ставаше и сега.
Но, в името на Селдън, може да е пасивен или дори слаб, ала Първият говорител имаше едно предимство, от което никой досега не се бе отказал. Той също нямаше да го направи.
Стана, за да вземе думата, и моментално около Масата се възцари тишина. Когато Първият говорител станеше да говори, не можеше да го прекъсват. Дори Деларми или Гендибал не биха посмели.
Той каза:
— Говорители! Съгласен съм, че сме изправени пред опасна криза и трябва да вземем твърди мерки. Аз съм този, който би трябвало да тръгне, за да се изправи срещу врага. Говорителката Деларми, с характерното за нея благородство, намери повод да ме отклони от задачата, като декларира, че съм нужен тук. Истината обаче е, че аз не съм нужен нито тук, нито там. Аз остарявам; вече съм уморен. Отдавна се очаква денят, в който ще се оттегля, и може би досега трябваше да го направя. Когато тази криза бъде успешно преодоляна, аз ще се оттегля. Само че, разбира се, Първият говорител има привилегията да избере своя приемник. Смятам да я използвам сега. Има един говорител, който отдавна доминира в дейността на Масата; един говорител, който по силата на собствената си личност често пъти е поемал водачеството, което аз не съм можел да поема. Всички знаете, че говоря за говорителката Деларми.
Той млъкна, а сетне запита:
— Само ти, говорителю Гендибал, показваш неодобрение. Мога ли да попитам защо?
Седна долу, така че другият да има правото да отговори.
— Не че не одобрявам, Първи говорителю — каза с нисък глас Гендибал. — Твоя привилегия е да избереш приемника си.
— Така и ще направя. Когато ти се върнеш — след като си успял да овладееш процеса, който ще доведе до края на тази криза — настъпва времето за моята оставка. Тогава приемникът ще има в ръцете си властта да води такава политика, каквато е необходима за провеждането и приключването на същия този процес. Имаш ли да кажеш нещо, говорителю Гендибал?
Гендибал тихо рече:
— Когато направиш говорителката Деларми свой приемник, Първи говорителю, аз се надявам, че ще сметнеш за подходящо да я посъветваш да…
Първият говорител го прекъсна грубо:
— Аз говорех за говорителката Деларми, но не съм споменал името й като мой приемник. Сега какво ще кажеш?
— Моите извинения, Първи говорителю. Би трябвало да кажа: „Предполагайки, че ще направиш говорителката Деларми свой приемник след моето завръщане от тая мисия, бих те помолил да я посъветваш…“
— Нито пък ще я направя мой приемник в бъдеще при каквито и да са обстоятелства. Сега какво ще кажеш? — Първият говорител направи това изявление, не без да усети почти болезнено задоволство от удара, който нанасяше на Деларми. Не би могъл да го стори по по-унизителен начин.
— Е, говорителю Гендибал — повтори той, — какво ще кажеш сега?
— Че съм объркан.
Киндор Шандис се изправи отново и каза:
— Говорителката Деларми наистина доминираше и изпъкваше, но това не е всичко, което е необходимо за поста Първи говорител. Гендибал видя онова, което ние не успяхме. Той се изправи срещу обединената враждебност на Масата, накара ни да премислим нещата и да се съгласим с него. Аз имам известни подозрения за мотивацията на говорителката Деларми при възлагането на отговорността за преследването на Голан Тривайз върху говорителя Гендибал, но действително това е мястото, където трябва да легне товарът. Аз зная, че той ще сполучи — за това се доверявам на моята интуиция — и когато се върне, говорителят Гендибал ще стане двадесет и шестият Първи говорител.
Той рязко седна и всички започнаха да изясняват мнението си в някаква бъркотия от звуци, интонации, мисли и изражения. Първият говорител не обръщаше внимание на какофонията, а безразлично се взираше напред. Сега, когато го бе сторил, той разбираше — с известна изненада — че в свалянето на мантията на отговорността се крие голямо облекчение. Ех, да беше го направил по-рано — само че не можеше.
Просто досега не бе открил своя очевиден приемник.
И в този миг неговият ум улови ума на Деларми и той я погледна.
В името на Селдън! Тя бе спокойна и се усмихваше. Не показваше отчаяно разочарование — не беше се предала. Зачуди се дали не е налял вода в нейната мелница. Какви ли други планове кроеше?
37
Ако от това щеше да има някаква полза, Делора Деларми открито би показала своето отчаяние и разочарование. Тя щеше да е много доволна да уязви тоя одъртял глупак, който контролираше Масата, или пък онзи непораснал идиот, с когото Фортуна бе влязла в заговор, но не искаше просто да бъде доволна. Искаше нещо повече.
Искаше да бъде Първи говорител.
И докато имаше макар и една карта, която да изиграе, щеше да очаква подходящия момент.
Усмихна се благо и вдигна ръка, сякаш се канеше да говори, а после застина в тая поза достатъчно дълго, та да бъде сигурна, че когато наистина заговори, всичко ще бъде не просто нормално тихо, а направо ще излъчва тишина.
— Първи говорителю — рече тя, — както каза по-рано и говорителят Гендибал, не че не одобрявам решението ти. Твоя привилегия е да избереш приемника си. Ако взимам думата, то е за да допринеса — надявам се — за успеха на това, дето сега стана мисия на говорителя Гендибал. Може ли да изложа мислите си, Първи говорителю?
— Моля — рязко каза Първият говорител. Струваше му се, че тя е прекалено любезна, прекалено отстъпчива.
Деларми внушително сведе глава. Вече не се усмихваше.
— Ние имаме кораби. Те не са така технически съвършени като корабите на Първата фондация, но ще удовлетворят говорителя Гендибал, който знае да пилотира не по-зле от нас. Имаме представители на всяка важна планета в Галактиката и той ще бъде добре дошъл навсякъде. Нещо повече, ще може да се защищава дори срещу тези Антимулета, след като сега вече съзнава опасността. Предполагам, че даже когато ние не подозирахме, те са работили сред ниските класи и дори с демските фермери. Разбира се, ние щателно ще инспектираме умовете на всички членове на Втората фондация, включително и на говорителите, но аз съм сигурна, че те са останали недокоснати. Антимулетата не биха се осмелили да се залавят с тях. Въпреки това няма причина говорителят Гендибал да рискува повече, отколкото му се налага. Той не възнамерява да върши чудеса от храброст и най-добре ще бъде, ако мисията му в известен смисъл е маскирана, тоест ако ги завари неподготвени. Ще бъде полезно според мен, ако потегли в ролята на демски търговец. Всички знаем, че Прийм Палвър е пътувал из Галактиката в облика на търговец.
Първият говорител каза:
— Прийм Палвър е имал специфична идея да постъпи така; говорителят Гендибал няма. Ако се окаже, че е нужна някакъв вид маскировка, сигурен съм, че той ще бъде достатъчно изобретателен да си я осигури.
— Моите уважения, Първи говорителю, но аз желая да посоча още една хитроумна маскировка. Прийм Палвър, спомняте си, е взел със себе си своята жена и компаньонка от дълги години. Нищо не е удостоверявало тъй силно селската природа на характера му, както фактът, че е пътувал с жена си. Това е премахвало всякакви подозрения.
— Аз нямам жена — рече Гендибал. — Имал съм компаньонки, но нито една, дето сега доброволно ще поеме тази роля.
— Това е всеизвестно, говорителю Гендибал — каза Деларми, — но пък хората от само себе си ще те приемат в подобна роля, ако с теб е която и да било жена. Сигурно може да се намери някоя доброволка. И ако изпитваш необходимост да представиш нужните документи, те ще ти бъдат осигурени. Аз мисля, че една жена би дошла с теб.
За миг Гендибал остана без дъх. Тя положително нямаше предвид…
