— Мога ли да говоря пред тази жена, говорителю?
— Жената, Компор, е като мое продължение. Поради това няма причина да не можеш да говориш открито.
— Както кажеш, говорителю. Тривайз и Пелорат приближават една планета, известна като Гея.
— Така ми съобщи и онзи ден при последната ни връзка. Те положително вече са се приземили на Гея и вероятно отново са потеглили. На планетата Сейшел не се задържаха дълго.
— Докато аз ги следвах, все още не се бяха приземили, говорителю. Приближаваха планетата много предпазливо, като правеха големи паузи между микроскоковете. За мен е очевидно, че не разполагат с никаква информация за света, към който приближават, и затова се колебаят.
— А ти имаш ли информация, Компор?
— Никаква, говорителю — отвърна другият. — Поне според корабния ми компютър.
— Този ли? — погледът на Гендибал спря на контролния панел и той попита с внезапна надежда: — Може ли да помогне при управлението на кораба?
— Може изцяло да го управлява сам, говорителю. Човек трябва просто да мисли за това.
Гендибал изведнъж се почувства притеснен.
— Толкова далеч ли е стигнала Фондацията?
— Да, но още има какво да се желае. Компютърът работи тромаво. Трябва да повтарям мислите си няколко пъти и дори тогава получавам едва минимума от информация.
— Аз може би ще се справя по-добре — каза Гендибал.
— Сигурен съм, говорителю — с уважение заяви Компор.
— Да оставим това. Защо в компютъра няма информация за Гея?
— Не зная, говорителю. Той претендира, че има — доколкото за един компютър може да се каже, че претендира — данни за всички населени с хора планети в Галактиката.
— Няма как да има повече информация, отколкото е била вкарана в него; и ако онези, които са я вкарвали, са мислели, че имат данни за всички планети, а всъщност не са имали, тогава и компютърът би трябвало да работи със същото погрешно предположение. Прав ли съм?
— Сигурно, говорителю.
— Ти проучи ли това на Сейшел?
— Говорителю — рече с известна неловкост Компор, на Сейшел има хора, които приказват за Гея, но твърденията им са без стойност. Чисто суеверие. Разправят легенди, че Гея е могъщ свят, който е отблъснал дори Мулето.
— Наистина ли? — Гендибал с усилие потисна възбудата си. — Толкоз сигурен ли беше, че това е суеверие, та не разпита за никакви подробности?
— Не, говорителю. Разпитвах много, но това, дето току-що ти казах, е всичко, което успях да изкопча. Могат да говорят дълго на тази тема, но колкото и да говорят, нещата се свеждат до това, дето ти казах току-що.
— Очевидно — рече Гендибал — и Тривайз е чул същото и е тръгнал към Гея по такава причина. Може би за да прослуша тази голяма мощ. И го прави предпазливо, понеже също се бои.
— Напълно е възможно, говорителю.
— И въпреки това ти не го последва?
— Следвах го достатъчно дълго, за да се уверя, че наистина се е запътил към Гея. После се върнах тук, в околностите на Геянската система.
— Защо?
— По три причини, говорителю. Първо, вече наближаваше времето да пристигнеш, а аз исках да те пресрещна поне на част от пътя и да те взема на борда в най-ранния момент, както ти самият нареди. Тъй като моят кораб има хиперреле, не мога да бъда твърде далеч от Тривайз и Пелорат, без да възбудя подозрения на Терминус, но прецених, че трябва да рискувам и да се придвижа дотук. Второ, когато стана ясно, че Тривайз приближава планетата Гея толкова бавно, реших, че ще имам достатъчно време да тръгна към теб и да ускоря нашата среща, без да се окажа изпреварен от събитията, защото ти ще си по- компетентен от мен да го последваш до самата планета и да се справиш с всяка неочаквана опасност, която може да възникне.
— Съвсем вярно. А третата причина?
— След нашата последна връзка, говорителю, се случи нещо, което не очаквах и продължавам да не разбирам. Почувствах, че и по тая причина е по-добре да ускоря срещата ни.
— Какво е събитието, което не си очаквал и не разбираш?
— Кораби от флотата на Фондацията приближават границите на Сейшел. Компютърът ми е извадил тази информация от сейшелските новинарски предавания. Във флотилията има поне пет модерни кораба с достатъчна мощ да превземат планетата.
Гендибал не отговори веднага, тъй като не биваше да покаже, че не е очаквал подобен ход. След известна пауза малко небрежно каза:
— Предполагаш ли, че това има нещо общо с придвижването на Тривайз към Гея?
— Последва го незабавно, а ако В следва Л, значи има поне известна вероятност Л да е причинило В — рече Компор.
— Добре, добре. Изглежда, че всички ще се срещнем на Гея — Тривайз, аз, Първата фондация. Хайде, Компор, дотук ти си действал правилно, а сега ето какво ще направим. Първо, ще ми покажеш как работи този компютър и как чрез него може да бъде управляван корабът. Сигурен съм, че няма да ни отнеме много време. После ще влезеш в моя кораб, тъй като пък дотогава аз ще съм предал в ума ти информация как да го управляваш. Едва ли ще имаш някакви проблеми, въпреки че — както несъмнено си предположил по външния му вид — той ще ти се види много примитивен. Щом поемеш управлението, ще стоиш тук и ще ме чакаш.
— Колко време, говорителю?
— Докато не дойда за теб. Не очаквам да се забавя тъй дълго, че да се появи опасност да останеш без продукти, но ако все пак се случи, ще идеш на някоя населена планета от Сейшелския съюз и ще ме дочакаш там. Аз ще те намеря, където и да си.
— Както кажеш, говорителю.
— И не се паникьосвай. Мога да се справя с тази мистериозна Гея и, ако бъде нужно, с петте кораба на Фондацията.
67
Литорал Тубинг беше посланик на Фондацията в Сейшел от седем години. Мястото много му харесваше.
Висок и доста пълен, той носеше гъсти кафяви мустаци по времето, когато и на Фондацията, и на Сейшел доминираше модата на гладко обръснатите. Имаше дълбоко врязани бръчки, макар да бе само на петдесет и четири, и си падаше по показното безразличие. Отношението му към работата не можеше да се схване лесно.
Въпреки това мястото действително му харесваше. То го държеше настрани от шумотевицата в политиката на Терминус, което именно му се нравеше най-много, и му даваше възможност да води живот на сейшелски сибарит, поддържайки стила, към който се бяха пристрастили жена му и дъщеря му. Не искаше нищо около него да се променя.
От друга страна, той не харесваше Лионо Кодел, може би понеже Кодел също носеше мустаци, макар и по-малки, по-къси и сиво-бели. Навремето те бяха единствените двама души от по-изтъкнатото общество, които имаха мустаци, и помежду им съществуваше нещо като състезание на тази тема. Сега, мислеше си Тубинг, вече нямаше никакво състезание; Лионо бе достоен единствено за презрение.
Кодел стана директор на Сигурността още когато Тубинг беше на Терминус и докато не бе купен с посланичеството, мечтаеше да се противопостави на Харла Бранно в изборите за кмет. Разбира се, Бранно бе направила всичко заради самата себе си, ала в крайна сметка той бе издигнат благодарение на нейната благосклонност.
Някак си обаче това сякаш не важеше и за Кодел. Може би причината се криеше в решителната му
