удоволствие да бъде с нея. Онова сладкогласно чудовище, говорителката Делора Деларми, му бе направила невероятна услуга, когато му натресе тази фермерка на главата.
Той каза:
— Не, Нови, не понеже съм по-добър от тях, макар че и то е вярно. А понеже ти си с мен.
— Аз?
— Точно така, Нови. Сети ли се за това?
— Не, учителю — рече тя удивена. — Какво мога да направя аз?
— Твоят ум… — и той веднага вдигна предупреждаващо ръката си. — Не ти чета мислите. Просто виждам очертанията на ума ти, а те са много гладки, необикновено гладки.
Нови постави ръка на челото си.
— Защото съм неука ли, учителю? Защото съм толкоз глупава ли?
— Не, мила — дори не забеляза как се бе обърнал към нея. — Защото ти си честна и в теб няма коварство; защото си откровена и говориш това, което мислиш; защото сърцето ти е горещо и… и други неща. Ако някои чужди учени изпратят нещо, което да докосне нашите умове — твоя и моя, — поради гладкостта на съзнанието ти докосването ще се забележи веднага. Аз ще го усетя, още преди да съм усетил докосването до моя собствен ум, и тогава ще имам време за противодействаща стратегия: тоест — да отбия нападението.
Последва дълга тишина. Гендибал схвана, че в очите на Нови има не просто щастие, а екзалтация и гордост. Тя меко каза:
— И ме взе със себе си заради туй?
Гендибал кимна.
— Това беше важна причина. Да.
Гласът й премина в шепот.
— Как да ти помогна колкото мога повече, учителю?
— Запази спокойствие. Не се бой. И просто бъди, каквато си.
Тя каза:
— Ще остана, каквато съм. И ще стоя между теб и опасността, както направих с Рафирант.
Излезе от стаята, а Гендибал се загледа след нея.
Странно, колко много беше надарена. Как е възможно едно толкова първично съзнание да притежава такава сложност? Гладкостта на ума й криеше огромна интелигентност, схватливост и смелост. Какво повече можеше да иска от когото и да било?
Бе доловил по някакъв начин един бъдещ образ на Сура Нови — тя не бе говорител, не бе от Втората фондация, не бе дори образована, ала бе застанала непоколебимо на негова страна и щеше да играе важна роля в наближаващата драма.
Въпреки това не можеше да види ясно подробностите. Все още му предстоеше да разбере какво точно ги чака.
59
— Един-единствен скок — промърмори Тривайз — и ето ти го.
— Гея ли? — попита Пелорат, надничайки иззад рамото му към екрана.
— Слънцето на Гея — отвърна Тривайз. — Наричай го Гея-С, за да не се объркваме. Галактографите обикновено правят така.
— Тогава къде е самата Гея? Или нея ще наричаме Гея-П — като „планета“?
— За планетата стига и просто Гея. Засега още не можем да я видим. Планетите не са толкова лесни за откриване като звездите, а ние сме все пак на стотина микропарсека от Гея-С. Обърни внимание, че тя изглежда само като звезда, макар и много ярка. Не сме достатъчно близо, за да я видим като диск. И не се взирай право в нея, Янов. Достатъчно е ярка, за да ти увреди ретината. Щом приключа с наблюденията, ще поставя филтър и тогава ще можеш да я съзерцаваш.
— Колко правят стотина микропарсека в единици, които митолог като мен може да проумее, Голан?
— Три милиарда километра или около двадесет пъти повече от разстоянието между Терминус и нашето слъне. Това задоволява ли те?
— Напълно. А не можем ли да идем по-близо?
— Не! — Тривайз изненадано вдигна поглед. — Не точно сега. Защо трябва да бързаме след всичко, дето го чухме за Гея? Едно е да си смел, съвсем друго — да си откачен. Нека първо да погледаме.
— Какво, Голан? Ти каза, че още не можем да я видим.
— С просто око — не. Само че ние разполагаме с телескопи и с един отличен компютър за бързи анализи. Като начало можем спокойно да проучим Гея-С, а ще успеем да направим и някои други наблюдения. Успокой се, Янов — Тривайз се протегна и потупа рамото му с доброжелателен жест.
След известна пауза добави:
— Гея-С е единична звезда или ако има спътник, той е много по-отдалечен, отколкото сме ние в момента, и в най-добрия случай е червено джудже, което пък означава, че няма защо да му обръщаме внимание. Гея-С е звезда от спектрален клас G4, а това значи, че е напълно възможно да има обитаема планета. Ако беше от клас А или М, щеше да се наложи моментално да обърнем и да се махаме.
— Аз наистина съм само митолог — рече Пелорат, — но се питам не бихме ли могли да определим спектралния клас на Гея от Сейшел?
— Можехме и го направихме, Янов, ала не пречи да проверим и по-отблизо. Гея-С има планетна система — дотук нищо изненадващо. Виждат се два газови гиганта и единият от тях е много голям — ако компютърът преценява точно разстоянията. Спокойно би могло да има и трети от другата страна на слънцето, така че да не бъде лесно открит, доколкото по една случайност сме доста близо до планетарната равнина. Не забелязвам нищо особено и във вътрешната част, което също не е изненадващо.
— Това лошо ли е?
— Само по себе си не. Очакваше се. Обитаемите планети би трябвало да са от скали и метали, да са много по-малки от газовите гиганти и, ако искаме да са достатъчно топли, да са по-близо до слънцето си — ето защо са и много по-трудни за откриване. Може би ще се наложи да приближим значително, за да проучим областта, която е на четири микропарсека от Гея-С.
— Аз съм готов.
— Аз пък не съм. Ще направим скока утре.
— Защо утре?
— Нека им дадем един ден да дойдат и да ни хванат, а ние евентуално да се измъкнем, ако ги забележим да идват и това, което видим, не ни хареса.
60
Действаше се бавно и предпазливо. Предишния ден Тривайз методично разработи изчисленията за няколко различни подхода и се опита да избере помежду им. Тъй като не разполагаше със сигурни данни, можеше да се уповава единствено на интуицията си, ала за нещастие тя нищо не му подсказваше. Липсваше оная „увереност“, която понякога изпитваше.
Накрая набра указанията за един скок, който ги измести далеч от планетарната равнина.
— Така ще получим по-добър поглед към района като цяло — обясни той, — защото ще наблюдаваме планетите във всяка точка от орбитите им на максималното видимо разстояние от слънцето. А и те — които и да са — може би няма да бъдат чак толкова бдителни спрямо областите, които са извън равнината. Поне така се надявам.
Сега бяха тъй близо до Гея-С, колкото най-близкият и най-голям газов гигант, от който ги отделяха почти половин милиард километра. За радост на Пелорат Тривайз го показа с пълно увеличение на екрана. Гледката бе впечатляваща даже ако не се вземеха предвид трите рехави и тесни пръстена от дребни отломъци.
— Има си обичайната опашка от спътници — рече Тривайз. — но при това разстояние от Гея-С знаем, че никои от тях не е обитаем. Нито пък е населен от хора, които да живеят, да речем, под стъклен купол или
