелствата да бъдат отчетени като смекчаващи вината ми.
Първият говорител рече:
— Мисля, че това може да се тълкува като извинение…
Намеси се Деларми. Тя отново бе съвършено спокойна: лицето й — дружелюбно, гласът — като чист захарин.
— С цялото ми уважение, Първи говорителю, ако мога да те прекъсна, хайде да зарежем тази история с импийчмънта. В момента аз не бих гласувала за осъждане и мисля, че и никой друг не би го сторил. Даже предлагам импийчмънтът да бъде заличен от неопетненото досие на говорителя. Говорителят Гендибал умело се оправда. Поздравявам го за това, както и за разкриването на една криза, която ние бихме могли да оставим да тлее безкрайно и с неизчислими резултати. Поднасям на говорителя моите чистосърдечни извинения за по-раншната ми враждебност.
Тя буквално засия към Гендибал и той с нежелание й се възхити за начина, по който незабавно смени посоката, за да изостави неизгодната си позиция. Освен това чувстваше, че всичко е само подготовка за атака от друга посока.
Бе сигурен, че задаващото се няма да е приятно.
35
Когато се насилеше да бъде чаровна, говорителката Делора Деларми знаеше как да овладее Масата. Гласът й стана мек, усмивката — снизходителна, очите й заблестяха, тя цялата се превърна в неподозирана сладурана. Никой не се осмеляваше да я прекъсне, всички зачакаха гърмът да удари.
Тя каза:
— Благодарение на говорителя Гендибал разбрахме какво трябва да направим. Ние не виждаме Антимулетата и не знаем нищо за тях, като се изключат ефимерните им докосвания до умовете на хората тук — в крепостта на самата Втора фондация. Не знаем какво планира центърът на властта на Първата фондация. Може да се окажем пред някакво съглашателство между Антимулетата и Първата фондация, но и това не е сигурно. Знаем само, че Голан Тривайз и неговият компаньон, чието име в момента ми убягва, отиват неизвестно къде и че Първият говорител и Гендибал имат чувството, че Тривайз държи ключа за изхода от тая голяма криза. Тогава какво да правим? Очевидно трябва да открием каквото можем за Тривайз — къде отива, какво мисли, каква цел има и дали изобщо има някаква цел, мисъл или посока, дали не е просто инструмент на по-голяма от него сила.
— Той е под наблюдение — обади се Гендибал.
Деларми сви устни в снизходителна усмивка.
— Чие? На някой от нашите външни агенти? Нима се разчита те да се изправят срещу ония, чиито възможности видяхме тук? Определено не. По времето на Мулето, а също и по-късно, Втората фондация не се е колебала да изпрати — и дори да пожертва — доброволци от най-добрите хора, които сме имали, тъй като половинчатите мерки не биха свършили работа. Когато е било нужно да се възстанови Планът на Селдън, самият Прийм Палвър е бродил из Галактиката като търговец, за да доведе онова момиче, Аркади. Не можем да седим и да чакаме — сега, когато кризата би могла да се окаже по-голяма от всички предишни. Не можем да разчитаме на дребни функционери — наблюдатели и вестоносци.
Гендибал рече:
— Ти явно не предлагаш в тоя момент Първият говорител да напусне Трантор?
— В никакъв случай — отговори Деларми. — Ние изпитваме голяма нужда от него тук. От друга страна, добре е, че имаме и теб, говорителю Гендибал. Ти си човекът, който правилно усети и прецени кризата. Ти откри ловката външна намеса в Библиотеката и умовете на демяните. Ти защищаваше възгледите си срещу опозицията на Масата и спечели. Никой тук не е бил толкова прозорлив като теб и никому другиму не може да се вярва, че ще продължи да вижда тъй ясно нещата. Според мен ти трябва да се изправиш срещу врага. Може ли да получа преценката на Масата?
Не бе нужно официално гласуване, за да се разбере каква ще е тая преценка. Всеки говорител чувстваше умовете на останалите и на внезапно ужасилия се Гендибал му стана ясно, че в мига на неговата победа и на поражението на Деларми тази забележителна жена се бе изхитрила безвъзвратно да го прати в изгнание чрез мисия, която би могла да го ангажира неопределено дълго време, докато тя оставаше тук да контролира Масата и Втората фондация, а следователно и Галактиката — като евентуално подготви на всички подобна участ.
И ако Гендибал изгнаникът по някакъв начин успееше да събере информацията, която да даде възможност на Втората фондация да парира наближаващата криза, не друг, а Деларми щеше да има заслугата, че е организирала нещата, и неговият успех само би затвърдил нейната власт. Колкото по-бърз се окажеше Гендибал, колкото по-ефикасни бъдеха действията му, толкова по-сигурно щеше да затвърди властта й.
Маньовърът бе красив, съвземането й — невероятно.
Тя толкова явно доминираше сред Масата още сега, че на практика бе узурпирала ролята на Първия говорител. Умът на Гендибал бе залят като вълна от яростта, която се долавяше откъм Киндор Шандис.
Той се обърна. Първият говорител не правеше усилия да скрие гнева си — и скоро стана ясно, че на мястото на решената вътрешна криза се задава нова.
36
Киндор Шандис, двадесет и петият Първи говорител, не хранеше илюзии за самия себе си.
Знаеше, че не е сред малкото динамични Първи говорители, които осветяваха петвековната история на Втората фондация, но пък и нямаше защо да бъде един от тях. Той контролираше Масата в относително тих период на галактическо процъфтяване и времето не изискваше динамичност. Изглеждаше, че сега трябва да се играе позиционна игра, и точно той бе човекът за тая роля. Неговият предшественик явно го бе избрал по такива причини.
— Ти не си авантюрист, ти си учен — бе казал двадесет и четвъртият Първи говорител. — Ти ще опазиш Плана, докато някой авантюрист би могъл да го разруши. Опазвай! Нека това бъде ключовата дума за твоята Маса.
Беше се опитал да го стори, макар това да означаваше пасивно лидерство, а понякога то се тълкуваше като слабост. Непрекъснато се появяваха слухове, че възнамерява да се оттегли и плъзваха доста откровени интриги, за да се осигури предаването на властта в една или друга посока.
В ума на Шандис нямаше никакви съмнения, че Деларми е водач в битката. Тя бе най-силната личност сред Масата и дори Гендибал, при цялата жар и безразсъдство на младостта, отстъпваше пред нея — както
